ВАСИЛ ИВАНОВ – „ЕТЮД ЗА КАВАЛ И ОВЦА”
ЕТЮД ЗА КАВАЛ И ОВЦА
електронна книга
СЛЕД АТОМА
Земята. Минали са десет века.
Пустиня е след ядрена война.
Причината?! Търсете я в човека!
Сълзите рони призрачна луна.
Но ето, че зад Марс съвсем внезапно,
изскача доста пъргав звездолет.
Крещи кормчията: - Невероятно!
Извадихме накрая щур късмет!
С очите десет пули се щастливо,
планетата ни сочи с пети крак:
- Там щъка, вярвайте ми, нещо живо,
защото мярнах някакъв маяк.
И кацат те в земя на нестинарки.
Вирее още тук народ корав.
По-жилав е от гадните хлебарки,
дори от плъховете с подъл нрав.
Премигва, като болна от склероза,
соларна лампа… за екстериор.
Туземец си припява „Бяла роза”.
Плющи на клон завързан трикольор.
Изважда да почерпи той с ракия:
- Пред атома не сме превили врат.
В България не ни минават тия!
Ей, вижте, оцеляхме на инат!
СЕЛСКИЯТ ,,УЕМБЛИ”
С пари от европейската програма
в селцето ни строи се стадион.
Кому да светне, че ще стане драма,
амбиции на някакъв галфон.
Тържествено ударил първа копка,
потеше се ухилен депутат.
И след като едно хорце изтропка,
отпраши с цял багажник зарзават.
Тук местните са баби двайсетина.
Единствен дядо Минчо, вечен кмет,
о.з. полковник, мъж и половина,
разхожда си протрития каскет.
Строени за вечерната проверка,
(въвел бе кметът ред суров и здрав)
докладва Цеца - стара комбайнерка,
че жив и цял е личният състав.
Командващият строго ги изгледа:
- Понеже тук ще има стадион,
започват тренировки за победа
и да излъчим местен шампион!
От днес въвеждам нови дисциплини.
Такъв ще е тактическият ход.
Пълзене през поле с пехотни мини.
Уверен съм в духа на моя взвод!
Преди закуската - коремни преси
и душове студени без сапун.
Отбор сте амазонки, не… принцеси.
Захвърляйте проклетия бастун.
Запрятайте високо всички фусти.
Ще имаме прескачане на плет.
Бъдете пъргави като мангусти,
та да не висне някоя отпред.
Изтласкване - кобилицата с менци,
а от лежанка - пет кила бакър.
От двайсет метра, дървени диреци
ще целите с домашния сатър.
Тренират бабите като спартанци,
намазани обилно с ,,Волтарен”.
Не ще ги стреснат даже върколаци.
Готови са да сдъвчат Супермен.
Макар да блъскат всички много яко,
на Мърфи по известния закон,
на първа копка си остана, жалко,
така жадуваният стадион.
ЕТЮД ЗА КАВАЛ И ОВЦА
На замъка, в най-източната кула,
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите й, вторачени и двете,
от месец неотлъчно го следят
как всеки ден изкарва той овцете,
строявайки ги бодро да пасат.
Ухажвана от знатните ергени,
отблъснала бе не един от тях.
На фръцлата изобщо не й дреме,
че връзката с овчар е тежък грях.
Преглътна гордостта си на девойка,
в писмо изля си чувствата - пожар.
Към него припна вярната й дойка,
тук в ролята на таен емисар.
,,Любими мой, - започваше писмото. -
навярно ще ме сметнеш за нахал!
Безумно влюбена съм в теб, защото
плени ме ти с вълшебния кавал!
Когато те съзрях през окуляра,
сърцето ми направи пирует.
Устата ми пресъхна кат Сахара.
Дори се скъса тесният корсет.
Прекрасен повелител на овцете,
ах, как мечтая да ме утешиш!
Любовно да ме приютят ръцете,
с които вечер млякото доиш…”
И цели страници, тридесетина,
Принцесата изписа в този дух.
Хартията бе розова и фина,
дори прозрачна колкото тензух.
Изпусна си късмета и не свари,
да стане, значи следващия цар…
С хартията си свиваше цигари
доволен неграмотният овчар.
МИСИЯ ,,ЗМЕЙ”
На коня сложих летните подкови,
а бронята си смазах с пача мас.
И ето ни, за подвизи готови,
пердашим по шосето с пълна газ.
Накрай града е бялата патрулка.
Ченгето маха ни със ,,слънчоглед”.
С усмивка, като блеснала светулка,
оглежда ни внимателно отвред.
Той, конят Спас, за глисти е третиран
и вадя документите от раз.
Аз също съм прилежно ваксиниран
за всеки случай скоро против бяс.
Любезнича:
- От седмица се скитам
и рицар съм, не някакъв жокей.
Прощавайте, но искам да попитам,
случайно да ви се намира змей?!
- О, имаме! - отвръща полицаят. -
И не един, а пълен Парламент.
За храбър рицар хората мечтаят,
да се яви с такъв ангажимент.
Но мисля, с меча зле ще се представиш,
че доста ретро е за тази цел.
С влечугите щом искаш да се справиш,
,,Калашник” по-добре да беше взел!
НЕСПРАВЕДЛИВОСТ
Ей мъркащото черно Ламборгини
изстреля се от близкия завой.
Два дълги крака под поличка мини
загатнаха за класа и за сой.
Излезе под вратата грациозно
красива дама, истински модел.
Шпаклована бе доста сериозно
и носеща се в облак на Шанел.
Присвиха се очите на пантера.
Просъска на мъжа отсреща с яд:
- Изложих се сега пред бижутера!
Отказал си ми пръстена с брилянт!
Отвърна й с досада той прикрита:
- Брилянта ще получиш някой ден.
Какво да сторя? - кротко я попита. -
Сега съм просто малко затруднен.
- Не искам да ми вдигаш пирамиди! -
нацупи се и тръсна тя глава. -
Един подарък малък ти се свиди…
А бъбреци си имаш! Цели два!
ЖЪЛТ КАРТОН
на Емо
Завърнал се изкалян, мокър, гладен,
пребродил с пушка сума пущинак,
съседът Кирчо, мечешки грамаден,
прекрачи през семейния си праг.
Под вежди го фиксира кака Мича,
а погледът й дупчеше бетон:
- То, твоето, на нищо не прилича! -
проскърца тя през зъби с леден тон. -
Къде се губиш, трети ден те няма?!
Извадих, рекох си, и аз късмет.
Помислих, паднал си във вълча яма.
Приготвих си и черен тоалет.
Ловците носят зайци и фазани.
Лисича кожа - чакам я с копнеж!
А гледам, че виси ти от колана,
един нещастен, скапан таралеж.
- Намери да врещиш сега пък точно! -
отръска Кирчо калните крака. -
За майка ти утрепах го нарочно.
Прекрасно ще й служи за яка!
ПРАВОСЪДИЕ
,,Аз съм законът!”
Съдия Дред
Темида бе прецакана тотално
от не един подкупен магистрат.
Проблема разрешиха генерално.
Поставиха престъпниците в мат.
Да съди справедливо, безпристрастно,
монтираха робот за съдия.
И в черната си тога, много ясно,
на куп дела той сметката видя.
До пет секунди - делото решено.
За нула време и червен картон.
