Мариана Еклесия

Млад мъж, който искаше да се омъжи за богата вдовица с три деца в село отвъд планината, спря на билото в малкия параклис и попита отшелника дали е намислил добро за себе си.

“Зависи защо искаш да се ожениш за нея” - изпитателно го погледна старецът, а мъжът отвърна честно: “Заради хляба си. Омръзна ми да живея бедно, а знам, че тя, макар по-възрастна от мен, е от най-заможните.”

„Ако отиваш при нея заради единия хляб, толкова можеш да припечелиш и в своето село. Но ако си се съблазнил от богатството, ще живееш трудно, а след време каквото добиеш, неблагодарници и разбойници ще го разграбят” - отвърна мъдрецът.

„Но кой днес живее само с един хляб? Хората искат все повече и повече, ако е възможно - всичко!” - младият продължи към селото на вдовицата.

Седем години по-късно отново дойде при отшелника, припомни кратката среща преди да се задоми, после добави объркано:

- Вчера децата на вдовицата ме прогониха с нейно съгласие. За годините, които работих и помагах по имотите им, те ми дадоха само една стара кола. Като спрях да нощувам при приятел извън тяхното село, крадци разбили колата и я откарали неизвестно накъде с всичките ми пари, дрехи, ценни вещи. Вече нямам нищичко свое! Каква е вината ми?

- Ако преди време ми беше рекъл, че отиваш да помогнеш на вдовицата в грижите по децата й, да я подкрепиш в самотата, щях да ти кажа, че ще получиш част от имотите й. Сега все още си здрав и силен, ще намериш скромна девойка, ще създадеш свое семейство и деца…

- Но кой ти каза преди години за неблагодарниците и крадците? - не можеше да се раздели с мисълта за загубата.

- Който иска два хляба за себе си, и шепа злато да му дадат, няма да се насити. Ако днес нямаш хляб и подслон, остани при мен, за да разбереш, че не си загубил нищо.

Гостът остана в малкия скит и спа на твърд одър. Сутринта с учудване забеляза, че дрехата на раменете му стига, за да се върне при родителите си, а там все щеше да припечели за насъщния хляб. Нали мъдрият старец му каза, че след време ще си намери и девойка по прилика?