КАК ЖЕЛЯЗНАТА ЗАВЕСА СЕ СПУСНА НАД ТРИДЕСЕТ И ОСМИЯ ПАРАЛЕЛ

електронна книга

Георги Найденов

/Лекционни записки/

IN DEBITO MEMORIAE

Написах книгата като лекционни записки, тъй като тази година човечеството ще отбележи 70-та годишнина от края на Корейската война. България не участва в тази война, но като член тогава на Източния блок, предостави на Северна Корея хуманитарна помощ, като изпрати медицински екипи от лекари, фелдшери, сестри, фармацевти, посрещаше и приютяваше деца-сираци от КНДР и КНР.

Така малка България допринесе за намаляването на човешките страдания, породени от кървавия сблъсък в Източна Азия. В началото на 50-те години на миналия век, когато все още бушуваше Корейската война, всяко лято ни изпращаха по двадесет дни, напълно на държавна издръжка, на лагер край родопското село Бойково. Интересното в тези години беше, че в лагера имаше много деца - момчета и момичета от Китай и Северна Корея. Всички те бяха кръгли сираци, а ние от местния сирачески пансион изпитвахме към тях любов и съчувствие. Те бяха видели с очите си смъртта на своите родители и близки…

Преди 75 години на 3 декември почина родната ми майка Миля Г. Балева - Найденова, учител-будител. Тя живя само 27 години. Моята майка имаше топли кафяви очи, пълни с неизразима мъка, които, когато угаснаха, баба ми Донка затвори. Останаха моите с мъката на Мама. Те са ми като наследство - да гледам с моите очи и да чувствам света с нейната мъка…

Надявам се, че когато прочетете и последната страница на тази книга, тя ще породи в сърцата ви надежда.

Авторът

I. КОРЕЙСКИЯТ ПОЛУОСТРОВ - ФАКТИ И ИСТИНИ

За нас, гражданите на Европа, континентът Азия винаги е бил и си остава една загадка, изпълнена с чудеса, а Токио, Пхенян, Шанхай, Сеул са своеобразен прозорец към азиатската култура с изобилия от небостъргачи, храмове, йероглифи. Когато мои близки и приятели научиха, че пиша книга за Корейската война /1950 - 1953 г./, ми припомняха за посещенията и написаното за традиционната обществена корейска баня - чимуилбан.

Както за мен и колегите ми журналисти, това кътче си остана като едно чудо, изпълнено с най- различни водни и парни процедури, сауна с телевизор и търговски автомати и най- вече с трайни приятни спомени. Накрая отиваш в спалното помещение и лягаш на пода.

Поставяш задължително под главата си дървено трупче и заспиваш. На сутринта се събуждаш бодър и отспал, независимо от аскетските условия. В барчето на банята закусваш, пиеш кафе или чай и ободрен започваш деня.

Името Корея идва от името „Коре”, използвано от древното царство Когурьо. През Първото хилядолетие Корейският полуостров е бил доминиран от трите държави: СИЛА, БЕГДЖЕ и КОГУРЬО, известни най- вече като трите кралства на Корея. В края на хилядолетието, Когурьо се преражда като Коре, обединявайки полуострова в една държава. Персийските търговци, които са посещавали полуострова го нарекли Корея.

Корейският полуостров се намира в Източна Азия. На северозапад река Амнок отделя полуострова от Китай, а на североизток река Думан го отделя от Китай и Русия. Полуостровът е заобиколен от Жълто море на запад, Източнокитайско море и Корейския пролив на юг, а и от Японско море на изток. Към списъка на известните острови Джеджу, Улеунг, Докдо има още 4195 други с вулканичен произход. Южната и западната част на полуострова са с добре обработени равнини, а източната и северната част са планински.

Първенец на най-високата планина в Корея е връх Паекту /2744 м./, през който минава границата с Китай.

Южното продължение на планината Паекту, частично покрито с вулканична материя. се нарича Гаема Хайтс. На юг от Гема Говон - на източното крайбрежие на полуострова, има други високи планини. Тази планинска верига се нарича Бекдудаеган. Някои важни планини включват върховете Собаексан /1439 м./, връх Гумганг /1638 м./, връх Сеорак /1708 м./, връх Таебаек /1567 м./ и връх Джири /1915 м./. Има и няколко по-ниски вторични планински образувания, които са почти перпендикулярни на посоката на Баекдудаеганг, ориентирани на северозапад.

За разлика от най-древните планини на континента, много острови в Корея са се образували от вулканична дейност. Остров Джеджу, разположен край южния бряг, е голям вулканичен остров, чиято основна планина с връх Хала или Халасан 1950 м., е най-високата в Южна Корея.

Остров Улеунг е вулканичен остров в Японско море, който е с по-висока киселинност от Чеджудо. Вулканичните острови обикновено са по-млади, отколкото тези на запад. Тъй като планинският район е разположен главно в източната част на полуострова, затова основните корита на реките ги отвеждат на запад. Двете изключения са течащите на юг реки Накгонг и река Сиолежин. Важните течащи на запад реки са и река Амнок, река Чонгчон, река Таедонг, река Геум и река Йонгсан. Тези реки имат обширни заливни низини и осигуряват идеални условия за отглеждане на ориз. Южните и югозападните брегове на полуострова образуват добре развита брегова ивица, известна на корейски като Дадохегин. Криволичеща брегова линия осигурява нежно море, а произтичащата от това спокойна среда, гарантира безопасно плаване, риболов и отглеждане на морски водорасли. В допълнение към сложната брегова линия, западното крайбрежие на Корейския полуостров има изключително висока амплитуда на приливите при Инчеон, приблизително в средата на западния бряг. Тя може понякога да достигне 9 м. На южния и западния бряг има обширни приливни равнини.

Фауната на Корейския полуостров включва значителен брой видове птици и местни сладководни риби. Климатът на полуострова е умерен, със сравнително по- малко тайфуни от другите страни в Източна Азия.

Малко съвременни народи са имали толкова дълга история на независимо политическо съществувание в почти непроменливи граници, като корейците.

Древните корейски племена са населявали полуострова, както южните и централни части на съвременния Североизточен Китай - източно от Манджурия. През първите векове на нашата ера, страната се отличавала със завидна политическа и културна приемственост.

Показателно е, че от 918 г. в него управляват само две династии: Горьо /918 - 1392/ и Ли /1392 - 1910/. Корея е била единен политически субект, а когато Китай губи през 1895 г. войната с Япония, Страната на изгряващото слънце триумфално нахлува в региона и го превръща в своя колония.

В края на Втората световна война Съветският съюз изтласква японците от Корейския полуостров. С подписването на акта за безусловната капитулация на Япония на 09.09.1945 г., което според историците е епилогът на войната, жителите на Корейския полуостров мечтаят да си изградят национална държава. Официализацията на този международен договор става на борда на американския линеен кораб “Мисури”. От името на съюзните нации, воюващи с Япония, той е бил парафиран от Върховния главнокомандващ на съюзническите сили ген. Д. Макартър, от името на СССР ген. лейт. К. Н. Деревянко, както и от представители на САЩ, Великобритания, Китай, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Холандия /Нидерландия/. Актът за безусловна капитулация на Япония от името на император Хирохито, е бил подписан от министъра на външните работи М. Шигимицу и началника на Генералния щаб на армията ген. Умезу. В резултат Южен Сахалин с всички прилежащи към него Курилски острови са върнати на СССР. Китай си възстановява цялата територия на Манджурия. На Япония са предписани ограничения за въоръжените сили и флота до степен, необходима за сигурността на нейната територия.

В началото на 1945 г., след като Япония капитулира, Съюзниците я принуждават да се откаже от всички колонии, които е завладяла с военна сила, дори и от тези преди началото на Втората световна война. Въпреки че Корея е била японска колония преди Втората световна война, Япония все пак е трябвало да се откаже от нея, защото е използвала военна сила, за да я завладее. Така след 35 години, Корея вече става бивша колония на Японската империя. С Каирската декларация приета през 1943 г., президентът на САЩ Франклин Рузвелт, министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил и президентът на Китай генералисимус Чан Кайши обявяват бъдещата независимост на Корея от Япония, чиято колония тя е била от 1910 г.

През август 1945 г., по силата на договор между СССР и САЩ, територията на Корея бива разпределена по 38-ия паралел на две зони - северна и южна, заети съответно от съветски и американски войски, способствали за капитулацията на Япония на Корейския полуостров. В съответствие с нов договор между САЩ и СССР, от декември 1945 г. в двете части на страната са били сформирани отделни правителства.

СССР не е одобрявал решенията на ООН от 1948 г. за провеждане на всеобщи избори в Корея, в резултат на което такива избори е имало само в южната част на страната, а по-късно на 15 август 1948 г. е провъзгласено и създаването на Корейската Република /Южна Корея/. Едновременно се основава и Корейската народно-демократична република /Северна Корея/, под управлението на комунистите. САЩ струпват войски в Южна Корея, а след края на войната командирова военни съветници, които да обучават местната армия. Правителствата и на двете държави желаят властта над цяла Корея. Затова през есента и зимата на 1949 г. има сериозни гранични инциденти, които се повтарят и през есента на 1950 г.

Корейската война се оказа един от най-кървавите въоръжени конфликти през втората половина на XX век. Тя започва като гражданска война, но бързо прераства в международна конфронтация между „Лагера на социализма” и „Лагера на империализма”. Светът със затаен дъх наблюдавал конфликта, да не би той да ескалира в Трета световна война с използването на ядрени оръжия както от САЩ, така и от СССР.

Кървавата война между Севера и Юга на Корейския полуостров реално започва в неделя - 25 юни 1950 г., в четири часа сутринта с проливен дъжд… В 11 часа преди обяд Радио Пхенян съобщава за коварното поредно нападение от Южна Корея и за началото на т.н. Освободителната война. От 1947 г. до началото на 1950 г. по официални данни са били инсценирани 5156 въоръжени провокации най-вече от южнокорейските войски.

II. НАЧАЛОТО НА КОРЕЙСКАТА ВОЙНА

Свободата беше донесена на щикове от съветските и американските войници. Корейците гледаха към бъдещето с надежда. На практика обаче се оказа, че световните суперсили имат свои планове за Корея. Съединените щати първи предложиха въвеждането на настойничество. Предполагаше се, че тази мярка ще допринесе за оптималното развитие на пътищата за формиране на „независимост” на Корея.

Американците наистина искаха да получат Сеул, така че разделянето на Корея и разграничаването на зоната на отговорност бяха извършени по 38-ия паралел. Това споразумение бе постигнато през август 1945 г.. Всъщност СССР и САЩ по това време не бяха готови да дадат независимост на бившата колония на Япония поради опасения от укрепване на позициите на техните политически конкуренти в този регион. Създавайки по този начин зони на отговорност, страните победителки разделиха Корея на северна и южна част. И сега те трябваше да решават какво ще изграждат в териториите, които контролират. Всичко това се случи в атмосфера на взаимна враждебност и недоверие.

В средата на 1949 г. Съединените щати най-накрая изтеглиха войските си от Южна Корея. За кратко време Корейската народнодемократична република /КНДР/ и Република Корея /РК/ станаха относително независими от прякото влияние на външни сили и успяват самостоятелно да решават въпроса за обединението на страната. Но в края на 1949 г.и началото на 1950 г. ситуацията във външния свят около Корея коренно се променя, а това води и до нарушаване на относителния баланс на силите между Севера и Юга.

В съседен Китай предимството във военната конфронтация между Народната освободителна армия /НОА/ на китайските комунисти и армията на Гоминдан, водена от Чан Кайши, окончателно се оформи в полза на комунистите. Войските на НОА окупират по-голямата част от страната.