Въздъхна си Темида облекчено,
че всичко си е точно по закон.
Но ето - подсъдим е бате Пешо.
В съдебна зала - половина град.
Там Кина с Пена тръшкат се горещо.
А искът срещу него - за разврат.
На двете обещал е той венчило.
Облажил се с моминската им чест.
Очаква го олтар или бесило!
Към делото - небивал интерес.
За първи път запецна съдията.
Той, казусът, би всеки изпотил.
Къде е Соломон?! Лежи в земята.
Ще стане ли роботът за резил?!
Прещрака в него яростно релето.
Изпи на екс бутилка с масло ,,Шел”.
Накрая изпердаши той с чукчето,
решението явно вече взел.
Прокашля се, окото му присветна:
- Понеже Пешо гнил е, значи, плод,
присъдата му влиза на момента,
да бъде замонашен до живот!
На нашият герой дали му пука?!
Ей в расото с усмивка на сатир,
с багажа си в ръката здраво чука
по портата на женски манастир.
ПУНИЧЕСКИ ВОЙНИ
В едно сравнително далечно време,
когато процъфтявал Картаген,
успял е Ханибал властта да вземе.
Раздавал го е древен Супермен.
Стратегии прилагал непознати.
В сраженията бил непобедим.
Треперели патриции богати.
С две думи - трън бил в задника на Рим.
Използвал даже слоновете бойни,
но римските кохорти с мощен вик
обърнали ги в бяг и доста войни
премазали добичетата в миг.
Каква е връзката със чичо Стамо.
Два метра мъж. Сто тридесет кила.
С осанката на пинчер е жена му.
Проклета също толкова и зла.
С два пръста може той да я удуши.
Би имал за защита силен коз.
То, друг би разфасовал я за суши,
след тридесет години на тормоз.
Той няма начин как да не трепери,
дори и с габаритите на слон,
щом всеки ден насреща му се звери
надаващ боен вик центурион.
Пунически войни му тя сервира.
Върти го най-безмилостно на шиш.
С дежурната си фраза го гипсира:
,,Когато с мен говориш, ще мълчиш!”
ТВЪРДЕ ЛИЧНО
Не съм ви графът Монте Кристо аз,
ни замък Иф е моята килия.
Еднаквата ни орис в този час
ме кара чувствата си да разкрия.
Отглеждат ме от мъничко прасе.
Ухажват ме с усмивки лицемерни.
Но аз не съм им глупаво гъсе,
не се ловя на думите им скверни.
Подготвят ме за кървав ритуал,
от древност свързан с мании касапски.
Че колят се свине без капка жал,
съвсем не са, уви, легенди градски.
Край мен по тъмно духове квичат,
на смъртниците паднали в борбата.
Посочват ми единствения път,
по който да достигна свободата.
Избих една от гнилите греди.
Разхвърлих счупените керемиди.
Не ще похапват пушени гърди!
От мен осмянка няма кой да види!
Не искам да ме тъпчат на суджук!
Аз личност съм, това го разберете!
И гордо име - Гошо нося тук!
Я, зелето си постно да ядете!
ПОМЪДРЯВАНЕ
Когато е зелен мъжът и млад,
се бори със словесен водопад.
Главата си над него да надига,
с желание консенсус да постига.
Какъв наивник милият е той,
че пуска се в неравния двубой!
Ушите му геройски са поели
от хилядите мощни децибели.
Излишен става тук в един момент
поредният железен аргумент.
Без логика жената да подири,
на нервите му тънки тя си свири.
И чак след време - стар и побелял,
от битките жестоки помъдрял,
нирвана ще достигне, нерви здрави,
на ням и глух когато се направи.
ОТНОСНО САПУНКИТЕ
В един Хладилник - строен, лъскав, бял,
бе влюбена отрудената Печка.
За нея бе кумир и идеал,
но айсбергът я гледаше с насмешка.
По нея имаше ръжда, петна
и тенджери потропваха с капаци.
Такава беше… трътлеста една.
За низко потекло все явни знаци.
Пералнята му хващаше око.
Как само си въртеше барабана!
А с тази центрофуга… сто на сто
фреонът му подскочи до тавана.
Но тя не му отвърна ни веднъж.
Какъв позьор с магнитчета рекламни!
Защо ли й се прави тук на мъж?!
Търбух за зарзавати и салами.
Да бъбри бе готова до зори
с любезната добра Прахосмукачка.
От нея, значи, нищичко не скри
клюкарката прислужница чистачка.
Тя опит притежаваше богат,
готова с информация да смае.
Широкия видяла беше свят -
свободно шеташе из всички стаи.
Хладилникът душевно бе разбит.
Компресорът му гръмна като мина.
Изскочи там фатално важен нит
и ето, че горкичкият загина.
А Печката направо побесня.
Чак фурната й страшно взе да пуши
и с кабела си, истинска змия,
Пералнята понечи да удуши.
Накъсо нещо даде в този миг
и изгоряха всичките котлони.
Любимия си, след последен тик,
в небитието скоростно догони.
- Това си е готов сценарий цял! -
усети Телевизорът изгода. -
Почти по Шекспир! Хитов сериал!
И с минимум хиляда епизода!
ТВОРЕЦ
Тук в селото съм майсторът грънчар.
Душата влагам в лепкавата глина.
Той, този занаят, е доста стар.
Спомнете си за Райската градина!
Безкрайно колелото се върти.
До лактите оплескан нещо вая.
Идеята оформя се… почти.
Ще видим резултата най-накрая.
Не е конвейер в някакъв завод.
Творец съм. На изкуството в реките
аз ден и нощ отчаян диря брод.
Позират ми за тази цел жените.
Какво се случи, казвам, онзи ден:
Поръчала ми с много шарки стомна,
да бъда мотивиран, вдъхновен,
от раз захвърли дрехи булка скромна.
А как ме радва кръшен, весел смях!
Чиния правя ли или паничка,
(Не влагам, вярвайте ми, капка грях.)
пред мен се фръцка палава момичка.
Направих скоро делва за рачел.
(Не пазят, значи, никаква диета.)
Коя се изтипоса за модел?!
Познахте, беше булката на кмета.
Поиска ми и ваза за цветя
постъпилата нова даскалица.
С най-фини форми, казвам ви, е тя.
Написах й заслужена шестица.
Отиде глина, мисля, цял кубик
за тази там голямата саксия.
Недейте се съмнява и за миг!
Пред мен разля се баба попадия.
А снощи ме преби ревнив кретен.
Главата ми е в лепенки и рани.
Съчувствал би колегата Роден.
Великите творци сме неразбрани.
ПРИЗРАК
Обрасла с мрачна слава и бръшлян
стърчи порутената воденица -
един отдавна грохнал великан,
достоен дом за вещица змеица.
Разказват, вечер призрак броди там.
Към пълна месечина горко вие.
Ако ли пътник озове се сам,
със сигурност кръвта му ще изпие.
Преди години, с няколко коли,
отишли селяни да мелят жито.
Заспали, уморени са били,
под топлото небесно звездно сито.
Луна блестяла пълна - меден грош.
Светулки гонели се из простора,
когато някъде към полунощ
гробовен стон събудил всички хора.
Над яза воденичен призрак бял
надавал грозен вой, ръце протягал,
а после към водата полетял…
И в ужас див народът се разбягал.
Фалирал мелничарят. Няма как!
