КАТО СИ УМЕН, ЗАЩО СИ БЕДЕН?
Несполучилият, неуспяващият - той е все същият - онзи, който в тоталитарното време беше точен, стриктен, внимателен, с добро образование.
Работеше с усърдие, гледаше си дома и децата, но никога не беше в списъка на преуспяващите. Днес пак така старателно се труди (ако не е безработен), пазарува от най-евтините магазини, но не е убеден дали ще успее да отгледа децата си.
„Като си умен, защо си беден?” - Тази сентенция на днешните набедени бизнесмени го смущава, макар и да има отговор. Кои са те - днешните богаташи? Образование получиха главно с партийна подкрепа.
За тях работа имаше винаги, дори с възможност за избор. Получаваха бързо ведомствени жилища. Придобиваха ги неусетно, изкупувайки ги на ниски цени, ползваха служебни автомобили, а собствените им бяха предимно за престиж.
Почиваха комфортно, обличаха се сдържано-елегантно, издържаха любовници . Имаха и сътрудници да им вършат работата. Не се изморяваха особено много, макар и това да се случваше - след шумни тържества и тежки софри, след задгранични командировки.
И тъй, съхранени физически и психически, не им трябваше много време да се ориентират в пазарната икономика.
„Като си умен, защо си беден?”
Защо ли? Защото умният човек има достатъчно деликатност, за да изчака своя ред, ако въобще някъде го има, а не да лови риба в мътна вода.
Защото той твърде често е загрижен за обществото, а по-малко за себе си, защото той няма шлифовката на управляващия, на когото всичко е позволено, защото той знае само с почтен труд да изкарва хляба си.
Несполучил, но със собствена физиономия и с лично достойнство.
Крепи го мисълта, че някъде по света умният и учен човек, оставил следи след себе си, обикновено не е богат.
А вероятно и скоро ще каже: Богатството не е лъжица за всяка уста!
—————–
в. „Полемика , брой 32, 23-29.08. 1993 г.