МИГЪТ НА НОЕМВРИ
МИГЪТ НА НОЕМВРИ
Ноември заспива на прага
на бялата идваща зима
Съблича листата и ляга,
почиващ на топло в комина.
Оттам ще подслушва доволен
цвъртящите врабчови клюки.
Декември е вече свободен
да свири с пронизващи звуци.
А слънцето бавно угасва -
самотна свещица във църква.
Снагата му - сянка нараства
и дните забързано мръкват.
Ноември шепти: иде зима
със снежна и сребърна песен
и на сбогуване взима
мига на прощалната есен.
ПЪТЕКА
По пътека във гората
заедно вървим.
Сенките са във позлата -
шарен път следим.
Но внезапно притъмнява.
В гъстата мъгла
само твоя глас остава -
по следите му вървя.
МЪРТЪВ ДЕН (ПЕТЪК 13.)
Мъртъв ден като този
отдавна не беше се раждал.
Никой няма - да ме тормози,
нито пък - да се заяжда.
Стоя си в килията-стая
и се топя в часовете.
Е, ще си пийна накрая
като пчелица от цвете.
А по ъглите хихика
смехът на децата пораснали.
Няма на кой да извикам
или да гушна ласкаво.
Дори котаракът намръщен
след някаква котка се спусна.
По-трудна от пълната къща
е тази - напълно пустата.
ВИДЕНИЕ
През прозореца наднича
ясен слънчев лъч.
Баба ласкаво нарича
за успех и дълъг път
и полива с думи благи
цветните лехи навън.
А небесните огради
се събарят в моя сън.
Сякаш в утрото вълшебно
съм живяла цял живот.
И посоката ми земна
следва трудния си ход.