Сдобил се, все едно, с английски замък.
Не стъпил вече там човешки крак.
Бръшлян и мъх превзели всеки камък.
Не знаел, значи, простият народ,
че призракът менте е бил, защото
Калинчо, местен селски идиот,
онази нощ търкалял се в брашното.
НЕЗАМЕНИМ
За селото ни беше Божи дар.
До двайсет даже можеше да смята.
Панкрати - най-коравият пъдар,
владетел на бахчите и лозята.
Той кучетата биеше по нюх.
Усещаше къде ще се тараши.
Придвижваше се тихо, като дух,
и сгащваше каръците апаши.
Там всички се подмокряха от страх,
(бе много як и справяше се соло)
че следваше дежурният пердах -
по двайсет мокри пръчки там… на голо.
Не водеше при кмета заловен,
,,присъдата” на място щом приложи.
Узнавахме го следващия ден,
че пъшкаше загънат в овчи кожи.
А в кръчмата бе почетният гост.
Тук виното се пиеше с паници.
И следваха до късно тост след тост,
мезета блажни, песни, ръченици…
На поста си Панкрати бе велик!
Той, символът на мощ, първична, мъжка,
единствено в едно се провали -
жена си не уварди, да не кръшка.
УХАЖОР
Работна е съседката ми Кичка
и здрава като същи маслен крик.
От сума ти години е самичка,
но тя не се предава и за миг.
За къщата се грижи без умора.
С магарето, от тъмната гора,
дърва прекарва, цепи ги на двора
запретната, заголила бедра.
Нали съм мъж, зазяпвам се по нея
и зверя се през рехавия плет.
Да си поискам, някак си, не смея.
Та аз с душа съм плаха на поет.
Написах и поема сърцеведа.
На портата й с тел я закачих.
С ръце на кръста страшно ме изгледа:
- Изчезвай, Гено, с този постен стих!
Реших да й направя серенада.
Жените, казват, любели с уши.
Все пак е романтична изненада…
С тесла акордеона ми строши.
Така, след пораженията тежки,
подходът ми погрешен е, разбрах.
То, нека поговорим по човешки!
Избръснах се, в душа кураж събрах.
Награбих плетената дамаджана
с пенливо вино, три кила суджук.
Усмивка бялна тя, с ръка ме хвана:
- Човек ще станеш, Гено! Влизай тук!
ИЗБОРЪТ. В ХАРМОНИЯ С МАМА
Препускам през гората с коня Марко
и блясва нещо там зад онзи храст.
Навярно лъч игрив на слънце жарко
докоснал го е. Хващам се на бас!
Ковчег прозрачен. В него, като жива,
девойката с коси от абанос.
Без татуси. Естествено красива.
И няма даже коригиран нос.
Снежанка е! Не може да е друга.
Нали съм Принцът с опита богат.
На мама е голямата заслуга,
че с тази приказка съм запознат.
Изваждам я и с хватката през кръста
оказвам първа помощ с ловък трик.
С юмрук гърба потупвам й чевръсто
и ябълката тя изхвърля с вик.
- Снежано, нека тук не се мотаем,
здрачава се и ще настъпи мрак!
А по сценарий двама се желаем.
Така, че просто ти предлагам брак!
На Марко да се мятаме веднага!
Ще литне той, макар и не Пегас.
А в замъка, като в прекрасна сага,
ще бъдем само Мама, Ти и Аз!
- Ръката си предлагаш очевидно?!
- Разбира се, и Мама! За капак!
- Ще се изкажа, мисля, обективно!
Подай ми, драги, ябълката пак!
ТРАДИЦИИ
Пиер Асото беше олигарх,
в офшорни сметки скътал милиони.
Самотен вълк, незнаещ що е страх,
създал си свят по собствени закони.
Оказа се, че също е човек,
в сърцето имащ място и за чувства.
Макар и наближаващ близо век,
вълнуваше го всяка млада фуста.
Четвърта сватба. Булката Нинет
е млада, сочна, двадесетгодишна.
Спечелила сърцето му с… ефект.
Предишната оказа се излишна.
Модели на Версаче и Карден,
изпънати лица на ,,стари чанти”…
За цвят поканен някой манекен,
очите заслепяват диаманти.
Разменят пръстени. Съюз скрепен.
Целувка първа в бъдещето брачно.
Въздъхва тя, а той е просълзен.
Синът и дъщеря му гледат мрачно.
Букет полита. Шаферки пищят
и следва ритуалът с жартиера.
Артритно скърцат ставите, хрущят,
били са гъвкави през друга ера.
Заголва се бедрото с жартиер.
Въздиша силиконно деколтето.
Пиер захапва, същи териер,
и с тракане изхвръква му ченето.
МЪЖКА ДИЛЕМА
Хвърчат снежинки, трупат преспи сняг.
Нощта е чудна, приказно красива.
Пришпорва дядо Мраз еленски впряг
и към адреса рязко той завива.
Феродото запушва. Стоп! Комин.
И с пъргав скок надолу се понася.
Изтупва се. Пред погледа му син
една мадама гола се поднася.
На меча кожа. И му е по вкус.
Заспала е… Дали ще черпи с вино?!
Ако ли да, ще следва мощен трус…
Но графикът отива пак на кино!
Дилемата пред него се яви
и в мъжко колебание застина:
- Оставям сладураната да спи…
Но как да мина, значи, през комина?!
КОНКУРЕНЦИЯ
В селцето е лична Златица,
сърце я на Гено жадува.
Пред нея боде се с карфица,
да види, че хич не сънува.
Чаровна е тя, хубавица.
Развява косата свободно.
Достойна за първа корица
на всяко списание модно.
Фиксира я зяпнал с устата
и даже да клепне не смее.
Край него тя кърши снагата,
а той подир нея тъпее.
От четири месеца, значи,
да й рече нещо се кани.
Поставя си бойни задачи.
Вживява се сякаш в романи.
Ще си я с магаре повози.
Дори му самара излъска.
Набучи изкуствени рози
и взе, та го с ,,Тройной” напръска.
Но ето, че гръмна мълвата -
пристанала, казват, на Коста.
Богата била му родата.
Златица съвсем не е проста.
Качил я на кончето черно,
досущ онова на ,,Ферари”.
Не си конкуренция, Гено,
ти с твоето тъпо магаре.
ПОРЕДЕН КОНКУРС
Нощта от напрежение ще гръмне,
а замъкът е бурето с барут.
Коя ли тук Принцеса ще осъмне
и с кеф на другите ще бие шут?!
Карети като тикви и кратуни.
Една докарва го на пъпеш зрял.
Дизайнерски решения безумни.
Май Принцът ще запомни този бал.
Салонът е изпълнен с Пепеляшки.
Стотици са с обувки от стъкло.
Горкичките излагат се левашки.
Не са от сой! Не са и с потекло!
А Принцът се придвижва с проходилка.
В добавка е със слухов апарат.
Не си мислете, че е медна билка,
но, в крайна сметка, просто е богат.
В стремежа си да бъдат фаворитки,
изсипват всички купища пари.
Със сигурност в ума са доста плитки.
Накрая не една ще си върви.
Жените вярват, че си заслужава.
В Принцеса се превръщаш при успех.
Щастлив е бай Моше, че притежава
единствения нов стъкларски цех.
То, всичко до рекламата се свежда.
Идея нова беше му дошла.