На 1 октомври 1949 г. в Пекин бе провъзгласено създаването на Китайската народна република /КНР/, поддържаща тесни приятелски отношения със Съветския съюз. В резултат на това на север от КНДР се формира силен тил от съюза на СССР и КНР, който можеше да бъде преодолян само ако се отприщеше световна ядрена война. По това време СССР вече притежаваше ядрено оръжие и успешно го бе тествал през август 1949 г. На 14 февруари 1950 г. бе подписан Договорът за приятелство и сътрудничество между СССР и Китай. Подобно сътрудничество със Съветския съюз по време на Студената война, автоматично означаваше конфронтация със САЩ, които от 1948 г. започват да кроят планове за възраждането на Япония като бъдещ съюзник и планирайки да напуснат и военните си бази там. Освен това на 12 януари 1950 г. на пресконференция държавният секретар на САЩ Дийн Ачесън очерта “линията на отбраната на САЩ” в Тихия океан да минава през Алеутските острови /югозападния край на Аляска/, японският остров Рюкю и Филипините. Тази линия остави Корея, както и Тайван, извън нея. Така Южна Корея, спрямо която Съединените щати всъщност се отказаха от тесен съюз, беше изложена на възможен удар от Севера, който тогава имаше значително военно и икономическо превъзходство над Юга.

В средата на май 1950 г. Ким Ир Сен и Пак Хонг Йонг посещават Пекин, срещат се с Мао Цзедун и преговарят за възможна взаимна помощ при провеждането на военни операции в Южна Корея, както и на остров Тайван. Ким Ир Сен /1912- 1994/ е основател на севернокорейската държава и неин физически лидер през 1948-1994 г. и на севернокорейската държавна идеология с чучхе. До май 1950 г. братският съюз между КНР, СССР и КНДР се „готви за война” и ръководителите му виждат други начини за разрешаване на корейския въпрос. През юни 1949 г. в Пхенян е създаден

Обединеният демократичен патриотичен фронт /ОДПФ/, включително с участието на представители на Юга. Една от целите на този политически субект е постигането на пълна независимост на Корея и мирното обединение на страната. ОДПФ е с лява ориентация и призовава за укрепване на връзките със СССР и страните с „народна демокрация”. Въпреки това на 7 юни 1950 г. ОДПФ предлага организирането на общи корейски избори, а на 19 юни - обединяване на Върховното народно събрание на КНДР и Националното събрание на Република Корея в единен законодателен орган.

Предложените от КНДР проекти бяха очевидно утопични по природа и развитото ляво движение на Южна Корея можеше да изостави надеждите си за определени мирни стъпки в междукорейския диалог. В същото време не само Северна и Южна Корея се подготвяха за военното решаване на корейския въпрос. Ли Сингман, който първоначално настояваше за създаването на отделна държава в южната част на Корейския полуостров, сега вече също не се противопоставяше на разширяването на властта си и в северната част, като се има предвид, че според конституцията на Република Корея, цялата територия на Корейския полуостров се считала за част от южнокорейската държава.

Трябва да се отбележи, че конституцията на Северна Корея също гласи, че цялата територия на Корейския полуостров принадлежи на КНДР. Следователно всякакви военни действия в „противоположните територии” са били законови и затова не бива да се категоризират като агресия. Още през септември 1949 г. Ли Сингман заявява пред американския съветник в южнокорейското правителство Р. Оливър, че решението на корейският въпрос силно се нуждае от военна кампания срещу Севера.

Американските власти, от една страна, разполагат Южна Корея извън линията на националната отбрана, от друга страна обещават да окажат всестранна помощ и подкрепа в случай на комунистическа агресия. По този начин, за да привлекат военна и икономическа помощ от Съединените щати, за южнокорейските власти е било изгодно да демонстрират нестабилност по демаркационната линия на 38-ми паралел, опасност от евентуална „агресия на Севера”, за да принудят Обединените държави да положат повече усилия за укрепване на южнокорейската армия и предоставяне на разнообразна помощ.

Затова на 26 януари 1950 г. е било подписано споразумението за взаимопомощ в отбраната между САЩ и Южна Корея. Но въпреки споразумението Южна Корея все още остава за Съединените щати страна, която няма особено значение. Може би затова южнокорейската страна извършва многократни военни провокации в близост до демаркационната линия. По този начин, както КНДР, така и Република Корея през първите години след обявяването на създаването на държавата, бяха активно ангажирани в укрепването на своите въоръжени сили и по всякакъв възможен начин декларираха готовността си да преодолеят временното, абсолютно необичайно разделение на страната на две части с военни средства.

III. СВИДЕТЕЛСТВА НА ИСТОРИЯТА

Войната реално, както вече отбелязах, започна на 25 юни 1950 г. в 4 часа сутринта. Севернокорейската и съветската историография твърди, че нападението е извършено от южнокорейската страна. Според южнокорейската, западната и съвременната руска историография, войната е започната от севернокорейската страна. Но реалната ситуация на Корейския полуостров в началото на 1950 г. е много сложна - следователно, като се има предвид недостатъчната информация по този въпрос, не трябва да се приписва пълна отговорност за започването на войната само на една от страните.

ПЪРВИ ЕТАП НА ВОЙНАТА

/25 ЮНИ 1950 г. - 15 СЕПТЕМВРИ 1950 г./

На 25 юни 1950 г. КНДР започва бързо да навлиза дълбоко в територията на Република Корея, за да завърши бързо /за 50 дни/ военната операция в южната част на Корейския полуостров. Така до средата на август 1950 г. трябва да бъде превзет най-големият южен пристанищен град Пусан, а до 15 август - в деня на 5-ата годишнина от освобождението на страната, Корея трябва да стане единна. Ден след избухването на военните действия, ръководителят на КНДР Ким Ир Сен се обръща към народа по радиото и описва войната като „наложена от предателската клика на Лий Сингман”. Няколко дни по-късно в страната е обявено извънредно положение и обща мобилизация. Ким Ир Сен е назначен за върховен главнокомандващ на Корейската народна армия/ КНА/.

От първия ден на войната Съединените щати започват да оказват активна помощ на Република Корея. На 26 юни Съединените щати всъщност влязоха във войната, като изпратиха свои войници да нанесат въздушни удари по севернокорейския враг. Тази помощ се оказа много полезна, тъй като току-що започналите военни действия показаха неспособността на Република Корея самостоятелно да отблъсне врага. Това обаче даде допълнителен тласък на КНДР за по-бързи и решителни действия.

Сеулска /първа/ операция

/25 юни 1950 г.- 29 юни 1950 г./

Осъществяването на операцията в Сеул започва от първия ден на войната. Целта й е да превземе столицата на Корея - Сеул, съгласно конституцията от 1948 г. Всички сили на севернокорейската армия са хвърлени в нейното изпълнение и още на 18 юни 1950 г. целта е постигната.

Сувонска /втора/ настъпателна операция

/30 юни 1950 г. - 6 юли 1950 г./

Следващата цел на КНДР станаха южните предградия на Сеул /Сувон/. Първата офанзива е извършена срещу град Пъенгтаек на 30 юни 1950 г., последвана от атака срещу самия Сеул. Въпреки помощта на американската армия, за една седмица КНА не само превзема самия Сеул, но и напредва на юг по цялата дължина на фронта.

Резолюция на ООН

Съединените щати се биеха на страната на Южна Корея, а Северна Корея получи военно-техническа помощ от СССР. Тези два фактора могат да станат предпоставка за прерастването на този локален военен конфликт в нова световна война. Затова на 7 юли 1950 г. с участието на Съвета за сигурност на ООН е приета резолюция, според която Южна Корея трябва да бъде подпомогната от „ въоръжените сили на ООН”, които ще включват военни части на армиите от 16 държави.

Формално във войната трябваше да участват обединените въоръжени сили, но в действителност повечето от тях бяха американски войски, под командването на генерал Дъглас Макартър.

Теджонска /трета/ операция

/7 юли 1950 г. - 20 юли 1950 г./

Междувременно КРА се опитва да превземе временната столица на Република Корея - Теджон. КНА бе разделена на две части - Западна и Източна, с цел градът да бъде обкръжен. На 12 юли в Теджон е подписано споразумение, според което контролът над южнокорейските войски изцяло се прехвърля на американската армия /формално на войските на ООН/. На 20 юли операцията приключва успешно и сега почти половината от територията на Южна Корея вече е под контрола на КНДР.

Нактонгска /четвърта/ настъпателна операция

/21 юли 1950 г. - 20 август 1950 г./

Друга успешна операция на КНА е превземането на басейна на река Нактонг, с което се отваря пътя към най-голямото морско пристанище в Южна Корея - Пусан, но този път армията на КНДР претърпява тежки загуби, тъй като армията на Република Корея, заедно с войските на САЩ, превъзхождат числено КНА почти 6 пъти. Освен това в редиците на КНА по това време започва да се чувства както недостиг на храна, така и на боеприпаси.

Пусанска /пета/ операция

/31 август 1950 г. - 8 септември 1950 г./

След поредица от успешни офанзиви КНА е принудена да се провали в поредната настъпателна операция, която започва на 31 август 1950 г. След като напредва с 20 км. напред, на 8 септември КНА бе страна и трябваше да премине в отбрана. От този ден движението на севернокорейските войски в дълбочина на територията на Република Корея е спряно. По-голямата част от територията на Република Корея вече става част от КНДР, като само 10% от бившата територия остава под властта на южнокорейците.

ВТОРИ ЕТАП НА ВОЙНАТА

/16 септември 1950 г. - 24 октомври 1950 г./

Вторият етап на войната се характеризира със същото бързо настъпление на войските на Република Корея и Съединените щати на север от Корейския полуостров, което беше своеобразен отговор на офанзивата на севернокорейските войски в първия период на войната. На 13 септември 1950 г. 45 000 американски войници акустират близо до пристанищния град Инчеон, което им отваря пътя към Сеул. КНА по това време има само 3 000 души, които се опитват да защитят Инчеон. За разлика от КНА, американските войски не напредват през вражеска територия, а кацат в отделни населени места по въздух и море.

По-голямата част от самата севернокорейска армия междувременно остава зад вражеските линии и всъщност е отрязана от основните точки на военните действия. До 1 октомври американската армия е в западната част на корейско- китайската граница, откъдето се отваря пътят към Китай.

ТРЕТИ ЕТАП ОТ ВОЙНАТА

/25 октомври 1950 г. - 29 юни 1951 г./

На 25 октомври Китайските народни доброволци /КНД/ под командването на маршал Пенг Дехуай влизат в Корейската война на страната на КНДР. Всъщност това не са доброволци, а редовни военни. По този начин Китай скрива официалното си участие във войната. За координиране на действията китайската армия е обединена с армията на КНДР под командването на Ким Ир Сен. КНДР все още има подкрепа от СССР. Въпреки че Съветският съюз все още не е участвал във военни действия, неговата помощ се изразява в доставката на оръжия и военно оборудване, както и обучение на корейски специалисти. На третия етап СССР участва в защитата на китайски и севернокорейски територии в небето от американски самолети /11 ноември - 6 декември/, като унищожава 510 американски самолета, губейки 63 свои.

Унсанска /първа/ операция

/25 октомври 1950 г. - 5 ноември 1950 г./

На 25 октомври 1950 г. севернокорейските войски, заедно с китайската армия отново се опитват да настъпят. Този път целта им е освобождаването на северните територии на Корея. Операцията приключва успешно на 5 ноември.

Пхенянско-хюнгамска /втора/ настъпателна операция

/25 ноември 1950 г. - 24 декември 1950 г./

На 25 ноември КНДР и КНР, планирайки да надграждат постигнатите успехи, започват следващата офанзива за освобождаване на цялата територия на Северна Корея. На 6 декември Пхенян е превзет. До 24 декември севернокорейските и китайските войски достигат 38-ия паралел.

