Асен Мерков

Из “Като дъжд, като хоро” (1998)

***

Да разделиш нежността си с птица -
няма да си сам…Уви,
като стара дървена кобилица
радостта ми се преви.
Още жив е моят глас!
Влюбена светулка ме покани
кавалер да съм и аз…
Песни с нея ще запалим
и дайре ще загори,
и с луната непогалена
ще играем до зори…
Беленога птицо,
сън ли си?… Уви,
като стара дървена кобилица
радостта ми се преви…

***

Няма да остана
необичан…
От скръбта си ще извая
хубаво момиче.
Мургави коси ще има
и любов ще иска.
И ръце от обич
Силно
да притискат…
Тръгвам всяка заран
с радост във очите:
от скръбта си да извая
хубаво момиче…

***

Гласът ти е море…
И плуват в него
на мойта обич
лодките зелени…
И няма бряг!
И няма край!
Вълните му измиха
душата ми от горест.
Дано и утре
в него да се къпя!