От утре, аз дочух, ще произвежда
вълшебни някакви огледала.
МОНОЛОГ НА ЧЕРЕПА
Съдбата нова гадост ми сервира.
Кощунство е, дори е грехота.
За кой ли път брутално ме нервира.
Не ме оставят даже и в смъртта.
Изрови ме един грозник от гроба.
За чаша бира бе ме спазарил.
Аз, който височайша съм особа,
за толкова направо е резил.
Не ми е нужен гребен да се среша,
че лъснат съм до блясък със зехтин,
а нямам и ръце да се почеша.
Късметът ми е, мамка му, един…
А тази тук съвсем не ми хареса.
И без очи това съм го видял.
На вещицата, дяволска метреса,
съм нужен за магичен ритуал.
Навярно ще ме цопне там в казана.
Приличам на един голям картоф.
На бас дори готов съм да се хвана.
Залагам на магия за любов.
СМЪРТОНОСНА БИТКА
Изсипва Слънцето небесна жар.
Солени струйки пот по мен се стичат.
Родена сякаш в мрачен сън - кошмар,
прелита с грозен крясък черна птица.
Изправили сме се очи в очи.
Аз сам съм. Срещу мен са легиони.
Коварна жлъч в устата ми горчи.
Пълзят напред раираните брони.
За някого ще е последен ден
и с черен плащ Смъртта ще го завива.
Изтребване до крак! Не вземам в плен!
А битката - в картофената нива.
Извършен над реколтата погром!
Врагът са бръмбарите колорадски.
С пръскачката съм килър агроном.
Ще ги почерпя аз с коктейли адски.
Съседът ми отсреща, бай Стамат,
подкрепя ме вербално във войната.
Запасът му словесен е богат.
Изрежда на инсектите родата:
- Напръскай - вика - нивата с бензин!
Драсни им клечката… и хайде, сбогом!
Така ще пукнат всички до един.
Проклета, мръсна гад! Да ги… таковам!
- Ех, комшу, трудно е! От опит знам.
По-лесно ще се справя с марсианци.
Наред опосква всичко тази сган,
че бръмбарите са американци.
ОТ ПАРИЖ С ЛЮБОВ
Бе полетът спокоен от Париж.
Заглеждах стюардеси похотливо.
Магнит за мен жените са. Фетиш!
Те припкаха напред-назад игриво.
Не трябваше да съм парашутист,
че бачкаха си всичките системи.
Не ни заплаши с бомба терорист.
От НЛО не бяхме похитени.
Успешно приземяване. Ура!
А после терминала и… проверка.
Придърпаха ме двама настрана,
но то съвсем не беше за почерпка.
Отворил куфара, изпаднах в шок.
Показаха се женски тоалети -
дантели и обувки с ток висок
изваждат митничарите проклети.
Те мислят, че въртя все ляв завой.
Аз, който съм любовен терминатор!
И в този миг, надал внезапно вой,
сред фустите изправя се вибратор.
ВЪЗРАСТТА НЕ Е ПОРОК
Изнервен от скандалите домашни
(жена му за Дубай нададе вой)
бай Спиридон, като гърмян с калашник,
жадуваше за мъничко покой.
И без това му бяха на главата
шивачките в претъпкания цех.
Бе той, на минималната заплата,
началник на ,,харем”. Направо шейх!
А в цеха днес - циклон вилнеещ ,,местен”.
Крещяха всички кифли до една.
Бе поводът тотално неизвестен,
но сигурна причина за война.
- Бе, мамка му! Каква е тази врява?! -
надигна децибели Спиридон.
Една през друга всяка обяснява.
В ушите му забива тирбушон.
- Ай, стига бе! Какво сте, значи, племе!
То, нека да говори тук една!
Най-старата да вземе да ме светне!
… последва в миг блажена тишина.
БРАЧЕН КОНСУЛТАНТ
Стои си розов змей пред пещерата
и люпи семки яко отегчен.
Поглежда ,,Ролекс”-а си на ръката:
- Къде ли е последният кретен?!
Контракт наскоро той подписа с Царя.
Работи като брачен консултант
и с рицарите смели преговаря.
За всичките Принцеси е гарант.
Накрая конски тропот се дочува.
Нахъсен рицар с бронята дрънчи.
- Изяде ли Принцесата, влечуго?!
Стани и бий се, ако ти държи!
Отвръща Змеят: - Стига се напряга!
Ще спукаш някой важен капиляр.
Продукти месни… Вече ги избягвам,
че веган съм, не хищен помияр.
Принцесата излиза, поглед свела,
а рицарят вкопан е като пън.
Да кажем, че я бива, ще е смело.
Такава ще те стряска и на сън.
Ще става царски зет, че дал е дума.
Той джентълмен и рицар е, нали!
А Змеят, заработил тлъста сума,
сценичния костюм за миг свали.
Въздъхва тежко, подир тях се взира.
Завоят ето - ,,влюбените” скри.
По хитър начин Царят си пласира
петте си доста грозни дъщери.
МИСИЯ ,,ШЕХЕРЕЗАДА”
Залежи на петрол. Световна криза.
У нас резервите са доста кът.
Доставките са с повишена миза.
Оплескахме я яко този път.
Легендата ми е ,,Шехерезада”.
Ще бъда под прикритие агент.
Да оцелея, то ще е награда,
че зная, заменим съм елемент.
Задачата е сложна. Там, в харема
на Шейха, нужно е да се внедря.
Че има много печеливша схема,
ще трябва бързо да го убедя.
А тя е ясна. Розовото масло
в цената си ще стига своя пик.
Размяна за петрол… и много ясно,
то първи да приложи този трик.
Поемаме контрол. Агентът Слави
(внедрен отдавна, вече е везир)
на Шейха моментално ме представи.
Възкликна той: - Ах, бяла! Тебешир!
Разказвах му, че съм била студентка
в онази там - балканската страна.
За розовото масло… В крайна сметка,
държах го буден чак до сутринта.
Изпратих по евнуха аз на Слави
бележчица с паролата ,,Сезам”.
Тя значеше: ,,Приготвяйте мускали!
Задачата - изпълнена до грам!”
Ще мога да се хваля аз с пиниза,
когато щракне вълчият капан.
Тя, умната жена, при всяка криза
успява, щом състави хитър план.
ЖЕНА НА БОРДА
по Даниел Дефо
Разкъсани са вантите, платната
и корабът се носи слепешком.
Към рифа приближава в тъмнината,
подмятан от безмилостния щорм.
Жена на борда! Всеки тук потръпна.
Постъпи капитанът глупав зле.
Опашката на дявола подръпна.
На този курс любовницата взе.
Моряшкото поверие се сбъдна.
Нептун прибра си данъка зловещ.
Изхвърлена на пясъка, осъмна
жената мокра, бяла като свещ.
А островът оказа се безлюден.
Какво ли ще се случи занапред?!
За амазонка пътят не е труден…
Не ще ни стигне тук един куплет.
Събра дъски. Колиба си направи.
Ловеше риба. Хващаше кози.
Заформи скоро мускули корави.
Пресъхнаха й всичките сълзи.
Единствено в самотните си нощи
тя жалеше за своя капитан.
Забрави го, видяла да се пощи,
стърчащ пред нея голият Петкан.