Сеулска /трета/ настъпателна операция

/31 декември 1950 г. - 8 януари 1951 г./

На 31 декември започва следващата офанзива на армиите на КНДР и Китай. По време на тази операция за сравнително кратко време севернокорейско-китайските комбинирани сили успяват да превземат Сеул /4 януари/, както и Инчеон, Сувон и редица други важни населени места. Фактът, че Сеул е в ръцете на севернокорейските власти е факт, неприемлив за войските на ООН, които веднага започват да се подготвят за операция за връщане на Сеул под контрола на Южна Корея. Обединените сили на ООН и Република Корея започват ответна офанзива срещу Сеул на 27 януари 1951 г.

Хюенсонгска /четвърта/ активна отбранителна операция

/25 януари 1950 г. - 21 април 1951 г./

Следващата операция на севернокорейско-китайската армия, която вече има отбранителен характер, започва в отговор на атаката на РК. Въпреки това армията на Ким Ир Сен не успява да удържи офанзивата и Сеул е изоставен.

Кесонгско-сеулска /пета/ активна отбранителна операция

/21 април 1951 г. - 9 юни 1951 г./

На 21 април 1951г. започва опит на КНДР да върне Сеул под свой контрол. До 29 април тя успява да изтласка американските войски на 40-46 км. дълбоко в територията на Република Корея, но на 5 май севернокорейско-китайската армия вече е отблъсната на 20 км. Към 9 юни 1951 г. фронтът окончателно се стабилизира в района на 38-ия паралел.

Опит за преговори

През целия период на Корейската война, само броят на убитите или ранените китайски офицери и войници възлиза на около 1 милион души. Общият брой на загубите на войските на ООН и южнокорейската страна - убити, ранени и изчезнали, възлиза на 409 000 души. По-нататъшното продължаване на войната става безсмислено. Между 10 и 12 юни 1951 г. Ким Ир Сен и Гао Ган - член на ЦК на Комунистическата партия на Китай, посещават Москва, където преговарят с Й. Сталин за целесъобразността на примирието. На преговорите е постигнато съгласие за необходимостта от примирие.

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП НА ВОЙНАТА

/30 юни 1951 г. - 27 юли 1953 г./

На 10 юли в южнокорейския град Кесон започват преговори, основните теми на които са установяването на демаркационна зона и формирането на специален орган, който трябва да отговаря за поддържането на примирието. Мирните преговори обаче скоро са прекратени.

Първа лятна офанзива

/18 август 1951 г. - 18 септември 1951 г./

На 18 август 1951 г. Южна Корея започва ожесточени боеве с надеждата да пробие към Пхенян, но първата офанзива е неуспешна и е спряна месец по-късно - на 18 септември. На 23 юни 1951 г. от СССР предлага прекратяване на огъня и изтегляне на войските на воюващите страни от 38-ия паралел, т.е. става дума за мирно уреждане на корейския въпрос. На 25 юни президентът на САЩ Хари Труман обявява съгласието си с мирното предложение, а на 30 юни е предадено съобщение, че войските на ООН са готови да преговарят.

Втора есенна офанзива

/29 септември 1951 г. - 25 октомври 1951 г./

На 29 септември южнокорейско-американските войски отново се опитват да атакуват, но не успяват да пробият отбранителната линия на КНДР. Тогава и двете страни решават да подновят мирните преговори.

Нови преговори

Мястото е Панмунджом - малка точка в западната част на фронтовата линия, където са оборудвани специални помещения за преговори, започнали на 25 октомври 1951 г. Преговорите в Панмунджом продължават през следващата 1952-ра година, въпреки многобройните опити на двете воюващи страни да пробият фронтално. Особени трудности възникват във връзка с въпроса за репатрирането /връщането в родината/ на военнопленниците, тъй като някои от заловените войници и офицери не искат да се върнат обратно.

Трета есенна офанзива

/14 октомври 1952 г. - 25 ноември 1952 г./

На 14 октомври 1953 г. Република Корея прекратява преговорите и заедно с американските войски бомбардира фронтовата линия и редица севернокорейски градове. Въпреки това, още на 25 ноември южнокорейско-американските войски са принудени да спрат офанзивата.

Четвърта зимна офанзива

/25 януари 1953 г. - 27 юли 1953 г./

На 25 ноември обединените войски на Република Корея и ООН започват настъпление с цел навлизане на 200 км. навътре в севернокорейската територия. Но и тази офанзива не донася очакваните резултати. Напротив, през май 1953 г. северната страна започва серия от контраофанзивни операции, които се оказват доста успешни и водят до сключване на споразумение за примирие възможно най-скоро.

Примирие

До 19 юли 1953 г. е постигнат консенсус по всички точки от бъдещото споразумение. На 20 юли започва работата по определяне на местоположението на демаркационната линия. На 27 юли 1953 г. в 10 часа сутринта в Панмунджом най-накрая е подписано споразумението за примирие. Споразумението е съставено от преамбюл, 5 члена и приложение. Документът е подписан от представители на трите основни воюващи страни - КНДР, КНР и войските на ООН и с това се обявява прекратяването на огъня от 22 часа същия ден. Южнокорейската страна дълго време отказва да установи мир със Северна Корея, но в крайна сметка е принудена да се съгласи под натиска на Съединените щати, които обещават да подпишат ново споразумение за сътрудничество в областта на отбраната и икономиката.

IV. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОРЕЙСКАТА ВОЙНА ОТ ДИСТАНЦИЯТА НА ВРЕМЕТО

Войната и мирът, както и гневът и помирението в ожесточения конфликт между Северна и Южна Корея, освен мъки и страдания, носят заплаха и тежки последствия. Все пак, нека не губим вяра в човечеството. Според Махатма Ганди, човечеството е океан и ако няколко капки в океана са мръсни, океанът не се замърсява. Защото доверието е мъжество, а верността - сила. В края на войната и двете държави успяват да запазят своите територии.

В резултат на това всяка от страните продължи своя път на развитие. Подписаното на 27 юли 1953 г. мирно споразумение е своего рода временно и не донася мир на двете страни. Държавите все още до ден днешен не се признават. Всяка от тях възприема целия Корейски полуостров за своя територия. Оттогава полуостровът реално се превърна в източник на нестабилност в Източна Азия.

Корейската война окончателно раздели Корея на две враждебни държави, които са и предни постове на двата военно-политически блока. Населението започва да мигрира от север на юг и обратно. Поради миграциите много голям брой семейства останаха разделени. Членовете на семействата - бащи, майки, синове или дъщери, внуци се оказаха от двете страни на демаркационната линия. След Корейската война проблемът за обединението на двете държави се превърна в най-важната и практически неразрешима задача за техните правителства.

През последните 30-40 години бяха направени само първи стъпки към междукорейското сближаване, успешни или не - само може да се гадае. За създаването на държава от този тип всяка страна плати висока цена. През годините на войната общият брой на загиналите възлизат на 1,5 милиона души, а на ранените - 360 хиляди. Северна Корея бе напълно унищожена от американските бомбардировки.

В края на войната КНДР официално обяви, че в страната „няма повече цели за бомбардировки”. На север бяха унищожени над 8700 промишлени предприятия и над 600 000 жилищни сгради. Щетите, нанесени пък на икономиката на страната надхвърлят 420 милиарда вона/ 367 милиона долара по текущи обменни курсове./

Южна Корея не претърпя толкова щети, колкото Северна Корея, но нейните загуби също бяха големи. Разрушени бяха 44% от сградите, 42% от промишленото оборудване и 68% от промишлените предприятия бяха унищожени. Стойността на националната валута падна 11 пъти. В тази връзка правителството на Южна Корея беше принудено да проведе парична реформа през февруари 1953 г. и цените тогава се повишиха 18 пъти. Щетите, нанесени на южнокорейската икономика, възлизат на 3,5 трилиона вона /3 милиарда долара по текущи обменни курсове/. След войната антикомунистическата идеология в Република Корея се засилва, което пък се отрази негативно на развитието на демократичната система. След края на войната американските войски се завръщат на територията на Корейския полуостров. Това беше в противоречие със Споразумението за примирие, което призоваваше за изтегляне на всички военни сили от Корея. От една страна американците защитаваха юга от севера, а от друга страна започна процесът на американизация на културата в Република Корея. С течение на времето присъствието на войски на територията на страната се превърна в пречка за междукорейския диалог и от гарант на мира се превърна във фактор на нестабилност.

От края на 1953 г. Република Корея и КНДР започват да се развиват като две независими държави, които не са свързани помежду си по никакъв начин, взаимно не се признават, а всъщност някога са имали една история. В резултат на това Северна Корея беше заобиколена от трите най-големи военни сили в света - на юг от САЩ, които контролираха цялата отбранителна система на Република Корея; на север - от Китай и СССР, отношенията с които охладняват във времето. КНДР беше принудена да похарчи много пари и усилия за развитието на своите въоръжени сили. Южна Корея се превърна фактически в една островна държава, отделена от света - от запад, изток и юг с морета, а от север - от затворена демаркационна линия. За да установи ред в страната и да възстанови икономиката, Лий Сингман започна да укрепва едноличната власт, която населението започна да възприема като диктатура.

След края на войните винаги остават пепелища, убити и ранени, вдовици, сираци и разбити човешки съдби. От края на Корейската война вече изминаха седем десетилетия. В тази кръвопролитна схватка със злото участваха на страната на КНДР: КНР - с военен контингент и военни специалисти и подразделения на Червената армия на СССР, а на страната на Южна Корея - въоръжените сили на САЩ и редица държави, като част от многонационалните сили на ООН.

*Корейската война беше първият голям конфликт в историята на Студената война. Започвайки от него, конфронтацията между двата световни блока придоби по-остра форма.

*Територията на Корейския полуостров остана разделена на двете Кореи - капиталистическа и комунистическа.

*И двете страни претърпяха огромни загуби в икономиката, пътищата, жилищните и държавните сгради и предприятията бяха унищожени.

*Парадоксално, войната се оказа полезна за Япония. По време на конфликта американците започнали да купуват стоки, произведени в Япония, защото са бяха убедени в тяхното високо качество. Скоро японските корпорации започват активно да израстват на световния пазар.

*За някогашния СССР войната като цяло беше неуспешна, тъй като не беше възможно да се създаде „приятелска” държава на целия Корейски полуостров. Въпреки това съветските офицери и военни лидери натрупаха значителен опит във войната.

Потънал в руслото на вечността, все пак животът продължава в познатите си три измерения - минало, настояще и бъдеще. Обществото възприема настоящето най-отговорно, бъдещето за най-привлекателно, а миналото като най-богато на личности и събития. Корея е географско наименование на регион, разделен на две територии - Корейска народнодемократична република /Северна Корея/ и Република Корея /Южна Корея/. Днес двете Корейски държави живеят в различни политически, икономически и културни условия.

Територията на КНДР е 121,2 хиляди кв.км.. На север страната граничи с Китай /1416 км./ и Русия /19 км. по поречието на река Туманган/. На корейско-китайската граница се намира най-високият връх - Паектусан /2750 м./, а на северозапад от него е обширното плато Кама /10 000 кв. км./ На юг съсед на КНДР е Република Корея /238 км./, с която до 1948 г. представляват една държава. На запад границата се мие от водите на Жълто море, на Изток - от Японско море, като корейците наричат тези морета Западно и Източно. Общата дължина на бреговата линия е 2495 км.

След края на Втората световна война формално Корея е разделена с Решение на ООН и по този начин се създават двете Корейски правителства с различна идеологическа насоченост, всяко от които претендира да бъде единствено легитимно. На юг има демаркационна линия, установена през 1953 г. съгласно споразумението за примирие в Корея /на Запад, в центъра и на Изток - северно от 38 паралел/. Дължината на това стратегическо съоръжение е 240 км., а ширината - 4 км. Населението на КНДР по стратегически данни е повече от 25 милиона души. По този си показател страната е на 48-мо място в света и на 53-то по територия. От общото население в КНДР, мъжете съставляват 49%, а жените - 51%. Интересно е, че в КНДР правителството е одобрило 28 прически за своите граждани. Жените имат право да избират един от общо 14 стила, като неомъжените дами могат да си пускат по-дълги коси. На мъжете е забранено да имат по-дълга коса от 5 см., но по-възрастните мъже могат да си пуснат кичури до 7 см.

