БЛЯСЪКЪТ НА ЖЕНА
БЛЯСЪКЪТ НА ЖЕНА
Жената от отсрещната страна
е тиха като морска раковина -
рисува си във вазата цветя,
опива се от глътка лунно вино,
танцува боса върху стъклен прах -
остатък от разбитата й чаша…
жената от отсрещната страна,
привикнала за всичко да си плаща.
Тя има много сетива,
но може до едно да ги съблича.
Жената от отсрещната страна
събужда своя ден, за да обича.
И ярка като блясък на сълза,
не може дълго да остане скрита
жената от отсрещната страна,
която ми наднича от очите.
АКО МОЖЕШ
Можеш ли да скочиш във водата
с вързани от времето ръце,
със белезници от студено злато
да закопчаеш слънцето само за теб?
Можеш ли с върха на сетивата
да си проправяш път надолу,
да ги приспиш в легло от балдахин,
заключено в съзнанието голо?
Можеш ли със слънце във ръцете
времето да преродиш от мрака,
с блудни мисли на безпътен вятър
да го заровиш в ледения пясък?
И ако можеш, имаш ли куража
в чезнещата струя да се влееш
или да пазя още в себе си надежда,
че първо ще започнеш да живееш?