АТЕНТАТЪТ
В потаен час самотен силует
приплъзва се край селските дувари,
избрал прекрасно точния момент,
когато хъркат всички земни твари.
Достигнал набелязаната цел,
с пила за нокти щраква катинара.
Измрецва пантата като козел…
и влиза в ракиджийницата стара.
Ухание на джибри и мая…
Коктейлът Молотов - в казана меден.
Кибрит. Фитилът - съскаща змия…
и драсва из сокаците приведен.
Страхотен гръм разлайва всяко псе
и огнен змей постройката загризва.
С бакърите, вода да донесе,
търчи народът сънен и по риза.
Напразно! Той, казанът, е взривен,
а лъскавата медна серпентина,
след полет към небето устремен,
на Кмета е забучена в комина.
Проклина Кметът: ,,Мамка му! Беда!”
И всички призовава към вендета.
Кому да си стоварят днес гнева
отчаяните селски пияндета?!
Снове из двора Попът като щур.
Къде сега ще си вари ракия?!
С пиличката си прави маникюр
и се подсмихва баба Попадия!
ОТНОСНО МАГИИТЕ
На приказките Принцът беше фен.
Излапал всички книжки чак с корите,
почти на петдесет бе стар ерген
и бъркаше реалността с мечтите.
Край замъка пристигна панаир.
Стрелбища, люлки, цирк и въртележки…
За жадните очи - достоен пир.
Паноптикум за щения човешки.
Гадателка с кристална топка там
му каза: - Принце, твоята изгора
попадна на магьосница в капан
и кожа жабешка й е затвора.
Подхвърли той кесията с пари,
на коня метна се и в миг отпраши.
В далечно блато жабата откри.
Макар и Принц, то доста се изплаши.
Към три кила, покрита с жабуняк,
опулена, воняща и пъпчива…
Избърса я с ръкава. Няма как!
Дано наистина да е красива!
Целуна я! Повтори! После пак!
Ех, трудно се разваля топ магия!
Почти му мина мъжкия мерак.
Защо се хвана с тази простотия?!
Накрая жабата нададе вой:
- Ще се превърна трудно пак в девойка.
Неправилно целуваш, Принце мой!
Магьосницата беше французойка!
РОСИНАНТ
За бивша кранта доста съм известен.
Какво е рицарят без своя кон?
С копито на сърцето, да съм честен,
дължа го, знам, на шантавия дон.
Отвсякъде издиша му главата.
На сън дори мълви познат рефрен:
достойнство, честност, правда, свободата…
Не знам светец ли е или кретен.
По външност с него сякаш сме близнаци.
И той е кльощав също като мен.
От тъпи забележки на простаци,
ей Богу, съм безкрайно възмутен.
Поравно си споделяме съдбата
и бой отнасяме еднакво днес.
За Дулсинея плещи му устата,
а аз жадувам за торба с овес.
До мен магарето на Санчо крачи
и шумно пуска газове. Селяк!
Е, то и аз… но деликатно, значи.
Все пак съм благородник. Няма как!
Макар определено бутафорен,
но Дон Кихот е по детински чист.
Към мисията своя отговорен,
препускам с него аз по всеки лист.
Така минаваме през вековете -
най-верен кон със своя господар.
Едно ще отбележа, ми простете,
Сервантес ми е длъжен с хонорар.
СЕМЕЙНА ИДИЛИЯ
Препича слънцето. Ми, лято! Юни!
Водата малко мътна - като гьол.
Горещ е пясъкът. Жълтеят дюни.
Вълните яко бичат рокендрол!
И тъй сред тяхната безбрежност синя,
цопуркат сапиенсите безчет.
Зад шамандура кръгла, съща диня,
като тайфун минава мощен джет.
От банските разливат се сланини,
на слънчевата скара се топят.
Разхождат се прекрасни монокини,
да пръскат сексапил не се свенят.
Шезлонги два. Семейство се препича.
Лъщят. Омазани са с лосион.
Тя мисли си, на Барби че прилича.
Той взема се за мачо шампион.
Отпиват от студеното мохито.
Героят наш, зад черни очила,
следи с очи внимателно, прикрито,
минаващите мургави бедра.
Стоманен глас: - Къде ти е халката?!
Той сепва се, но в пируети вещ:
- Ти луда ли си?! Тук в горещината
ще е като извадена от пещ!
След малко, уж небрежно, тя подмята:
- Записах се на бокс. Ще плащаш кеш.
- Това къде ли пръкна ти в главата?!
- О, вярвам, скоро ще го разбереш!
ОБЯСНЕНИЕ В ,,ЛЮБОВ”
След прелестен виенски котильон
/на два пъти почти да ви настъпя/
напускаме с вас балния салон
и в длан държа ръката ваша, скъпа.
За мен сте вие фин деликатес.
Усещам сладостта ви чак с небцето.
Ръмжи колата мощно, но съм в стрес
и ясно ме обзема чувство шесто -
душата ми е свита на геврек,
че да сте моя страстно се надява.
На църквата ще дам солиден чек,
защото тази нощ си заслужава.
Спирачки. Бързо и с галантен жест
пред вас за миг отворил съм вратата.
Подавате крачето си с финес,
но за беда защипал съм полата.
Вий дръпвате се. Шевът е без шанс
и фустата ви става на парчета.
От ужас съм останал и без глас,
и виждам, че с бельо сте на лалета.
- Недейте се тревожи, мон ами! -
повдигнали сте закачливо вежда. -
Един парцал не ще ни раздели.
С това и Бог съгласен е, изглежда.
- За Бог не зная. Не е важен тук.
Но друга беше пречката голяма.
Готов съм вече да съм ваш съпруг.
Получих разрешение от мама.
ПАРОЛАТА
Китно село, а местните набожни.
За изповед жените се тълпят.
Проблемът с изневерите е сложен.
Страхуват се, че в ада ще горят.
А булките шавливи са ни доста,
но как да формулират този грях?
Задачата направи попът проста
с паролата ,,Подхлъзнах се” за тях.
Безоблачно животът си течеше,
но докторът, добричкия ни поп
изпрати чак на баните в Наречен.
Не могат да го мръднат там и с топ.
Светиня му намерил си квартира
при гиздава вдовичка с дащен нрав.
Лекува се, не ще да се прибира.
Оказа се козелът вироглав.
Изпадна в страшна паника народът,
че селото остана без пастир,
След време се смилиха от Синода.
Изпратиха ни попче най-подир.
И седмицата даже не изтече,
с угрижен вид свещеникът ни млад,
намери кмета в кръчмата и рече:
- Тук в селото е същи Сталинград!
Оплакват се жените постоянно,
че хлъзгаво е. Ще се потрошат.
И улиците, мисля си, навярно
би трябвало да се опесъчат.
Но кметът куче е от стара школа.
,,Подхлъзнах се” е позивна за грях.
На попа знае тайната парола,
та чак да се задави той от смях.
- Недей се смя! Главата ти ще пати,
че имаш, кмете, личен интерес.
Ще трябва да ти кажа, че жена ти,
три пъти се подхлъзна само днес!
НЯКЪДЕ В ЕДЕМ
монолог на змията
В дълбоките подземия на ада
рогатите, омазани с катран,
с дърва захранват лакомата клада,
пламтяща под огромния казан.
Качен на бъчва, с вилата в ръката,
дежурният командва със замах.
Поти се здраво смяна опашата.
Не готвят супа с моркови и грах.