Тенденциите и характеристиките на демографската ситуация и възрастова структура на населението до голяма степен се дължат на последиците от Корейската война /1950 - 1953/.

Характерна е повишената плътност на населението /в равнините и край морските брегове/ и според статистиката там, концентрацията достига от 250 до 400 човека на 1 кв. км. Ръстът на увеличаване на броя на населението е също висок - средно над 2% годишно.

КНДР е еднонационална държава. Корейците са една от най-старите нации в Източна Азия. Курсът на ускорената индустриализация доведе до значително нарастване на градското население.

По-голямата част от севернокорейците са атеисти. Официалният им език е корейският. Столицата, а и най-големият град на КНДР е Пхенян, което в превод означава „просторна земя, уютен кът”.

КНДР е независима държава, представляваща интересите на целия Корейски народ. Работническата класа, кооперираното селячество, интелигенцията, обвързани с колегиални, човешки и солидарни отношения, работят в тясно сътрудничество в името на общите цели и интереси на обществото. Затова основният принцип в организацията и дейността на държавните органи е демократическия централизъм. Държавните органи се формират начело с президентската система. Те включват системи и формирования на правителството, административни агенции, съдилища и прокуратура.

Президентът на КНДР е Държавен глава и представлява правителството. Върховното Народно събрание е върховната власт на КНДР. Административно-изпълнителният орган е най-висшият орган на държавната власт и се нарича Административен съвет. Конституцията на КНДР прокламира всички човешки права и правителство, основано на демократични принципи. Истинската власт в страната принадлежи на Корейската трудова партия, основана на 10.10.1945 г., имаща огромна членска маса, която наброява няколко милиона души и много симпатизанти.

Има и две по-малки политически партии - Чондогьо-Чонгуданг и Социалдемократическа партия на Корея, които практически не участвуват в политическия живот на държавата, чиято основна идея е чучхе, т.е. пълна независимост в икономическо, социално и културно отношение. Според конституцията от 1998 г., бившият председател на КНДР Ким Ир Сен е „Вечният президент”, така че никой няма право да заема поста му. Той е роден на 15.04. 1912 г. в семейство на бедни селяни. От младостта си участвува в революционното движение. От 1929 г. е арестуван от полицията в Манджу и до пролетта на 1930 г. е бил зад решетките на затвора в Гирин. През 1931 г. става член на Компартията и следващата година организира и ръководи въоръженото партизанско движение в Манджурия срещу японските окупатори. През 1936 г. под негово ръководство се създава Обществото за възраждане на Отечеството, с което се поставят и основите на Обединения антияпонски фронт. След освобождаването на Корея през 1945 г., той заема военни, партийни и правителствени постове. През 1966 г. е избран за Генерален секретар на ЦК на КТП, оглавява и върховния орган на властта в Северна Корея - Временния народен Комитет.

През декември 1972 г. става Президент на КНДР. Ким Ир Сен е удостояван три пъти за Герой на КНДР и Герой на труда на КНДР. В Северна Корея има и много обществени организации. Всички заедно се борят за независимото мирно обединение на страната, като са членове на Обединения демократически отечествен фронт.

Има такива обществени организации като Обединените синдикати на Корея /с повече от 1,6 милиона членове/, Съюз на социалистическата трудова младеж в Корея с близо 4 милиона членове. Съюзът на земеделските работници в Корея има над 1,3 милиона членове и Корейският съюз на демократичните жени е с повече от 200 000 членове. Освен това е създаден и функционира Комитет за мирно обединение на Родината, Съвет на бившите южнокорейски политически фигури, живеещи на север, за насърчаване на мирното обединение на страната, Дружество на Червения кръст на КНДР, Корейското общество за културни връзки с отвъдморските страни, Съюз на корейските журналисти, Корейска асоциация на литераторите и художниците, Всекорейски национален комитет за мир, Корейско общество на демократичните адвокати, Корейски студентски комитет, Корейски комитет за солидарност с народите в света, Корейски комитет за солидарност на азиатските и африкански страни, Федерация на будистите в Корея, Федерация на християните в Корея и други.

КНДР има дипломатически, търговски и икономически отношения и връзки с повече от 100 страни по света, като суверенна държава със собствена конституция, герб и знаме. КНДР и Република Корея стават членове на ООН през 1991 г. Северна Корея създаде и собствена часова зона „Пхенянско време”, което върна страната към часовата зона, използвана на Корейския полуостров при колониалното японско управление.

Петолъчната звезда на герба и нейните лъчи в горната част символизират революционните традиции, наследени от Републиката и светлото бъдеще на корейския народ. Водноелектрическата централа символизира независимата и модерна индустрия, основана на мощна тежка индустрия и пролетариат.

Докато оризовите класове символизират развитото земеделие и селячеството, като надежден съюзник и партньор на работническата класа, червената лента изразява единството и сплотеността на целия корейски народ и вечността на неговата сила.

Буквите на лентата представляват името на държавата. Червената петолъчна звезда на корейското национално знаме символизира революционните традиции, наследени от Републиката и светлото бъдеще на корейския народ.

Червената ивица на държавния флаг символизира патриотичния дух на по- старото поколение революционери и несломимия боен дух и непобедимата сила на корейския народ. Белият кръг и двете бели ивици на знамето олицетворяват единството на корейската нация, дългата история и блестящата култура на този мъдър, трудолюбив, смел, патриотичен, справедлив и героичен народ с желязна воля.

Двете сини ивици олицетворяват идеалите за независимост, мир и приятелство. Стремежът на корейците, както от север, така и от юг, да обединят родината си след десетилетия конфронтация и вражда, намира дълбоко разбиране сред народите както от Азиатско- Тихоокеански регион, така и по целия свят.

Политиката на обединение е важен приоритет на ръководствата на двете Кореи. Дори предишното ръководство на КНДР, оглавявано от Ким Ир Сен, предложи формула за обединението на Корея със създаването на Конфедеративна демократична република Корея.

В момента Северна Корея върви към преосмисляне на този проблем и адаптирането към новите реални условия. Ако Корея не беше разделена след Втората световна война, едва ли ситуацията на полуострова щеше да остане напрегната. Все пак независимо от всичко, от време на време страните на север от 38 паралел и на юг от него, се връщат към воюващата реторика. Все пак, какво би станало, ако Корея не беше разделена? Какъвто бе случаят с някогашна Германия, разделена на ФРГ и ГДР.

Разделянето на Корея в началото изглеждаше като временна мярка. През декември 1945 г. на Московската конференция бе приета съвместна декларация, подписана от външните министри на СССР, САЩ и Великобритания. Тя предвиждаше формирането на независима демократична корейска държава и създаването на временно корейско демократично правителство. Декларирано бе и създаването на Комисия от представители на командването на американските и съветските войски в Корея, която заедно с временното правителство щяла да разработи мерки за подпомагане и насърчаване на политическия, икономическия и социалния напредък на корейския народ. Прилагането практически на този план обаче не започна добре от самото начало: декларацията бе възприета негативно от по-голямата част от корейското общество. Факт е, че думата „попечителство” в превод на корейски съвпада с дефинирането на режима на японския протекторат, от който побързаха да се възползват десните сили на Юга, водени от Ли Син Ман и Ким Гу, които свикаха „Комитета за борба с попечителството” и поискаха незабавно създаване на независимо правителство. Комунистите от своя страна се противопоставиха на такъв сценарий и по този начин стартира идеологическото разделение на страната, придобиващо ясна конфигурация.

Съвместната комисия на СССР и САЩ, която през март 1946 г. се събра в Сеул, за да обсъди и уточни подробностите за формирането на временно правителство за целия полуостров, не успя да постигне споразумение, което да удовлетвори двете страни.

Вторият кръг от преговорите също не беше успешен. През септември 1947 г. САЩ повдига въпроса за независимостта на Корея пред Общото събрание на ООН, което приема резолюция за провеждане на избори в страната под надзора на ООН. СССР обаче не позволи на представителите на ООН да влязат в Северна Корея. Така избори за Конституционното събрание на 10 май 1948 г. се провеждат само в Южна, а на 20 юли Ли Син Ман бива избран вече и за президент.

Междувременно на власт в Северна Корея идва Ким Ир Сен, който преди това оглавява Временния народен комитет на Северна Корея. На 25 юни 1950 г. конфликтът между Пхенян и Сеул, навлезе, както вече отбелязах, в решаващия си етап. Това практически бе първият въоръжен конфликт между двете суперсили, по време на който се използваха всички видове оръжия, с изключение на ядрените. Нито една от двете страни обаче не успя все пак да постигне целите си.

Резултатът от гибелта на един и половина милиона души беше крехък мир и правото на двете Кореи да изграждат общество от собствен тип от двете противоположни страни на 38-ия паралел.

Не може да се каже, че разделянето на двете Кореи беше историческа неизбежност - първоначално и СССР, и САЩ се придържаха към курса за единение на страната. Ако корейското общество беше демонстрирало солидарност към този момент и бе успяло да формира единно правителство и плуралистична партийна система, тогава дори в биполярен свят, страната щеше да си гарантира единство. Корея можеше да последва пътя на Движението на необвързаните, както например направиха тогава Индия и Югославия. И разбира се, ако не беше Корейската война, нямаше да има обостряне на Студената война и свързаната с нея криза в съветско-американските отношения. В хода на Корейската война Северна Корея можеше да спечели. В този случай идеологията на чучхе, като платформа за изграждане на социализъм, би имала повече смисъл -обединена Корея би имала много по-впечатляващи ресурси. Такава Корея би могла да надмине икономически съвременна Южна Корея и да бъде със статута не на един от „източноазиатските тигри”, а на един от икономическите центрове в региона, наравно с Китай и Япония. Но Корейският полуостров, подобно на Балканите в Европа, по онова време, е твърде взривоопасно и центробежно място, за да бъде обединено за дълго от някои от противоположните системи през XX век.

И все пак бединението на Корея е неизбежно. В една обединена държава на Корейския полуостров много анализатори виждат един бъдещ антипод на КНР в икономиката и науката. Тъй като Северна Корея се развива мощно икономически, властите инвестират средства за създаването на нови театри, библиотеки, музеи и центрове за отдих и културни занимания на трудовите хора. В кината се показват предимно документални филми. Целият спектър на сценичните изкуства, включва кино, театър, класическа корейска и западна хореография, музикалните концерти се контролират и финансират от държавата. Политическите теми, отразяващи скорошни събития или съвременния „социалистически” начин на живот, се считат за важен инструмент в идеологическото възпитание на масите. Пресата и художествената литература са инструменти на държавната власт в КНДР. Основната информация от чужбина идва чрез Корейската централна телеграфна агенция. Водещите всекидневници са „Нодонг Синмун” /„Работнически вестник”/ и правителствените „Мингджу Чосон” /„Демократична Корея”/, „Чосон Йинмингун” и „Пхенян Таймс”. В художествената литература са популярни произведения на автори като Ли Гин, Сонг Йоунг и Хан Сер. Съвременните тенденции в модернизацията са свързани с възстановяването на разрушените от войната градове и тяхната обновена икономическа трансформация, което доведе севернокорейците до промени . Урбанизираният пейзаж е доминиран от многоетажни жилищни сгради.

Културните нужди на градските жители все повече се задоволяват директно със средства на предприятията и институциите. В селските райони на базата на разширените кооперативни стопанства възникват модерни агроселища, поемащи различни културни и социални функции, които преди са функционирали само

в градовете. И все пак през последните години, както Северната, така и Южната част на Корейския полуостров изучават опита на обединяване на държави с различни обществено-политически системи в светлината на бъдещето на Корея.

