Марин Кадиев

Професор Любомир Халачев е интегрална творческа личност: той е сценарист, оператор, режисьор, изкуствовед, киновед, има повече от 100 късометражни филма и е режисьор на множество пълнометражни филми, изследовател на документалното кино.

Но той е и изящен белетрист, автор на сборници с разкази и романи. Учудващо е как може толкова художествени дарби да са по силите на един човек, но резултатите са в положителна насока и са доказателство, че той е и с многостранна надареност.

Последната му книга „Защо умряха динозаврите” (разкази) категорично илюстрира неговото самобитно и оригинално разказваческо майсторство, защото е създал забележителни художествени изображения, където човекът е интерпретиран във философско-нравствен план и в неговите разнолики измерения; човекът в българското време не като статична фотография, а като действена натура, която променя и себе си, и заобикалящите го хора.

И всичко е разкрито чрез живописна художествена образност и ярки запомнящи се човешки характери.

Впечатлява идейно-тематичното разнообразие: тук има и фантастика, и криминална интрига, и анимализъм, но преди всичко е изобразено днешното живо българско време, когато човекът се вглежда проницателно в себе си и се възвръща към добродетелните човешки стойности.

И намира себе си в своята цялостност.

Няма безвремие, отчаяние и песимизъм, дори когато има скрито единоборство със собственото си аз. Повечето разкази са написани в моноформа, в аз-повествование, като един непрекъснат вътрешен монолог и това създава една интимност и доверителност между автор и читател и скъсява дистанцията между тях.

И всичко се проектира в една белетристична плоскост, без остра сюжетност, без неочаквани истории и необикновени ситуации, но със сладкодумен изящен език, който те обсебва и завладява; и защото изявява една открита сензуалност на цялата художествена образност.

С криминален привкус е написан разказът „Убиецът”, но с голяма топлота и вяра в човека и неговото променливо съзнание, в преображенията, които му поднасят времето и пространството.

Героят Иван несправедливо е обвинен в убийство на жена си и получава доживотна присъда, вместо смъртна. Но на това убийство, потресло страната, се гледа през различни гледни точки, които се променят и след 1989 г. започва наново разследване и преразглеждане на делото.

И тук е акцентът - върху борбената сила на адвокатката Нина Колева и пенсионирания вече следовател полковник Малчев. Той е всъщност в центъра на сюжета, той носи авторовото послание да победи справедливостта.

А Малчев има отрицателен облик, защото е със суров и недодялан характер и е участвал в репресиите през 50-те години като милиционер.

В променливото човешко време у него започва някаква преоценка, вътрешен разтърсващ размисъл, пробужда се у него уедрено чувство за справедливост, започва душевно просветление и отрезвяване, освобождаване от заблудите, в които е живял.

Семейството му се разпада, вече живее на село, сближава се с хората, помага на църквата, това успокоява душата му и той прозира изконната истина - да се прави добро, поне едно добро. Благодарение на него Иван е освободен и отива в чужбина, а Малчев умира умиротворен, макар и грешен, но с постъпката си търси изкупление.

Точно тук Халачев внушава, че и в най-закоравялата и догматична душа има проблясъци на човещина и по нея трябва да се оценява човека през съда на времето.

Много впечатляват анималистичните разкази на Л. Халачев - те са написани от човек с богат житейски опит, с голяма култура и проницателен поглед; той просто променя нашата представа за животните и нашето отношение към тях не е застинало, то е динамично и се променя в положителна насока, защото сетивата на човека, според писателя, възприемат усещанията и инстинктите на животните като човешки изживявания.

Невероятна аналогия и чрез тази правдоподобност се внушава убедително човешката нравственост. Забележителен в това отношение е разказът „Щъркелицата” - тук има невероятен изблик на човешки взаимоотношения - любов, изневяра, отмъщение - всъщност това е темата за предателството - изневерявайки, ти предаваш човека до себе си.

Щъркелицата, поддавайки се на силата на инстинкта си, приема и друг щъркел в гнездото си, освен своя, и заплаща за това свое деяние с живота си.

Или кучето Чуча от едноименния разказ разтърсва с човешкото си поведение; то има необикновени очи, от които излиза доброта и разбира хората с човешка сетивност, която понякога липсва между тях. То поражда доверие и става своеобразна мярка как да се възприемаме.

Много респектира и разказът „За безсмисления живот на една улична котка” - всъщност няма сюжет: мъж и жена прибират в дома си една улична котка, но между тях се ражда една трогателна привързаност и идва едно светоусещане и самопознание какво е добро и зло и чрез поведението на котката се долавят величието и безсмъртието на живота, защото тя създава необяснима нравствена атмосфера, излъчва духовна светлина и дори когато идва смъртта - побеждава живия земен живот.

В тези разкази щъркелицата, кучето и котката изявяват човешки качества - те са очовечени и чрез тях се домогваме до цялото човешко съществуване, до човешката природа и нейната безпределност.