Лежа си и на слънце се препичам.
Куп сметки калкулирам си наум.
Добра съм бизнес дама, не отричам,
играчът в предстоящ търговски бум.
За мен, тук в Рая, всичко е чудесно.
Ей, хората наивни са, добри.
Измамих Ева. Толкова е лесно.
След нея и Адам се покори.
Сега обират ябълки червени.
Ошмулиха поредното дърво.
Проливат пот и двамата за мене
и вярват, че го правят за добро.
Че тук настъпва ледена епоха
и Раят наближава своя край.
Но тъй като съм аз с душа широка,
то вила ще им купя чак в Дубай.
На дяволите стиснах им ръцете.
Прегърнах се с рогатия им бос.
Делим на две. От мен са плодовете,
а те ще дестилират калвадос.
Пазар безкраен, виждам, е Земята.
Ще я залея с моя алкохол.
И всички ще завиждат на змията,
че в бранша ще съм с пълен монопол.
Но хванаха берачите ми в крачка
и в Рая софтуерът ги изтри.
В България ги пратиха да бачкат,
че свикнали са голи, без пари.
Но тук не се котира калвадосът.
И все пак, да съм в бранша, да съм в крак,
/Разбрахте всички, никак не съм проста!/
ще си варим най-качествен първак.
ЛОТАРИЯ
Със сигурност не бе Шанз Елизе,
а нашенското, родното стъргало.
Историята би била клише -
ако на Кети бе й провървяло.
С разрошена коса и вирнат нос
изнервена потропва със сабото.
Съглежда Станчо (вярно, малко прост).
Но все й идва като фиш от ТОТО.
- Къде бе, мацко, тръгнала си днес?!
И с вид на краставичка от туршия!
- Е, точно ти ли питаш?! Градски пес!
Ми, бременна съм!
- Що за простотия?!
И от кого?! Дали ми е познат?
- Бе, мисъл ме боде една и съща!
Защото, виж, от всички в този град
най-много, знам, от теб ми се повръща!
БУКЕТЪТ
Току над село слънцето изгря,
удари тъпан, писна кларинетът
и всичко живо бързо се събра,
че сватба има. Щерка жени кметът.
И то по европейски маниер.
Ей, в бяло булката е, с тюл и перли.
Изтупан момъкът в кустума чер,
пристъпя важно с лачени калеври.
Венча ги попът. Договор скрепи.
Кметицата от радост тихо плаче.
Кумът отрано здраво се напи
и за яката деверът го влачи.
След важния църковен ритуал
ще има, казват, изненади нови.
Момите глашатаят е събрал.
Букет да хващат всички са готови.
Която улови го, туй е знак,
че пред олтара ще отиде първа.
Голямо бутане, голям мерак,
ръката да целуват на свекърва.
Сублимният момент! Букет хвърчи…
но леля Минка, стара трактористка,
разхвърля всички. Бясна е! Фучи!
И, ето я, в ръка цветята стиска.
Погалван често с окаден тиган,
мъжът й Генчо стреснат я поглежда.
Но представете си го! Замечтан,
в очите му проблясва лъч надежда!
ОДИСЕЙ
преди Троя
Блести морето - тюркоаз.
Вълните пенят се в прибоя.
Лежа отпуснат. Пълен пас.
Изпълва въздуха покоят.
Усмихнат спинка Телемах,
люлее люлка Пенелопа…
Щастлив съм, да! По-точно - бях,
че Мойра някаква потропа.
Засвирва рог, гълчава, смут.
На пристана - една галера.
Крещи кормчия като луд.
Кого ли ми изпраща Хера?
Хитон по стълбите развял
е пратеник на Агамемнон.
Навярно носи ми фиал,
да го изпия за последно.
Не съм оракул, ала на,
обляла ме е пот студена
и призован съм на война
сега от царя на Микена.
Че Парис, тъпо диване,
на братчето му свил жената.
Пиян е бил или поне
е пушил доста от тревата.
И златото на Менелай
ошушкал пичът от хазната.
Това е грешката, комай,
ако ме питат за вината.
Тя, Ленчето, известна е
и доста дащна, всички знаят.
Скучаещите богове
чрез нея на война играят.
след Троя
На почит аз съм - Одисей!
Там… коня, плячката богата…
Душата ми за дом копней.
За път опъваме платната.
Оракулът предупреди:
- Ще минат двадесет години,
преди в Итака най-подир,
да вкусиш родните маслини.
Обаче! Стана кадаиф.
Циклопа Полифем прецаках.
Цирцея ме остави жив.
В леглото й година чаках.
Сирени пукат се от яд.
Харибда минахме и Сцила.
В Калипсо страстите горят.
Отвлече ме почти насила.
- Прекрасни новини дочух -
ми каза след години седем. -
Оракулът ти бил е глух,
а апаратът му повреден.
Не двайсет, десет, Одисей,
пошушнали му боговете.
Дочувам Хера как се смей.
Направо ме сърбят ръцете!
Все пак ме имат за херой!
Греба. Напъвам мишци в мрака.
Вълните. Чува се прибой.
Пред мен е родната Итака.
СОНЕТ
(за рицаря напет)
Форсиран спешно, конят ми препуска.
В главата ми прескачат се сонети.
Любимата ме чака на закуска.
Предъвквам рими и плета куплети.
В гората куп разбойници проклети
любезно искат да ме рекетират.
А мечът с ножницата ми са слети.
С ръждата в симбиоза се намират.
Защо ли точно днес ми го сервират?!
Потя се в ризницата като в чайник.
Награбвам клон. Пердаша ги. Спринтират.
Озъбен хищник съм, а не бозайник!
Събуждам се на мраморния под,
изтръгнал фикуса и плувнал в пот!
ЗА БИРАТА С ЛЮБОВ
Полюшваше се тежко ечемикът.
Доволен беше драконът Антон.
В очите му сълзи от радост бликат.
От декар ще получи близо тон.
На бира бе от век производител.
Известен и в чужбина пивовар.
За всички конкуренти - лют дразнител
и в бранша пълновластен господар.
Да бъде втори?! Не! Не беше склонен!
Това за него бе въпрос на чест!
След договор с баварците изгоден,
снабдяваше дори Октоберфест.
С Енергото не беше сключил сделка.
Подгряваше казаните си с малц
с дъха си - съща газова горелка.
Бе бирата прозрачна като кварц.
От юноша наливаше се с пиво.
Сдоби се с изключително шкембе.
Крилцата му висяха жалостиво,
нестигнали до синьото небе.
Стои побучен днес сред ечемика.
Влетява в ноздрата му скакалец.
Случайно ли инсектът се натика
или е камикадзе и подлец?!
Защото кихне ли и ще фалира,
че всичко ще подпали. За капак,
нагоре да политне няма сила.
От утре на диета, дебелак!
ПОДАРЪКЪТ
Вълнуващо е! Сладката ми Жана
омаяла е някакъв глупак.
За сватбата изпрати ми покана.
Подарък да купувам трябва пак.
Да бъде нещо семпло, но от класа.
Все пак ще е за фин, изискан дом.
Достоен, зная, е за всяка маса
сервизът за кафе на ,,Пери Хом”.
Усмихната, любезна продавачка.
Изящна опаковка с джувки две.
Подарък е с намигване, закачка…
Обичам да ме канят ,,на кафе”.
