Александър Балтин

превод: Татяна Любенова

Трийсет години - динозавърска възраст: в нашето, пронизано от безпокойство и трагедии време - за литературно издание…

Силата на тътена „Завтра” („Утре”) е свързана с огъня, изгарящ А. Проханов: огънят на дарбата и темперамента, собствени, особеното светоусещане и болката…за: много неща.

Империята СССР е разсипана: днес това се възприема като комбинация на престъпление и катастрофа, и огън, нарушаващ спокойния ритъм на сърцето - огън, запален от случилото се и сътворен - велик и неистов…

В „Завтра” („Утре”) пулсират много неща: и моментното, както е обичайно за един вестник, и вечното: седмата, културна страница е проверена: винаги е изпълнена с богата информация и естетически оформени статии.

Тук преминават сияещите линии на културата: о, не само за писателите или художниците, а и за учените, за дейците на историята се поместват есета, разпръскващи се в безброй ярки, индивидуални искри…

Запалват сърцата.

Заставят умовете да работят на нови - не само за хляба и комфорта - обороти, раждат сложни асоциации: а именно асоциативността на мисленето, обещаваща най-интересните резултати.

Вестникът се поддържа от енергията на Проханов: вълнуваща, бурна, огнена и неистова.

Стилът на неговата публицистика е многопосочен, огнен и ярък, а понякога и доста усложнен: но именно тази сложност е необходима за задълбочено проникване в същността на нещата.

Сложна ли е имперската идея?

Лоша ли е?…

Както се вижда - истинските богатства - книги, открития, архитектура, формули, живопис - са сътворени именно в империите, а…как иначе да оценим човечеството?

Само по качествата на културната продукция: това, което съхранява кодът на човека и остава, надрастващ мимолетното в пределите на допустимата вечност.

Вестникът запалва факлите и светлината им, сливаща се в едно и трептяща от онтологичния вятър, ни предпазва да не се провалим в бездната на онтологичната нощ.