ТЪРСИХ ТЕ
ТЪРСИХ ТЕ
Търсих Те в зорите на изпепеляващото лято,
по стеблата на елите,
пожълтелите треви погалвах с длани,
за да Те усетя и докосна сякаш.
Търсих Те в мълчанието на стените в стаята,
в плюшени пердета,
в очите на глухото ми коте
и в стъпките на старата ми майка.
Търсих Те във вечерите дълги,
светлините щом угасваха,
сенките на облаците ми разказваха
измислените сънища.
Дългите пътувания струват ли си,
само времето ще каже,
спирам, мисли по инерция се кланят,
Тебе търсят в моето съзнание.
***
Размахът на ръцете ти.
Размахът на косите ти -
уличните лампи сгряват.
Другото лице на дрипите
в потъмнели сенки на дърветата се крие.
Озверели кучета те мамят.
Нисък шут в шарени одежди
пред нощта жестикулира и омайва.
Твойта длан е още жива,
в петното на луната се оглежда.
Проливен дъжд излива,
за да отмие тинята в гората,
а жабите да крякат после
свободно в жабуняка.
АД НА ЗЕМЯТА
на Алепо
Слети с прахта, тревите полюшват своите криле на ангели.
Буболечки, мравки, птици - няма ги.
Мрачен е всеки залез - удушен в сиви облаци.
Тътен срутва и последните лъчи на светлината.
Прозорците са капаци на душата, болката, страданието,
истеричния смях и надеждата -
а тя виси неуловима навсякъде.
Няма ги хиляди. Смирени при Бога са вече.
Останалите в Ада на земята се молят,
отдадени Нему за опростяване на греховете.
СЕЛО
Пътеката, старата къща,
стогодишната круша е техният войн,
пъзелът в мене засричва,
подреждам кръвни телца.
Земята ми и бащината къща -
затворена, тиха, сама,
асмите, смокините, дюлите, сливите
окапват недокоснати сега.
Оставихме те топла, красива,
взор вперила на юг,
като майчица с очи уморени,
с надежда, че ще те навестим.
А все забързани сме със задачи,
все времето не стига, откъсва ни от теб,
земята ми, бащината къща,
аз зная - ще се върна тихичко при теб.
И ще поседна в рухналия скут изстинал,
ще ти разказвам преживените неща,
колко хубаво ще бъде -
Ти и аз на нашата земя.
***
Събличам спомени.
Връщам се от там, където те намерих -
по пътеката, изрязана за двама ни.
Събличам запечатани усмивки,
подреждам в куфара щастливите моменти.
Свито на кълбо остава само
сърце, рисувано от теб за спомен…