В деня на сватбата съм сред тълпата.
За вярност клетва, подпис, жартиер.
Крещящи шаферки. Букет се мята
и пребледнява нечий кавалер.
С шампанско и хайвер денят ще мине.
- За първи път Ви виждам, май, сред нас!
На булката какъв сте, господине? -
красавица ме пита с дрезгав глас.
Спокойно, хладнокръвно отговарям:
- Любовникът от първия й брак!
А след което мислено добавям:
,,И, вярвам, с младоженеца - ортак!”
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Умът му беше като врящ котел.
Работеше на бързи обороти.
Избираше си невъзможна цел.
Превземаше недостижими коти.
Веднъж бе пуснал цветно да пере.
/Достоен мъж на своята съпруга./
Пералнята, подрънкващо дайре,
завърташе последна центрофуга.
В главата му взриви се цял снаряд!
Щом дрехите излизат подмладени,
то вътре времето тече назад
и стават новички, току родени!
Фортуна се усмихваше. Разбра,
че по-добра оферта просто няма.
Машината на времето! Ура!
Ще трябва само да е по-голяма.
Цял месец чука, трака, ден и нощ.
На стар бетоновоз към барабана
с двигател на КАМАЗ добави мощ.
Стените тапицира ги с юргана.
С известна доза, може би хазарт,
машината накрая бе сглобена.
Той вдигна шалтера в посока старт.
Реакция последва мигновена.
Така изчезна нашият човек,
отнесен от чудовищно торнадо,
а някъде в петнадесети век
внезапно появи се Леонардо.
ОТНОВО ЗА РАЯ
Там в Рая… Вие знаете… Змията,
известна като кардинала сив,
скроила гаден номер на жената.
Откъснатият плод е бил горчив.
Щом Ева е отхапала, то значи,
добила е акъл на килограм.
И ясно, че е сбъркала. Обаче!
Защо прилъгала е наш Адам?!
Би трябвало греха да не споделя
и поумняла да си прави пас.
Единствено змията да застреля.
Да метне ябълката в някой храст.
Разбрала е - ще изхвърчи от Рая
и Господ нова дружка на Адам
от следващо ребро ще му извае.
,,О, не! На друга няма да го дам!”
От ревност кръвно вдигнала горката,
но вместо да го трови с цианид,
напъхала му ябълка в устата
и митът древен днес е в този вид.
КИЦА И ЦЕЦКО
Наместила се в каменна паница,
затоплила последното яйце,
лежи и мъти драконката Кица.
За месец хапна само две овце.
Мъжът й Цецко трети ден отсъства.
- Настъпи - казва - истинска беда.
От ходене чепикът ми се скъса.
Навред изчезват ваклите стада.
Кокошки, крави, тлъстички прасета…
и те се изпаряват като дим.
Бе, да му се не види и късметът,
та с тебе, Кице, тук да се родим!
Но в дракон женски има ум за трима.
Наследник ще излюпи всеки миг.
Като съветник е незаменима:
- Не ставай, Цецко мой, такъв дръвник!
Не ми се туткай! Знаеш правилата.
Така ще си изпукаме от глад.
В ръце се вземай! Включвай се в играта!
И още догодина - депутат!
От Кица Цецко не намери мира.
Ухилен на предизборен плакат,
търча напред-назад и агитира.
И ето го накрая - депутат.
А в Парламента пълно е с познати.
Там драконът видя се обграден,
от змейове, рептилии зъбати,
лами триглави с люспи от сатен.
Кола служебна. Колко му прилича!
Преместиха се в нова пещера.
С концесия сдоби се, да изсича
най-старата и гъстата гора.
Работни срещи и кюфтета с чанти!
Дори от километър му личи.
Колана хвърли. Сложи си тиранти.
Съвсем престана вече да хвърчи.
Но лош късмет накрая го сподири.
Не го избраха другия мандат.
- Какво ще правим - Кица се разциври -
щом няма да си вече депутат?!
Ех, колко е наивна тази Кица!
От всички дракони той беше ,,най”.
Спестил бе Цецко някоя парица
и двамата покриха се в Дубай.
КАТАСТРОФИЧНО
Цамбурна самолетът в океана,
дъга от пламъци и дим извил.
Загадката завинаги остана,
дали го беше терорист взривил.
В небето синеоко разцъфтяха
като цветенца парашути три.
Към остров екзотичен полетяха
и плажът им златист ги приюти.
Разбира се, не знаеха къде са
пилотите, стресирани и в шок.
Подсмърчаше блондинка стюардеса,
със счупен маникюр и рошав кок.
Но както в приказките, всички знаем,
туземци ги плениха с крясък див.
А вождът, татуиран, доста краен,
съдбата им реши за норматив.
Посочи с нокът първо капитана:
- Ей този, тлъстият - за саздърма!
С дафинов лист и чер пипер - в казана!
А мършавият е за пастърма!
Девойката е секси - за шестица.
Сега ще разбере какъв съм ларж.
От утре ще съм с нова хубавица.
В колибата ми… Хайде! Бегом! Марш!
Синът му тук логично се намеси:
- А майка ми?! То, не че си монах…
Замислен вождът нервно се почеса:
- Ми, майка ти… Ще й отива с грах!
Узна веднага плана му двуличен
съпругата на вожда канибал,
завършила фармация с отличен
във Варна. Имаше дори медал.
Забърка тя магическа отвара.
На дъртия шаман бе дъщеря.
Приспа мъжа си, бързо го разкара,
завлече го в дълбока пещера.
С две думи - си възвърна свободата,
извършила класически преврат.
На племето, демек - електората:
- От днес е - заяви - матриархат!
Пазарна икономика ще има.
А Демокрацията - втора цел.
Един ще бачка колкото за трима.
България за нас ще е модел.
Пристигнаха веднага от чужбина
,,приятели”, създадоха картел,
да инвестират в райската градина.
И всеки канибалстващ - за разстрел!
Не текнаха съвсем реки от злато.
Естествено, тук следва епилог,
че стана база, островът, на НАТО.
По-просто казано… от трън - на глог.
КОНТРАКТ
Бе Гошо Спининга рибар заклет
и цар велик на гьоловете местни,
но жалко, че не е роден поет,
с поема за шараните да блесне.
Помилван от семейния затвор,
изритан в събота от кака Злата,
/то, име подходящо, няма спор/
заметнал беше въдица в реката.
Изпуши половината пакет.
Наслуша се на жабешки оркестър.
Каръшки беше днешният късмет,
че плувката не мръдна милиметър.
Току по пладне нещо закълва.
Засече Гошо майсторски с ръката.
Изпляска над плешивата глава
едно рибе и тръшна се в тревата.
Внезапно заговори с мазен глас:
- От злато съм бе, Гоше. Благородна.
Контракт да сключим двама между нас!
Желанията три… и съм свободна!
- Ми, искам бизнес, къща и кола! -
и Гошо наш ухили се щастливо.
- На кредит, лизинг… Как да е това?! -
усмихна му се фръцлата накриво.
- О, с теб така не можем се разбра!
Приличам ли ти аз на малоумник?!
Та, в случая… Ези или тура?!
Избирай си! Тиган или фритюрник!
ПО БИБЛЕЙСКИ
Когато бай Иван в далечен ден
на кино беше с цялата си рота,
пожизнено остана впечатлен
от силата могъща на Кивота.