Така Халачев доказва колко верни са съжденията на гениалния български анималист Емилиян Станев, който споделя: „Какво са за мене животните? Тайна. У тях аз гадая всъщност собствените си тайни.”.

Аналогична е и мисълта на Джек Лондон: „Когато ми омръзне животинското у хората, отивам при животните да търся човешкото.”. Така и Халачев с ярък художествен рисунък внушава органическото единство между човек и природа и дори чрез животинския свят можем да добием познание за себе си.

Без да е дидактически наставник, Халачев недвусмислено ни посочва в разказите „Митко” и „Как не можах да стана крадец” чрез правдиви художествени изображения от живота, че най-убедителният метод за възпитание е доверието в човека и добрият пример; как чрез едно докосване до човешката психика и чрез едно вътрешно углъбяване човекът може да се променя, да се възвисява, да постига чувство за справедливост.

В разказа „Защо умряха динозаврите”, дал наименованието на тази книга, Халачев разказва със светла тъга за своето изминало човешко време: пътува в детството, ученичеството и студентството; пътешества у нас и по света; подчертава как е прозрял много илюзии и заблуди или как е изживял първите любовни трепети и превъзмогнал не хармонията около себе си, все пак е осъществил много от своите мечти, но с пределна яснота осъзнал, че житейската и професионалната цел е нещо по-далечно, по-трудно постижимо, но тя винаги е неугасващата перспектива, към която трябва да се стреми човешкият дух.

Оглеждайки изминатия път изниква големият въпрос: дали е реализирал пълноценно себе си и дали в този противоречив свят, в който битува сега, ще може да се приспособи. И ще може ли да приеме угасналата хармония и полюсните измерения на света.

И затова прави аналогия с динозаврите - те са алегоричен образ - и умират някога, защото не са могли да се адаптират към променящото се време и пространство. Това е кардинален екзистенциален въпрос, което никое време не може да разреши и сега виси като дамоклев меч над съвременния полюсен човешки свят.

Всъщност тези животворящи спомени са поднесени не толкова като сюжети, а като обаятелни човешки характери и конкретни човешки състояния, които въздействат поучително, като освобождават от самозаблужденията и фалша и възраждат от духовната разруха.

Новелата „Малко селце след сезона” е чиста фантастика, но със съвременни земни измерения. Дискусионно е интерпретиран проблемът човекът и компютърът. Компютърът обсебва тотално човешката вселена, но човекът очовечава ли се чрез него?

Много оригинално във философска трактовка Халачев третира този проблем чрез неудачната човешка съдба на своя герой - компютърния инженер Ради Апостолов, който отива да живее в почти обезлюдено село при баба си, която носи изстраданата човешка мъдрост и доброта и му посочва пътя към истинските ценности - за единението на човека с природата.

А Ради е чист и безкористен и далеч от уродливия прагматизъм на своите съвременници - затова е неприемлив за тях.

И тук, чрез компютъра, при него идва целият свят, става всемирно стълпотворение; тук е драматично мислещият днешен човек с усложнена психика и полюсни човешки стойности.

В този фантастичен свят се оглежда днешният ден и разлагащият се от вътрешни конфликти човек и не хармоничното, динамично течащо човешко време. Тук Халачев с изключително проницателен художествен поглед е уловил в нюанси човешките трепети и вътрешните движения в човешката душевност в компютърното ни битие, което страда от емоционална недостатъчност.

А героят Ради преоткрива себе си, преосмисля се чрез мъртвата машина компютър и разбира, че безчувственият човек е не само непълноценен, той е мъртъв човек. Цялата новела е неутолим копнеж по красотата и хармонията като извечна човешка чувствителност.

Този проблем у Халачев е кардинален за цялото му творчество и добива философско-нравствени измерения на цялата му художествена образност.

Дори в своите съновидения, както и в разказа „Съновидения”, виждайки фрагментарно човешката история с полузаспало подсъзнание, той търси осмислено непрекъснато човека като нравствена същност и морална устойчивост, като хармонична цялостност, защото те възвръщат човека към истинските стойности на живота.

Целият сборник с разкази „Защо умряха динозаврите” е многопластова проза и всеки може да я тълкува според собствения си естетически вкус.

Но зад видимостта на нещата писателят Л. Халачев долавя единството между духовното и материалното, вечните човешки противоречия и неизбежния драматизъм в човешката душа.

При това детайлно проникване във вътрешния човешки свят писателят се слива със своите герои; той ги субективизира, те са пулс от сърцето му, затова ни заразяват със собствената си духовна многоизмеримост, въздействат ни, вълнуват ни и стават стойностен критерий за пълнокръвно съществуване.

И ни внушават как да се вглеждаме в себе си, за да се опознаем и да постигнем духовна прозорливост, че красотата и нравствеността са вечност и безпределност и трябва да се стремим към тях, защото са смисълът на човешкото битие.

Това е оптимистичното послание на Л. Халачев в тази великолепна негова книга и тоталната му вяра, че чрез морално и естетическо възвръщане можем да осъществим човешкото си предназначение.