КОРЕН КВАДРАТЕН…
- Клас, стани! Тревога! Бързо, бързо крийте картите! Госпожа Пиронкова се носи като народна песен - предупреждава дежурният вестоносец.
- Добър ден. Как сте, ученици? Всички ли са налице? Има ли липсващи? - бързаше да се информира г-жа Пиронкова.
- Обичайните заподозрени са тук. Гого изтрезнява след сватбата на сестра си на последния чин. Винченцо все едно, че го няма, натровил се е със суши и през пет минути драйфа в тоалетната - докладва подробно дежурният.
- Достатъчно, че ще свърши часът, ако продължиш. Но Ивайло е тук, нали?
- Госпожо, не гледайте сериозно на мен! Днес не ми е ден. Вече се сдобих с две двойки. Баща ми ще си изпълни заканата и ще ме изсели при баба на село да завърша годината. Последното предупреждение ще стане реалност, ако се върна у дома с трета цафара.
- О-о, надухте ми главата като балон, пощадете ми поне сърцето! Ивайло, излизай на дъската и покажи на света как се вади корен квадратен от…
- Госпожо, шегувате ли се? Гъбаркате ли се с мен? Баща ми може да ме налага с каиша през ден, но още не ме е карал да вадя корени от градината. Така де, аз съм градско отроче…
- Стига фантазира! Тогава действай с алгебричния израз, нямаш време - намръщи се г-жа Пиронкова.
- А бе, госпожо, да не сте слънчасали на вилата? Не мога да действам, още не съм бил в казармата, а няма да ходя, защото ги закриха. Но баща ми ме действа всеки ден да спортувам, че съм станал на тюфлек…
- И от мен имаш една за спомен - прекъсна го Пиронкова.
- Сега честитки ли ще си раздаваме? Да не е Коледа? Ще се оплача от Вас на Министъра! Защо все аз съм Ви в устата? Защо не изпитате Ния? Тя си ляга с математиката и всичко си знае, но и Марсилезата може да изпее, и за съботния купон на богатите може да Ви разкаже колко хайвер са изяли и колко бутилки са изпили…
- Стига! Млък! Да не съм те чула да ми даваш акъл! Марш навън и ме чакай пред кабинета на директора!
- А бе, Пиронкова, пардон госпожо, Пиронкова! Първо не съм Ви пуделът да ме гоните така от час. Второ, класната стая не Ви е холът да си позволявате вербална агресия срещу мен. Трето, пак Вие не сте в час. Директорът е болен цяла седмица, така че няма кой да ми прочете конско - тържествуваше Ивайло.
- Ах, любимият ми звънец! Часът завърши, госпожо!- докладва дежурният.
- Чух, не съм глуха! Но не съм Ви освободила. Никой да не мърда от мястото си! - набираше скорост Пиронкова.
- О-о, не сте познали! Не се чувате какви ги говорите! Според дядо ми сме свободни от 9.09. 1944 г. А за мърдането - да не влизате в ролята на терорист, че ни заплашвате? Сега остава да извадите и един калашников… Е, все някой трябва да се обади в “Закрила на детето”- самодоволно се перчеше Ивайло.
- Сега май Вие ме заплашвате! Утре трябва да влизам с каска срещу летящите ви химикалки и тетрадки. И не е съвсем сигурно, че ще решавате само тестове.
- А, това никак не ни харесва, нали, банда? Тестовете ще си ги решавате сама. Ние или ще сме болни утре, или ще избягаме колективно - няколко самодоволни гласове догониха Пиронкова по коридора…