Германският пример за обединение по-скоро се приема въз основа на политически споразумения, като начални стъпки, широко развитие на културни, туристически, спортни и други форми на комуникация, което ще спомогне за растежа на доверието между хората, за да се разбере по-добре какво е сходството или разликата в начина на живот на населението, присъщи на всяка социална система. В този случай обединението ще бъде постигнато в резултат на естествен процес, основан на взаимното разбиране и доверие един към друг, на разумните компромиси в областта на сътрудничеството, които в момента са приемливи. Безспорно КНДР - Северна Корея и Република Корея - Южна Корея, вървят към единение, осъвременено с реалните стъпки на света и човечеството в правилната посока.

V. АКО СЕ ВСЛУШВАХМЕ В ГЛАСА НА ДЕЦАТА-СИРАЦИ

Войните оставят дълбок отпечатък в историческата памет на народите и се помнят като бедствие. Като най-остра форма на разрешаване на противоречията, те често служат като повратна точка в историята на народите. В контекста на дълбоки промени в баланса на международните сили в началото на 50-те години на миналото столетие, Корейската война изигра такава роля.

Войната на Корейския полуостров консолидира новото подреждане на силите, разпръсквайки бившите съюзници в нови противоречащи си фракции и накрая окончателно начерта границата между империализма и социализма в Източна Азия на Корейския полуостров, по 38-ия паралел. Неотложността на този проблем се дължи на факта, че СССР и САЩ бяха еднакво заинтересовани от нова арена за борба, което означаваше възможността за използуване на ядрено оръжие. На практика това би означавало началото на Трета световна война, която би била катастрофална за целия свят, в която няма да има победени и победители. Този проблем определя и актуалността на Корейската война в тогавашната напрегната ситуация на Корейския полуостров. Въпреки, че този конфликт е в миналото, създадените от него развалини, които имат няколко геополитически последици - продължаващото разделение на Корея, дългогодишната враждебност в отношенията между КНР и САЩ, неуредеността на проблема с Тайван и др., чак сега започват да се изчистват. Конфликтът доведе до създаването на Корейския проблем, който днес е опасен с потенциалните си последици за сигурността в света.

Мнозина смятат, че КНДР и Южна Корея формално все още са във война и суровият закон на войната продължава да измъчва корейския народ. Корейската война, която беше малка война на фона на голямата световна политика, според военните експерти бе и първия сблъсък на ядрени суперсили, един вид Трета световна Корейска война. Тази война постави и началото на редица локални войни, които, уви, продължават и до днес.

България не участвува в Корейската война за разлика от социалистическите тогава КНР и СССР, но като член на Източния блок предостави на Северна Корея хуманитарна помощ, изпрати медицински екипи, посрещна и приютяваше деца-сираци от КНДР и КНР. Така малка България допринесе за прекратяването на кървавия сблъсък в Източна Азия. Корейската война за нас българите е своеобразно свидетелство за трагизъм и разрушена душевност, но и за братолюбие на поколения сънародници.

Сверявайки часовниците с пулса на времето, трябва да отбележим, че интересните хора нямат възраст, а истории. Такъв е случаят с моя земляк, учен и родолюбец проф. д.х.н. Михаил Алексиев, който се върна в спомените си от ученическите години през лятото на 50-те години на миналия век, когато в Пловдивско, а и на други места, бяха подслонени и обгрижвани в детските домове за сираци над 600 момчета и момичета от КНДР и КНР, чиито родители са загинали в Корейската война. В онези години САЩ хвърлят над Северна Корея повече бомби и напалм, отколкото над Япония. По време на бомбардировките загиват 20% от цялото севернокорейско население според американски източници. Изравнени са със земята много градове и села.

Войната завършва без победа на нито една от страните, но се дават милиони жертви /военни и цивилни/ и раните остават и до днес в двата народа. Като сравнявам всички войни от Втората световна война насам, най-жестока се оказва Корейската война. И колко малко още се знае за тази неприключила война, за необузданата жестокост на САЩ….? Американците, виждайки че губят войната, са били приготвили двадесет атомни бомби за пълно разрушаване на Северна Корея. Спира ги само страхът от великия тогава СССР и новата му атомна бомба, както и великия Китай.

„Тази война я помнят само все още живите корейски и китайски деца, с които бях на лятна почивка през 1952 и 1953 г. в село Бойково край Пловдив - разказва проф. М. Алексиев. - В тяхна чест и поклон записах този наш спомен….с желанието всички народи да се обединят от децата си и да се създаде Световен Парламент от деца-сираци, жертви на войните. Само те ще могат да възцарят ВЕЧЕН МИР в нашата изстрадала планета.

В началото на 50-те години на миналия век, всяко лято от началното училище ни изпращаха на колония - лятна почивка в Родопите за по 20 дни. Напълно на държавна издръжка, с учители, дружинни ръководители, началници на лагерите. Трябва да съм бил на около 11 години. Това беше незабравимото лято на 1953 г. Бушуваше Корейската война. Великият Сталин беше починал през март същата година и Западът ликуваше… САЩ размахваха заплахата с атомната бомба по целия свят. Но и Съветският съюз имаше вече собствено ядрено оръжие. Беше прекрасен летен лагер. Интересното този път беше, че в лагера имаше много деца - момичета и момчета от Корея и Китай - кръгли сираци от бушуващата Корейска война. Тогава България ги прие като майка и се грижеше за тях. Изпитвахме голямо любопитство към тези деца от друга раса. Заедно с това ние, българчетата, изпитвахме една любов и едно огромно съчувствие към тези осиротели деца. Те бяха видели с очите си смъртта на своите родители, на близките си… Някои от тях имаха белези от рани. Никога не видяхме обаче тези деца да плачат. Те бяха твърди, калени деца, преждевременно остарели… Имаха страхотен колектив и взаимно си помагаха. Не можехме да различаваме корейчетата от китайчетата… Злата им участ на сираци ги изравняваше и обединяваше още повече. Говореха сравнително добър български език със силен акцент. Някои от тях бяха за трета година у нас. Но като деца между нас нямаше езикова бариера и винаги се разбирахме. През деня спортувахме, ходихме на екскурзии, беряхме боровинки и малини, а вечерите прекарвахме покрай незабравимите лагерни огньове. Миришеше на гора, бор и на…печени картофи. Виждахме как на азиатските ни гости им харесва българската природа, българските песни и хора… Както обаче не плачеха, така и много рядко те се засмиваха. Душите им дълбоко бяха изпепелени. Най-много се радваха на състезанията, които си устройвахме. Бягане, народна топка, футбол, волейбол…

След тяхна победа понякога ги виждах засмени. Имаха вроден хъс да са първи и да побеждават. Особено прекрасни бяха вечерите ни край лагерните огньове с песните, хората, печените картофи и с борбите. Аз спортувах много, но най-любимия ми спорт беше борбата. Бях самоук борец и все още нямаше кой да ме победи. На всяка борба тръшвах по-едри и изглеждащи по-силни от мен момчета. Не изпитвах никъкъв страх, че противникът ми е по-висок и по-силен от мен. С видимо по-слаби от мен никога не се борех. Винаги търсех по силните и по-големите момчета от мен. За всички тези борби бяха любима гледка, особено за момичетата. Никога не се стигаше до бой. А и винаги имаше учители и представители на ръководството на лагера”.

VI. ЧАНГ + МИШО = ПРИЯТЕЛИ ЗАВИНАГИ

„Между чуждестранните ни гости - продължава разказа си проф. Алексиев - имаше едно китайче , мисля че името му беше Чанг. Той им беше нещо като водач, герой - роден лидер. Говореше се за него, че когато един американски самолет бомбардирал тяхното село, бил свален от руско зенитно оръдие…

От сваления самолет оцелял само един американец. Но когато се измъквал, зашеметен от горящия самолет, Чанг с трофейния автомат на убития си баща го разстрелял. Бил е награден като дете-герой.

Всички го гледахме с възхищение и преклонение, когато минаваше покрай нас.. Той също беше герой от борбите, но се бореше само с техни деца. И беше непобеден.

Знаех си, че рано или късно ще се изправим един срещу друг, но интересно защо нямах онова желание и хъс. Не от страх, може би от ореола, който имаше на герой и лидер или може би защото беше сираче…? Приятелите ми и българските деца всяка вечер ме подканяха. Прякорът ми беше Милчо-атомното бомби. Закачаше ли ме някой или обиждаше мен и приятелите ми несправедливо, избухвах и го повалях на земята.

Една вечер лично дойде самият Чанг и на чист български ме покани да се борим. И тогава ме заслепи желанието ми за още една победа…. Имах си една хватка мое откритие, дадена ми свише, с която винаги побеждавах. След години, като четях древногръцки легенди, разбрах, че това е била и прочутата хватка на Херкулес, с която той победил непобедения дотогава Антей, като го вдигнал от земята и го удушил във въздуха…

Най-важното беше да прихвана силно противника през кръста, след това с брадата си натисках неговия гръклян и затруднявах дишането му, вдигах го педя-две от земята и го тръшках с цялата си сила и тежест на земята. Нито един път не ми изневери тази хватка. Не я правих заучено - тя беше естествено кодирана в мен. Счепкахме се с Чанг, прах се вдигна около нас. Чанг беше по-едър и пъргав като тигър - опита се да ме спъне с крак, хвърли се в краката ми да ме събори, опита се с хватка да ми извие ръката…но устоях… Тогава дойде моя момент, когато най сетне успях да го сграбча през кръста, вдигнах го и само за секунди го тръшнах по гръб. Той беше в чист туш и зашеметен… Но не се предаваше… Близо 10 минути се опитваше да се изскубне и да се изправи. Не му позволих… Нашите крещяха от радост и пляскаха… Чанг започна да се задушава в желязната ми прегръдка.. Викнах му няколко пъти да се предаде… Накрая той промълви „Предавам се” и се отпусна… Разтворих ръцете си и станах….

Българчетата викаха неистово и пляскаха. Аз му подадох ръка да стане, но той я отклони и сам се изправи. Поклони ми се по тибетски с молещи ръце и се отправи към своята група. Изглеждаше прегърбен и смазан. Техните го наобиколиха и започнаха да го успокояват. Аз за първи път не се радвах. И сега разбрах какво направих: бях свалил ореола на техния герой, бях победил едно сираче и му бях отнел, макар и временно, неговата гордост и достойнство… Дълбоко съжалявах… Цяла нощ не можах да спя…. Ами той беше и моя герой, както и на всички деца… На другия ден ме извика дружинната ръководителка. Беше много загрижена и ме предупреди да не ходя сам в гората и да се пазя от китайските и корейските деца. Страхуваше се, че може да ми отмъстят. Забелязах, че като ме срещнеха те ме гледаха войнствено и с омраза… Бях като болен, започнах да страня от приятелите си. Усамотявах се в една беседка…

Един ден се измъкнах сам в гората за боровинки и малини. Внимавах някой да не ме види… Набрах си и тръгнах да се връщам. Изведнъж около мен внезапно се появиха около 15 корейски и китайски деца. Те заплашително започнаха да ми викат, да въртят очи и да ме заплашват с юмруци… Казах им само: „Не е честно - всички срещу един.” Те се спряха да се посъветват нещо. Чанг беше с тях. Обърнах се и си тръгнах бързо: само след минута отзад по пътеката чух догонващи ме стъпки… Бяха те, като че ли още повече…започнаха да крещят и да викат - искаме бой, ние те мразим….

Аз с разтреперан глас им извиках: „Аз не ви мразя, аз мразя само убийците… Ние ви обичаме всички.” И изведнъж те застинаха и занемяха.

След няколко секунди самият Чанг се приближи към мен и ми каза: „Върви си спокойно, и ние не те мразим. Ти се бори честно и победи. Прощавай!”

Това за мен беше първият ми голям урок в живота: не сваляй и не отнемай славата на героите!

