Кольо Ст. Колев

КАРАУЛЪТ НА ВРЕМЕТО

Измориха се старите.
Оставиха сабите.
Ние поехме
караула на времето.
Какво ще си спомни,
какво ще забрави
светът
вече
бе наше решение.
Остриета пробляснаха.
Блясъкът мамеше.
Ние въртяхме
саби във въздуха.
Непохватно и тромаво,
току осъзнали се
че всъщност държим,
не саби,
а Бъдеще!
И какво ще си спомни,
какво ще забрави
светът
вече
е наше решение!
Измориха се старите.
Оставиха сабите.
НИЕ СЕГА
сме караулът на времето.

ГРАНИЦА

По периферията сме,
хванете се
за нещо,
ако можете!
Повярвайте ми,
смелите
ще свършат долу,
във подножието!
Не подценявайте момента!
Нито пък тълпата,
която днес е в центъра
и бута ни
оттатък.
Не подценявайте! Бъдете
оградата,
онази граница,
спасила толкова човеци
от подхлъзване
и от пропадане.
По периферията сме,
жестока
може и да е цената…
Но пък знаем,
че сме на високо
и че бездна
е оттатък.