Борис Израилевич Шапиро (Барух) e поет, прозаик, преводач, физик. Роден на 21.04.1944 г. в Москва. Завършва физическия факултет на МГУ (1986). Живее в Германия от 1975 г. Доктор на естествените науки в Тюбингенския университет (1979). През 1981-1986 работи на катедрата по теоретична физика в Регенсбургския университет. Инициатор и водещ на „Регенсбургски поетични четения” (Германия, 1981-1986 г.). Ръководител на отдел в Института за медицински и естествено-научни изследвания в Ройтлинген при Тюбингенския университет. Публикувал е книги със стихове и поеми на руски и немски езици: „Начало” (1964), „Соло на флейта” (1984), „Две луни” (1995), „Metamorphosenkorn” („Зърното на метаморфозата”, 1981), „Nikeische Loewin” („Никейската лъвица”, 1998), „Предразсъдък” (2008), „Тринадесет” (2008), „Само човек” (2009) и др. Носител на литературни награди - от международния ПЕН-клуб, от германската Гилдия за Изкуство за най-добро (немскоезично) стихотворение на годината, от Фонда „Конрад Аденауер” и др. Изобретател на т.нар. „мотор на Шапиро”. Член на редица научни общества по света, както и на международния ПЕН-клуб. Превежда от немски Хьолдерлин, Целан, Герта Мюлер, Нели Закс, Розе Ауслендер, Хилде Домин и мн. др. Живее в Берлин.

Публикации:

Поезия:

КОГАТО НЕОЧАКВАНО…/ превод: Георги Ангелов/ брой 162 ноември 2023