На другия ден ме извика дружинната и ми и каза, че знае какво се е случило в гората. Самият Чанг разказал на техния ръководител за станалото. Той им се накарал и дошъл да се извинява на нашата дружинна. От този ден аз заживях като преди… Но вече бях герой и за нашите, и за техните деца. А Чанг един ден, когато минавах покрай тяхната група, дойде, подаде ми ръка и ми каза: „Искам мир! Прости ми! Ти се бори тогава честно.” И тогава се прегърнахме чисто, по детски… Видяха го както нашите, така и азиатчетата. Тогава се скрих в близката гора и плаках…Плаках от щастие, облегнат на една огромна бреза. Като се наплаках, извадих джобното си ножче и изписах върху брезовата кора: „Чанг + Милчо = Мир.” В следващите дни бяхме почти постоянно с Чанг - той ми разказваше за неговото унищожено семейство, а аз - за моето… Казваше ми, че иска час по-скоро да се върне в Китай и да се бие срещу враговете. Аз си правих планове как да избягам с него от България в Китай…. Обещахме си с Чанг да си разменим адресите и никога да не се забравим, да си гостуваме взаимно след войната…. Но един ден, след като се върнахме следобед от голям поход, разбрахме, че децата внезапно са си тръгнали с техните ръководители - за някой друг лагер. Съдбата реши друго… Тъгувах много, ходех като болен. След няколко дни свърши и нашата смяна и ние си тръгнахме. Малко преди да се кача на камиона, изтичах в гората до брезата, до която плаках от радост и видях йероглифен надпис, вероятно: „Чанг + Милчо = приятели завинаги.” Не зная дали още е оцеляло това дърво, Съдбата не ми даде да го видя отново, но тя не можа да изтрие спомена в мен. Дано си още жив и здрав, Чанг, и да си имаш твое семейство! Дано да доживеем в мир! Много български медици - лекари и медицински сестри са оказвали помощ и грижи в две подземни болници за здравето на севернокорейските бойци и китайските доброволци от Народноосвободителната армия. Техният брой е надвишавал 150-170 души. Сред тях са били пловдивските професори Янко Добрев, Пею Мишев, Лазар Хайдутов, Стоян Плосков, както и медсестрите Божура Кантарева, Елена Каракашева, Петя Балева, фармацевтите Кина Чапликова, Георги Папазов, Катя Параскова и др.

В края на юли 1953 г. Корейската война приключи с примирие без мирен договор. Но в света разбираха, че САЩ и Южна Корея загубиха тази война. Съветският съюз можеше да продължи войната до победа, но след внезапната смърт на Сталин международната обстановка не беше в полза на тогавашния социалистически лагер. Имаше купонна система за храни и дрехи…Източния блок беше разорен и трябваше да се възстановява и да се строи… Държавите и от двете страни трябваше да лекуват раните си и да възстановяват стопанствата си.

Човечеството не искаше повече войни…Народите и от двата лагера копнееха за мир….

Започнаха да се връщат от Корейския фронт и българските медици-доброволци - лекари, фелдшери, сестри и фармацевти. Никой не ги беше накарал насила да рискуват живота си. Но на призива на Българската държава за помощ на двата братски народа се отзоваха много млади медици. Те всички бяха различни, от различните краища на България, но имаше нещо, което ги обединяваше: техния идеализъм и патриотизъм.

От Българския медицински контингент от фронта се беше завърнал и един братовчед на татко - младият военен лекар, вече произведен в чин капитан, д-р Иван Драчев - спомня си професорът. - Семействата ни контактуваха много, а той ни беше и нещо като домашен лекар. Откъдето и да ги погледнеш двамата братовчеди - чичо Иван и баща ми, те бяха „от една порода”. Родителите им са бежанци от българската област в Южния скат на Родопите, на север или над сегашния гръцки град Серес. Името на селището е било Горно Броди. Тук са се пресичали хайдушките пътеки на воеводите Гоце Делчев, Яне Сандански, Дамян Груев и др.

Бате Ваньо беше посрещнат като герой в България и в нашия Пловдив. Назначиха го за военен лекар във Военната болница. Там израсна до чин полковник и дълги години беше началник на образцовото здравно учреждение. Всички пловдивчани знаеха, че там бяха най добрите лекари.

Полковник Иван Драчев написа и публикува много медицински трудове в България и чужбина.. Признаваха го за един от най добрите хематолози в страната.

За участието си в Корейската война беше награден с много ордени и медали от КНР, КНДР, СССР и България. Той се отличаваше с голямата си човечност към хората, подчинените му военни и приятелите. Той и баща ми са погребани през 10 метра един от друг на Централния гробищен парк в Пловдив. Може би година и половина след приключване на Корейската война за пореден път бяхме поканени на гости у д-р Иван Драчев. Пътьом баща ми каза на мен и майка ми, че там този път ще ни чака някаква изненада…

Леля Катя - сестрата на д-р Драчев, беше подредила богата трапеза - чичо Ваньо беше още ерген. След като се чукнаха с ракийка, двамата с баща ми започнаха да бистрят политиката. Майка ми и леля Катя си хортуваха по женски. Аз отидох на стъклената витрина в хола да разглеждам ордените на чичо Ваньо и си спомних с тъга за моя корейски приятел Чанг. Къде ли беше той сега, какво ли правеше без родители?

По едно време чичо Ваньо дойде до стъклената витрина, отвори я и изкара от там някаква дълга луксозна кутия, обвита в червена коприна. Донесе я на холовата маса, отвори я и с благоговение и изкара от там един бастун от слонова кост с изрязани златни йероглифи и златен надпис на руски език. Аз ахнах, а майка и татко отвориха изненадани уста. „Това ми е подаръка от китайските другари по случай завършването на войната и за моята рискована служба на фронта - заразказва чичо Ваньо. - Това е бастун от слонова кост с позлатени китайски йеороглифи и позлатен надпис на руски език.” Надписът приблизително гласеше: „Подарък на д-р Иван Драчев от китайския и корейския народ, за неговата безценна и самоотвержена помощ на фронта от неговите китайски и корейски командири.” Чичо Ваньо подаде бастуна на майка и татко да го разгледат. Беше невероятно майсторско изделие с позлатена дръжка с драконова глава. Червените очи на дракона бяха от някакви скъпоценни камъни и застрашително блестяха. Аз посегнах към бастуна и татко ми го подаде. Внимателно го поех с ръце и го заразглеждах. А чичо Ваньо разказа невероятната история на този скъпоценен бастун. След приключване на войната китайските другари ги поемат и за един месец им показват забележителностите на великата китайска страна. Колкото разкошен беше бастуна, толкова по невероятна беше неговата история.

Цял месец чичо Ваньо с другарите си били разхождани из Китай. Показали им Великата китайска стена, Забранения град в Пекин, Шанхай и много други забележителности. След това напуснали с влак огромния Китай. На път за Москва пресекли един мост над огромна и дълбока река. Мостът е бил на два етажа: горния - за автомобили, а долния - за влакове. Приятелите на чичо Ваньо са разглеждали бастуна до отворения прозорец на по-силна светлина, тъй като са били в сянката на горното платно. И изведнъж щръкналият през прозореца бастун се ударил в едно от железните перила на моста и паднал в дълбоката река. У чичо Ваньо останал само дървеният калъф на бастуна, тапициран с прекрасна червена коприна.

След около година и половина д-р Иван Драчев получил писмо от Китайското посолство в София, в което го канели в определен ден да гостува в посолството. И друг път бил канен по различни поводи и си помислил, че поканата е по повод на някакъв техен празник. От българска страна имало офицери и дипломатически служители. От китайска страна присъствали почти всички дипломати от посолството. Присъствали и служители от посолството на КНДР. Всички били приети в тържествената зала на дипломатическата мисия. Тогава тя се е намирала почти срещу нашето Народно събрание.

Посланикът на КНР приветствал гостите и поканил д-р Драчев в почетния президиум на събранието. Подали му един дълъг пакет… Той внимателно го разопаковал като преди това прочел името на чичо ми като получател. Появила се същата тапицирана с червена коприна кутия. Посланикът внимателно я отворил и извадил от там потъналия бастун от слонова кост… В началото чичо ми си помислил, че това е копие-реплика на оригиналния бастун. Но посланикът разказал изумителна история.

Преди около месец китайски пастир, пасящ овце край същата река, намерил на брега някаква идеално права тояга, покрита с кал и листа. Явно изхвърлена от реката. Когато я измил на брега, в ръцете му блеснал великолепният бастун с надписите. Още на другия ден китайският селянин го занесъл в управата на селото. От там по етапен ред находката се озовала в Пекин. Там направили съответната справка в архивите и установили, че бастунът е подарък на българския лекар д-р Иван Драчев - участник в Корейската война, дарен му от Правителството на КНР за заслугите му в тази война. Всички в залата станали и започнали да аплодират тази невероятна, но истинска история. Китайският селянин също бил награден за своята честност от своята държава.

Провело се голямо тържество с всички поканени. И днес, като си спомням за тази история, се прекланям пред честността и възпитанието на великия китайски народ! Народ, преживял възходи и падения, но останал винаги честен, добронамерен и мъдър…

Не случайно този велик и древен народ създаде една от водещите във всяко отношение по богатство и технически прогрес държава в света. Помня през 50-те и 60-те години как китайците, включително и партийните им и държавни ръководители, ходеха скромно облечени в работни сини дочени рубашки и панталони, с гумени цървули… Помня документалните филми, които показваха как китайците с дървени ведра на гръб строяха стените на огромните си язовири… Как с ръчен труд строяха заводи и кооперативи. Как разказваха, че всеки китаец след войната е получавал дневно по една шепа ориз, по един дочен работен костюм и чифт гумени цървули за година. Западните страни се присмиваха на Китай, на неговите граждани и на великия им ръководител Мао Дзе Дун. Сега, като съвременник на онези години, знам много добре, че ако не беше ръководителя Мао, ако не беше културната им революция и червената книжка на Мао с неговите постулати, китайският народ никога нямаше да се изправи така могъщо след Втората световна война, да стане водещата в света икономика, да въведе водещи технологии, да достигне Космоса и Луната. Този народ показа трудови чудеса, желязна дисциплина, находчивост, патриотизъм и неимоверна скромност. За мен това са причините за Китайското чудо. Поклон пред великия китайски народ! Щастлив съм, че съдбата ми даде възможност да контактувам още като дете с китайските и корейските сирачета, които бяха приютени тогава от Майка България!” Така завърши разказа си проф. д. х. м. Михаил Алексиев. Спомням си, някои тогава казваха, че приятелството е голямо богатство. То е вечно. Затова трябва да бъдем искрени и откровени в отношенията си с хората. Само тогава човек може да разчита, че ще привлече вниманието на човек с подобен характер, навици, предпочитания. Той ще се интересува от нас, а ние от него. Братолюбието пък е много важна част от човешкия живот, защото братът не винаги е приятел, но приятелят е винаги брат.

Братолюбието издига човешкото достойнство в живота, в ежедневието. Да бъдем братолюбиви и Христос ни го е завещал. И тогава братството, поставено на добра основа, става приятелство. Братолюбието и приятелството са нещо като поетия първи въздух - без тях човек е самотен и излишен.

Според мен особен интерес в тази връзка представлява и връзката между дълг и съвест. Независимо, че връзката между тези две етични категории е сложна, съвестта стои в основата на изпълнението на дълга. Съвестта е субективно осъзнаване на дълга, на отговорността на човека към обществото.

След края на войните винаги остават пепелища, убити, ранени, вдовици, сираци и разбити човешки съдби. С времето в живота на хората настъпиха съдбовни трансформации. Много от тези деца от Китай и Корея, с които споделях делниците си в сираческите домове, в които и аз израснах, се реализираха успешно в своите страни.

