Желяз Кондев

Желяз Атанасов Кондев е роден през 1945 г. в село Драгоданово, община Сливен. Средно образование завършва през 1963 г. в гр. Нова Загора, a “Полиграфия” в София – 1976 г. Работи в село Жеравна (1966-1968), в ОКС – Сливен (1968-1972). От 1972 г. до 1990 г. е на работа в държавната печатница “Иван Грудев”, по-късно преименувана “Чаталка” като последните години е заместник-директор. През 1990 г. открива собствена фирма “Жажда” с издателска и печатарска дейност. Като главен художествен ръководител утвърждава издателството и го прави авторитетен партньор на над 100 фирми и частни лица от всички сфери на стопанския и културен живот. Не случайно всичките 9 вестника от област Сливен се печатат в Издателска къща “Жажда”. С творческа дейност се занимава още от ученическите си години. Под псевдонима Живомир Кандев, публикува във вестниците “Сливенско дело” и “Народен другар”, сп. “Родна реч” и други. През 1984 г. в Националния конкурс за разказ, по случай 150 години от Първата текстилна фабрика в турската империя, Комисията с председател покойният Кръстан Дянков отрежда първо място на творбата на Желяз Кондев. Започва сериозна работа за осветляването образите на бележити сливенски българи – Добри Желязков, Добри Чинтулов, Иван Селимински, Петър Дамянов и др. По време на пребиваването му в село Жеравна (1966-68) се представя пиесата ”Път към бъдещето”, на която е автор, режисьор и постановчик. В този край писателят преминава истинска школа по краезнание: от спомените на живите връстници за Йордан Йовков, спомените за Захари Стоянов, Дели Ради, Шибил, Сава Филаретов, Руси чорбаджи, Димчо кехая, близките му контакти със синовете на Данаил Константинов, до чудните природни дадености. Всичко това и близките му контакти с бесарабските българи след 70-те години го подтикват да се заеме по-сериозно с творчество и благотворителност. През 1984 г. се ражда първата книга за Добри Желязков “Фабрикаджията”, а през 1987 г. издава кратка история на училището в родното си село по случай 100 годишнината му. Следват: “Под небето на сините камъни”, романизиран биографичен роман за Добри Желязков (1987; 2000 г. – второ допълнено издание); “Пред изгрев” (2000) – първа книга от биографичната трилогията за Добри Чинтулов; “Разкази за нашенци” (2001); “Разкази за нашенци” (2004, първо продължение, през 2007 г. книгата има второ издание). Редактор на десетки книги, главен редактор на вестник “Сливенска новина” и списанието за литература и изкуство “Жажда”, което се разпространява в страната и чужбина (Франция, Испания, Португалия, Турция, Румъния, Молдова). През 1987 г. участва в учредяването на “Българо-гагаузкия комитет” в гр. Болград, Украйна и културно-просветните дружества “Кирил и Методий” и “Възраждане” в Молдова, а през 1997 г. основава комитет “Роднина” в гр. Запорожие, Република Украйна. В годините преди 10 ноември 1989 г. и сега подпомага работата на тези дружества. Всяка година издава безплатно по една книга на бесарабски българин-творец. През 1990 г. по негова инициатива, заедно с актьора Петко Апостолов поставят началото на идеята за български театър в Тараклия – Молдова. Днес този театър е професионален и всеки сезон се поставят по две български пиеси. Член е на Управителния съвет на Съюза на независимите български писатели. За принос към българската литература през 2005 г. е награден със “Златна значка”. Член е на църковното настоятелство на църквата “Св. Богородица” – Сливен и един от основните дарители за нейното изографисване. Секретар е на инициативен комитет за изграждане на църквата “Свети Иван Рилски” в родното му село Драгоданово. От 2006 г. Община Сливен организира съвместно с издателска къща “Жажда” Национален конкурс за поезия на името на големия български поет Дамян Дамянов. Издателската къща присъжда самостоятелна награда за дебютна книга, а на три години – голямото си отличие – статуетка и материална награда на автор с най-добро произведение, издадено от Издателска къща “Жажда” за този период. От 2007 г. е председател на Клуба на дейците на културата – Сливен. През 2005 г. е награден с “Почетния знак” на Община Сливен за принос в развитието на културата и изкуството в Сливенския край. Носител е на званието “Дарител на годината”, присъдено от Регионална библиотека “Сава Доброплодни” – Сливен. Номиниран е през 2008 г. за националното отличие “Благодеятел на годината”. Женен, баща на двама сина, които работят в Издателска къща “Жажда”, и дядо на две внучета.


Публикации:


Проза:

КАЗАКА/ брой 15 декември 2009