Един от тях, с който сме били легло до легло в почивния лагер в Бойково - Ван Дзин Бо, през 70-те години на миналия век стана кореспондент на Синхуа в София. В Москва, като кореспондент на телеграфната агенция на КНДР, през 80-те години работих с Ли Син Чан, който пък после заедно с брат си ръководеше павилиона на КНДР на Международния технически панаир в Пловдив. Направих с тях голямо интервю, което излезе в тогавашния вестник „Панаирни новини”. Поразходих ги из града. Минахме край сградата на Пансиона на ул. „Иван Вазов” и на общежитието на ул. „Владимир Заимов” срещу Дондуковата градина.

Но животът продължава, потънал в руслото на безкрая и вечността в познатите си три измерения - минало, настояще, бъдеще. Книгата с лекционни записки, която посветих на Корейската война е преди всичко свидетелство за трагизма и разрушената душевност на корейския народ, изпълнен с печални житейски терзания на достойни и горди личности, олицетворяващи героизма и патриотизма от двете страни на 38-паралел.

Исторически факт е, че Корейския полуостров е отечество за всички, които са се родили на тази земя, в която са костите на техните предци и където се раждат и проглеждат техните деца, внуци и правнуци.

Историята е научила корейците преди малката война, която завърши с мирно споразумение преди 70 години, да живеят заедно. Историята ги е сдружавала, за да оцелеят като цяло. Изкушавам се да се върна на тази историческа и кървава битка и да се вгледам в нейните проекции в баланса на международните сили. Защото световната общност напоследък все по-често изразява безпокойство от разделянето на Корея, което породи глобални проблеми, от чието решение може да зависи цялата човешка цивилизация.

Войните оставят дълбок отпечатък в историческата памет на народите и се помнят като бедствие. Като най-остра форма на разрешаване на противоречията, те често служат като повратна точка в историята на народите.

В контекста на дълбоките промени в баланса на международните сили в началото на 50-те години, Корейската война от 1950-1953 г. изигра такава роля. Тя консолидира новото подреждане на силите, разпръсквайки бившите съюзници в нови противопоставящи се фракции и накрая окончателно начерта границата между капитализма и социализма в Източна Азия на Корейския полуостров, по 38-ия паралел. Неотложността на този проблем се дължи на факта, че СССР и САЩ бяха еднакво заинтересовани от нова арена на борба, което не изключваше възможността за използване на ядрено оръжие. На практика това би означавало началото на Трета световна война, която би била катастрофална за целия свят и в която няма да има победители и победени. Конфликтът доведе и до създаването на корейския проблем, който днес е опасен с потенциалните си последици за сигурността в света. Мнозина не знаят, че КНДР и Южна Корея формално все още са във война. Същата война, в която Южна Корея, с пряката военна помощ на 16 държави от ООН, предимно на САЩ, воюва срещу КНДР, която бе сателит на СССР и бе подпомогната с военна помощ от Китай. Въз основа на обекта, предметът на изследване е изучаването на произхода, причините, хода и резултатите от Корейската война, която беше малка война на фона на световната политика и първи сблъсък на ядрените суперсили. Няма нужда да говорим за победата на която и да е от страните в тази война. Напротив, три години война не донесоха на нито една страна желаните резултати, с изключение на човешките жертви и огромните материални загуби.

От силите на ООН са убити 150 000 души, 250 000 са ранени, а 100 000 са пленени. Сеул, който беше завоюван и отвоюван четири пъти, лежеше в руини, както повечето градове и села на север и на юг. Повечето от половината промишлени предприятия бяха разрушени, много хиляди километри пътища, железопътни линии, мостове бяха унищожени, стотици селища бяха изтрити от лицето на земята. Най-голямата загуба може да се счита загубата на мечтата на целия корейски народ за обединение на Родината.

Въпреки факта, че териториално това беше малък локален конфликт, правителствата на двадесет държави бяха въвлечени в него. Именно тази война до голяма степен допринесе за възникването и развитието на онази система от междудържавни отношения, която успя да спаси света от ужаса на Третата световна война. Корейската война оказва голямо влияние върху международната ситуация през 50-те години. За Съединените щати 1953 г. беше година на срам, загубата на власт и сила. Десетки хиляди мъртви и повече от 350 000 души с увреждания се появиха през тази година по улиците на Лос Анджелис, Ню Йорк и Чикаго. Съединените щати вече не можеха да диктуват волята си на света, техният престиж бе накърнен драматично, целият свят видя от първа ръка какво всъщност означава „демокрация в американски стил”. Хиляди свидетели от Северна Корея и Китай разказаха на света за концентрационните лагери за военнопленници, за грабежите и насилието, извършвани от „миротворците” в Корея, за масовите екзекуции на цивилни - това е само непълен списък с човещки драми и трагедии. СССР напротив - значително повиши престижа си по света. Всички видяха, че въпреки тежките загуби във Втората световна война, СССР е велика сила, основата на чиято мирна политика е мирен подход към решаването на всеки световен проблем.

След тази война, която ясно показа готовността на СССР да помогне на всички развиващи се страни, много от тях ясно избраха своята ориентация към СССР. Корейската война показа на целия свят до какво може да доведе един регионален конфликт и че всяка страна може да се превърне в плацдарм за военни операции на помощни държави, които се опитват да разделят света помежду си или да постигнат световно господство. Нищо не може да оправдае огромните човешки загуби от двете страни на 38-я паралел, но Корейската война е важна по няколко причини.

Това беше първата война в ядрената ера. Въпреки че не бяха използвани ядрени оръжия, имаше заплаха от използването им. Тази война беше борба между две идеологии. Като цяло тя завърши с възстановяване на ситуацията, съществувала преди избухването на военните действия.

Въпреки огромните разходи и загуби, Съединените щати така и не успяха да спечелят тази война - общият баланс на силите се характеризираше с относително равновесие. Военните действия приключиха, но окончателното уреждане на корейския въпрос, предвидено в мирното споразумение, не беше постигнато.

За първи път страните заговориха за примирие през лятото на 1951 г. Въпреки началото на преговорите, битката продължи. Когато Сталин почина през 1953 г., новото правителство на СССР, оглавявано от Никита Хрушчов, реши че е време да прекрати конфликта. КНДР не можеше да продължи войната без решаващата подкрепа от Москва. В резултат на това на 27 юли, на границата между Севера и Юга, в малко затънтено селце, воюващите страни подписаха споразумение, според което боевете спряха. Договорът предвиждаше и създаването на неутрална зона с ширина 4 км. между държавите на граничната линия.

Освен това те определиха правилата за прехвърляне на военнопленници. Най-ужасното последствие от войната са човешките загуби - броят на загиналите възлиза на 1,5 милиона души от северната страна и до 1 милион от южната страна. Данните варират, но не става въпрос само за корейците, а и за китайците и американците.

Корейската война, според военни историци, е придружена от поредица нарушения на човешките права. Запазени са десетки записани факти и свидетелства, включително спомени на ветерани - преки участници в събитията.

Например редица свидетели доказват, че враждуващите страни многократно са екзекутирали и измъчвали затворници, а също така са убивали ранени вражески бойци. Едно клане в Сънчхон през 1950 г. отнема живота на 100 военнопленници. Американците също са действали брутално, изпълнявайки заповедта да убиват всеки, който ги приближи на фронтовата линия. Това се е правило безразборно, дори ако приближаващите хора са били цивилни. Описаните жестокости по никакъв начин не са в съответствие с Женевската конвенция. Това са военни престъпления по днешните стандарти. Но в онези години все още нямаше такива споразумения - нямаше международни договори, които да забраняват умишлените и неумишлени убийства на цивилни. Но това не променя факта, че тези ужаси се представляват престъпление срещу човечеството.

Корейската война е името, дадено на конфликта от началото на 50-те години. САЩ обаче имат различна реторика. Първоначално сблъсъкът не беше смятан за война, а беше наречен „полицейска операция”. Въпреки това Хари Труман поиска Конгресът да даде официално разрешение за обявяване на война. Китай има собствено име. Там тези години се наричат „Войната срещу САЩ в името на подкрепата на корейците”.

Така китайците подчертават, че основните движещи сили в конфликта не са властите и армиите в Корея, а световните сили. Спомняйки си тази война, хората често говорят за съветските асове от Корейската война. Съветските пилоти се появиха в зоната на конфликта, защото американският генерал Макартър приложи т. нар. тактика „горещо преследване”.

Всъщност американските самолети пресичаха китайската граница - когато успяваха да победят корейските самолети, те се прехвърляха на китайски летища. Но по време на войната през октомври 1950 г. те се осмелиха да нападнат територията на СССР. След това съветските пилоти се захванаха за работа. Но те летяха главно над границата между Корея и Китай и не участваха пряко в сраженията на фронта. Втората световна война, както изглеждаше, сложи край на всичко най-ужасно в лицето на кървавия фашистки режим. Тогава хората вярваха, че е настъпил вечен мир, но истинският резултат беше разрастването на нови военно-политически конфронтации в света. И първият резултат беше Корейската война. Какви са основните резултати и поуки от Корейската война? Какво е постигнато от противоположните сили, участващи в него?

На първо място трябва още веднъж да се подчертае, че войната завършва почти на същите позиции по 38-ия паралел, където избухва. „Ограничената война” в Корея доведе до огромни човешки загуби за всички държави, участващи в нея. Според официалните данни на САЩ те са загубили 54 246 убити и 103 284 ранени в Корейската война. Загубите на китайските части, включително ранените възлизат на около 1 милион души. Но корейският народ понесе най-големите загуби - 9 милиона души загинаха, 84% от тях бяха цивилни. Що се отнася до Червената армия тогава, известно е, че Четвърти изтребителен авиационен корпус, който участва във военните действия на Корейския полуостров, загубва 120 пилота. Но в литературни източници, включително мемоари, е известно, че по време на Корейската война са убити също и много съветници, медицински работници, дипломати и други специалисти, които са оказвали помощ на Северна Корея. Подробности за техните загуби все още не са оповестени в медиите.

Следващият резултат от Корейската война е рязкото нарастване на милитаристични тенденции в целия свят, увеличението на военните разходи, нарастването на международното напрежение до критичен мащаб не само в Далечния изток, но и преди всичко в Европа и Близкия изток. Според официалната американска статистика от 1949 до 1953 г. военните средства на САЩ са нараснали от 12,9 милиарда долара /32,7% от бюджета/ на 50,4 милиарда /67,8% от бюджета/.

Общо за 1950-1953 г. за военни цели са похарчени 130 милиарда долара, което е почти 50 милиарда повече от предходните четири години. Броят на американските въоръжени сили през трите години на войната са се увеличи с 2 милиона души. До края му в американската армия е имало 3,6 милиона души. Така войната в Корея взриви прехода на САЩ към военно положение и прехвърлянето на икономиката им на военна основа. Това доведе до значително увеличаване на военния потенциал на Съединените щати.

Рязко нарасна агресивността на Вашингтон, който все повече започна да разчита на военно-силови методи за решаване на международни проблеми. Конфликтът на Корейския полуостров оказа най-пряко въздействие върху цялата глобална система на международни отношения, допринесе за съживяването на НАТО, което пък доведе до увеличаване на напрежението в Европа. Студената война между Запада и Изтока, или по-скоро между САЩ и СССР, достигна своята кулминация. Съвсем естествено е, че при тези условия Съветският съюз също трябваше рязко да увеличи разходите за отбрана, за да запази военния паритет. И това във време, когато току-що бе започнало излизането от руините на Втората световна война. Войната в Корея е ярък пример за значението на СССР за балансирана, дълбоко обмислена външна политика на колективна основа. Въпреки скромните си размери и периферно положение по отношение на глобалните политически центрове, Корейският полуостров е във фокуса на международното внимание от много години. Тук сложно се преплитат сложни процеси - както вкоренени в миналото, така и породени от настоящето.

Логично е да се направят следните изводи:

„Политиката на слънчева топлина”, инициирана от бившия президент на Южна Корея Ким Де-джунг, както и нейната модифицирана версия - курсът на следващия президент Ро Му-хюн за сближаване и сътрудничество работят.

* Този курс се основава на прагматичния и реалистичен подход, разработен в Сеул. Никой не отказва обединението като крайна цел, но това не е въпрос на днес или утре.

* Линията на помирение и сътрудничество среща нарастващо разбиране и в Северна Корея, чието ръководство въпреки оставащите идеологически „ограничители”, демонстрира нарастващ интерес към разширяване на контактите и връзките с Юга в практически области.

* Обединението по германски модел чрез „ поглъщане”, ще стане непоносимо за южнокорейската икономика. Задачата на настоящия етап, който може да се окаже доста дълъг, е да се предотврати военен конфликт на Корейския полуостров и разпадането на КНДР. Южна Корея трябва да насърчава развитието на Северна Корея, сближаването и постепенното сближаване на двете държави, за да минимизира цената на бъдещото обединение.

ИДЕИ ЗА ЕДИННА КОРЕЯ

И така, ерата на глобализацията, за която се говори толкова много през последните тридесет години, или приключи, или е поставена на пауза, и тази пауза може да се проточи дълго време. Светът внезапно се промени и тези промени засегнаха и Корейския полуостров. От края на Студената война, тоест от началото на 90-те години на миналия век, Корейският полуостров се намира на кръстовището на две полета на политическа гравитация - американско и китайско. Ако говорим за Южна Корея, тогава тя се чувстваше доста комфортно в това пресичане на силовите линии.

През последните 25-30 години се разви ситуация, която самите корейци описаха със следната формула: „В икономическата област разчитайте на Китай, а в областта на сигурността - на САЩ”. Икономиката на Южна Корея растеше до голяма степен благодарение на възможностите на гигантския китайски пазар, а сигурността на страната беше гарантирана от военен съюз със САЩ. Северна Корея не се чувстваше толкова комфортно в това пресичане на две гравитационни полета. Отношенията на Пхенян с Пекин винаги са били трудни: официалната реторика говореше за приятелство и солидарност, но никога не е имало голямо доверие между Китай и Северна Корея.

За Китай обаче запазването на стабилността на Корейския полуостров винаги е било важна геостратегическа задача, така че дори и недоволен от Северна Корея, той продължи да й оказва икономическа помощ. Отношенията на Северна Корея със САЩ също са смесени. От една страна, севернокорейската пропаганда непрекъснато повтаряше, че САЩ са „вечният враг на корейския народ, с който е невъзможно да съществува под едно небе”. От друга страна, севернокорейските дипломати често намекват, че няма да възразят срещу установяването на приятелски и дори квазисъюзнически отношения със Съединените щати в бъдеще. Всичко това обаче вече е в миналото. За Корея основното събитие от последните години е началото на нова Студена война, която този път се води между САЩ и Китай. Това обстоятелство имаше и ще продължи да има огромно влияние върху двете корейски държави. Отношението на Китай към Северна Корея, което беше двусмислено от десетилетия, драматично се опрости. В контекста на дългосрочна конфронтация със САЩ, за Китай Северна Корея е преди всичко най-важният стратегически буфер. Това означава, че Китай е готов да направи определени разходи, за да запази статуквото на Корейския полуостров и преди всичко да осигури вътрешна политическа стабилност в КНДР…

През последните години Китай изпраща на Северна Корея скромна, но достатъчна икономическа помощ за поддържане на вътрешната икономическа стабилност, като предоставянето й не е придружено от почти никакви условия. Китайската помощ се състои главно от храни (ориз и царевица), торове и петролни продукти. Това означава по-специално, че Северна Корея вече не е изправена пред заплахата от глад: китайците няма да го позволят просто защото гладът може да предизвика вътрешнополитическа криза в Северна Корея. Подобна криза би била кошмар за китайското ръководство. Пекин не иска революции и преврати в Северна Корея и още повече не иска обединението на Корея.

При сегашното разпределение на силите „обединението на страната” неизбежно ще се осъществи по германския сценарий и ще означава реално завладяване на бедния Север от богатия Юг. В резултат на това властта на Сеул ще се разпростре върху цялата територия на Корейския полуостров. Като се има предвид, че Сеул вероятно ще запази съюза си със Съединените щати дори при този обрат на събитията, Пекин няма причина да се радва на подобен сценарий.

При новите условия Северна Корея, разчитаща на китайска подкрепа, може вече да не се тревожи особено за ефективността на икономиката си - китайците пак ще покриват загубите. Ким Чен-ун и неговото обкръжение добре осъзнават това и сега се притесняват не толкова как да постигнат икономически растеж, а как да засилят контрола над населението. Икономическите реформи, които бяха проведени със значителен успех в КНДР от 2012 г. насам, бяха ограничени след 2018 г. Сега севернокорейската преса непрекъснато говори за необходимостта от увеличаване на ролята на държавата в икономиката. Граничният контрол беше значително засилен, а „компетентните органи” започнаха мащабна кампания за борба с незаконното разпространение на чужди (предимно южнокорейски) аудио и видео продукти в страната. Междувременно севернокорейските ядрени и ракетни учени продължават работата си. През последните години те разработиха междуконтинентални балистични ракети, способни да поразят цели навсякъде в Съединените щати.

Доколкото може да се прецени, беше възможно също да се създадат ядрени бойни глави за тези междуконтинентални балистични ракети. Сега севернокорейските ядрени учени работят върху създаването на тактически ядрени оръжия, тоест ядрени оръжия на бойното поле. През април тази година Ким Чен-ун и сестра му Ким Йо-джонг вече обясниха защо КНДР се нуждае от тактически ядрени оръжия: те ще неутрализират осезаемото превъзходство на южнокорейските въоръжени сили в съвременните високотехнологични оръжия. Ако в Пхенян като цяло са доволни от промените, то за Южна Корея те дойдоха като неприятна изненада.

Ситуацията, която съществуваше доскоро, като цяло, както вече беше споменато по- горе, беше изгодна за Юга, но новата ситуация, напротив, играе в полза на Севера. Сеул вече не може да седи на два стола, тоест „да се обляга на Китай за икономиката и на САЩ за сигурността”.

САЩ оказват натиск върху правителството на Южна Корея, изисквайки Корея да се откаже от много видове високотехнологично сътрудничество с Китай. Причината е проста: Съединените щати не искат високотехнологични продукти и ноу-хау да проникват в Китай през Корея. Сеул не може и не иска да предизвика Вашингтон и да отхвърли исканията му. Това се дължи предимно на съображения за сигурност. Севернокорейската ядрена програма не само напредва с впечатляващи темпове, но и придобива все по-отчетлива антиюжнокорейска насоченост - ясно е, че тактическите ядрени оръжия обективно са насочени точно срещу Южна Корея. При тези условия за Южна Корея остават две възможности: или да създаде собствено ядрено оръжие (вариант, за който напоследък изненадващо се говори в Южна Корея), или да укрепи максимално съюза със САЩ. Тъй като по ред причини създаването на собствено ядрено оръжие е невъзможно, единствената реална алтернатива в Сеул е укрепването на съюза със САЩ, за което Сеул е готов да направи значителни жертви. Новата ситуация не е благоприятна за развитието на междукорейските отношения. Намеренията за мирно и постепенно обединение на страната, които отдавна са част от официалната реторика и в двете корейски държави, нямат нищо общо с геополитическата реалност. Нито Северът, нито Югът искат обединение сега - и, любопитно, на юг те дори се страхуват от обединение според германския сценарий, тоест, с други думи, те се страхуват от собствената си победа (съзнавайки, че тази победа в крайна сметка ще се превърна в тежко бреме за южнокорейската икономика).

Така че истинската задача може да не е обединението, а мирното съвместно съществуване на двете корейски държави. В новата ситуация Северът не се интересува от икономически контакти с Юга. От една страна, Северна Корея вече няма остри материални нужди от подобни контакти (по време на които Югът почти винаги е действал като донор): нейните основни нужди се осигуряват от китайската помощ.

От друга страна, режимът на сурови санкции, установен с решенията на Съвета за сигурност на ООН, прави почти невъзможно търговско-икономическото взаимодействие на КНДР с външния свят, включително с Южна Корея. Почти всяка възможна форма на търговия и сътрудничество сега е обект на санкции и Южна Корея няма да наруши режима на санкции. Въпросът тук не е само, че сега в Сеул са на власт десни консервативни сили, които традиционно ориентират външната си политика към САЩ. Южна Корея е твърде зависима от международната търговия, за да оспори открито решенията на ООН и международните организации и да се изправи пред риска от вторични санкции от САЩ. С други думи, Югът нито иска, нито може да помогне на Севера, а Северът се нуждае от такава помощ по-малко от обикновено.

На Корейския полуостров сега сме свидетели на ситуация, която в краткосрочен и средносрочен план е задънена улица. Севернокорейското ръководство, разчитайки на подкрепата на Китай, ще се опита да запази статуквото в продължение на много години, а ако имат късмет, дори няколко десетилетия.

От друга страна, Южна Корея, която преди е била активен съюзник на САЩ, все повече се въвлича в американската сфера на влияние. Междувременно севернокорейските ракетни и ядрени учени продължават работата си - и е възможно южнокорейските ядрени учени да започнат работа в обозримо бъдеще.

ХАНДЖА - СЪДБОВНИ МИГОВЕ

Обединението на Корея - на корейски ханджа е свързано със създаването на една суверенна държава на Корейския полуостров. Обединяваща е идеята за национално единство. Тъй като преходът на човечеството от XX към XXI век бе съпроводено със сериозни проблеми в системата на международните отношения, политическата и икономическата глобализация набира скорост.

Има тенденции към формирането на многополюсна система. Тази нова международна ситуация се характеризира както с наличието на положителни, така и с наличието на отрицателни тенденции. Във връзка с междукорейските срещи на върха многократно е бил поставян въпросът за необходимостта от замяна на Корейското споразумение за примирие от 1953 г. с мирен договор. Споразумението за примирие от 1953 г. не е междудържавен документ. Това беше споразумение между главнокомандващите на войските на воюващите страни за прекратяване на военните действия.

Мирният договор на Корейския полуостров трябва да бъде споразумение между две суверенни независими държави - КНДР и Република Корея. Има основания за това. Още в първото съвместно изявление на Севера и Юга от юли 1972 г. се казва, че обединението на Корея трябва да бъде постигнато независимо, без външна намеса и мирно, на базата на „национална консолидация”.

През декември 1991 г. ръководителите на правителствата на Севера и Юга за първи път официално признаха равнопоставеното съществуване на двете корейски държави, като подписаха Споразумението за помирение, ненападение, сътрудничество и обмен. От 2000 до 2018 г. бяха проведени пет междукорейски срещи на върха, на всяка от които бяха приети съвместни декларации - своеобразна програма за развитие на двустранните отношения, насочени към постепенен завой от конфронтация към помирение и постепенно сближаване.

Нито един от тези документи не предвижда участие на трети държави в междукорейската комуникация. Ставаше дума и трябваше да става въпрос за взаимодействието на двете Кореи изключително в двустранен формат. Корейската война, която започна през 1950 година, все още не е приключила. Корейската криза днес е една от основните заплахи за международната сигурност.

Тази криза има два компонента: разделянето на корейската нация на две отделни държави в продължение на десетилетия и програмата за ядрени ракети на КНДР.

Двата компонента на корейската криза са взаимно свързани, но тяхното въздействие едно върху друго не е равностойно. Отказът на Пхенян от ядрените разработки сам по себе си няма да сложи край на конфронтацията между Севера и Юга. В същото време междукорейската нормализация е задължително условие за прекратяване на Корейската война и решаване на ядрения проблем на Корейския полуостров.

Истинската задача днес може да не е обединението, а мирното съвместно съществуване на двете корейски държави.