Младежки спомени от минал век…
а Индиана Джоунс е вече дядка.
Окръгли се и нашият човек.
Забравил бе да прави физзарядка.
След среща с випуск еди-кой си там,
присъствал чак до края на банкета,
по стълбите пълзеше накълван,
изпил ракията на три шишета.
Със сетни сили стигна Еверест.
До шестия етаж се изкатери.
Все пак улучи точния адрес,
но ключа си така и не намери.
Задраска по вратата като пес.
Скимтене някакво дочу жена му.
Отвори. Погледът й - режещ флекс.
Устата - цепка, милиметър само.
Измъкна той от джоба си кюфте.
(Ах, колко странно крехък е животът!)
Подаде й го: ,,Туй какво е, бе…!”
Тя в този миг превърна се в Кивота!
НА ЗАЗОРЯВАНЕ
Бе в кръчмата приятно и уютно.
Поръчките валяха като дъжд.
Наздравици - почти ежеминутно.
Държеше да почерпи всеки мъж.
Ухилен като тиква чичо Пешо
прегръща Жеко - стар съученик:
- Ех, наборе, години… много нещо,
изнизаха се, сякаш че за миг!
Отлитат неусетно часовете.
Почти изхвърлят двамата навън.
Петлите си прочистват дробовете,
а доста хора спят четвърти сън.
Но чичо Пешо е с душа широка.
Той вече бе инерция набрал:
- Към нас е, Жеко, вярната посока!
Ракия имам само за медал!
Въртеше се в леглото кака Мара.
,,Къде ли ми се губи тази гад?!
Ох, само да се върне и го сбарам,
направо ще го сторя мармалад!”
Дочула, че отвън се носи песен,
с привичен жест точилката си взе.
Заела стойка, впери поглед бесен
в прещракващото, стържещо резе.
Вратата се открехна. Тя веднага
се хвърли като съскаща змия,
но чичо Пешо се препъна в прага…
Точилката над него изсвистя.
А косвената жертва стана Жеко.
В главата му отекна удар тъп.
Все пак му се размина доста леко.
Изгуби само горен преден зъб.
Поел бе алкохол в пределна доза,
но в случая полезен беше той,
че действаше досущ като наркоза,
спасителна за нашия герой.
ОВЪЗМЕЗДЕНИ
В потаен час на синкавия мрак
на малка къща тропва се вратата.
Горящ фитил е мъжкият мерак!
Свидетел е единствено Луната.
През вечер се прокрадва Кметът наш
при дащната вдовица кака Нада.
На другата, досущ като апаш,
се вмъква Попът, да я ,,изповяда”.
Така от светска и духовна власт
вдовицата по график се облажи.
Настъпи за възмездието час,
сатирите неверни да накаже.
Пристигна в кметството ни писъмце:
,,Понеже зная, Кмете, че мърсуваш,
пече ти се на задника яйце
и със заплати десет се сбогуваш!
Откажеш ли, Кметицата ти, знай,
за Нада ще научи - давам дума!
Застрелва те, като след съд в Китай,
направо те изтрива като с гума!”
Светиня му получи също плик.
Горкичкият направо се облещи.
Поискаха му, о нещастен миг,
печалбата от всичките му свещи!
Съдбата явно имаше им зъб
и този изнудвач им прати, значи.
В гората, в изкорубения дъб,
оставиха поисканите пачки.
Повяхна Кметът като осланен.
На рекетьора псуваше родата.
А дядо Поп прегърби се съвсем,
проскуба му се видимо брадата.
Нареченските бани. Пъстър свят.
Мезе дебело! Греяна ракия!
Ухилени банкнотите броят
Кметицата и баба Попадия!
В селцето бе изпълнен пъклен план.
Кметицата и баба Попадия
ошушкаха с театър изигран
съпрузите си като на магия.
В Наречен двете са на див купон.
На екс - стограмки, чалга, танци щури…
Почти по обед - махмурлук и стон.
В басейна киснат същи шамандури.
Нощес изпели са в пиянски транс,
парите как прибрали са в чували
и вместо да си правят пълен пас,
били в устите като самосвали.
И сякаш че пробягал маратон,
с език изплезен в селото дотича
хронично кльощавият пощальон
и в кръчмата едно писмо засрича.
Инкогнито бил Даскалът ни там,
свидетел на резила в сепарето.
Потънал си горкичкият от срам
и пратил таз депеша до селцето.
Като варосан Кметът пребледня.
На Попа и божурът ще завиди,
че дружен смях в кръчмето прогърмя
и счупиха се десет керемиди.
Щом дуото накрая се прибра -
Кметицата и баба Попадия,
то бяха дали двамата фира,
че сякаш бе отнесла ги фурия.
Разправят, Кметът се главил пастир
и стадото в балкана все забивал.
Светиня му покрил се в манастир.
Като пашкул в килията се свивал.
А в селото животът е на макс.
На изборите - супер изненада.
Дори без балотаж, така - от раз,
Кметица стана ни вдовица Нада!
ПАК ЗА ЛЮБОВТА
Предлагам днес да пишем за Любов!
Защо пък не?! Амур е симпатяга!
Да целне някой зяпльо е готов
и даже да го влюби в баба Яга.
В стомаха - пеперуди на кило
и разни други пърхащи инсекти.
Минаваме на следващо ниво -
Луна, звезди… със святкащи ефекти.
Каквото и да кажем, Любовта
взаимност търси в цялата Вселена.
И мисля си, прекрасно е, че тя
понякога дори е споделена!
ШПИОНИН
Познават ме всички - съседът прекрасен,
усмихнат и ведър, атлет…
Но аз съм шпионин с пищова опасен -
калибър четирсет и пет.
Дори си имам достоверна легенда -
стабилно, дълбоко внедрен.
На филма познаваш веднага агента,
без никаква прилика с мен.
Живея си тихичко в скромна квартира.
Самотник съм. Тъжно, но факт.
И няма да кажа къде се намира.
Разбрахте - проява на такт.
Събирам куп данни - търговски, военни.
Записвам какво съм видял.
И в кенче от бира докладите ценни
изпращам по таен канал.
На нокти съм вечно, направил съм сметка
въпрос е на дълг и на чест.
И никой не знае, че аз съм разведка,
не ме подозират до днес.
В сърцето ми скрита е тайна дълбока -
боец съм на тихия фронт.
Защо ли се сбутват бабеците в блока
и чувам: ,,Я, нашият Бонд!”
МИСЛИТЕЛЯТ (НА РОДЕН)
Отново ден за размисъл настъпи.
Кому да предоставя своя глас,
че в смъртна схватка партиите скъпи
боричкат се отчаяно за власт.
Загладени, с усмивките си мазни,
се хилят от предизборен плакат
и само алчност в погледите празни
загатва хищно как ще ни доят.
Те всички са от гнусната порода
на евроатлантическата сган.
Та, вижте ги ,,слугите” на народа,
как вкарват ни в поредния капан!
Очаква ни фатална катастрофа.
За нас, разбира се, но не за тях.
Отчаяни се давим пак в потопа
и не усещат капка срам, ни грях.
Така като се гледам, май отдавна
и в студ, и в пек съм вече гол и бос.
Тояга ли, калашник ли да грабна
единствен е висящият въпрос!
МАКЕДОНИЯ
на Яворов
Знам, Поете, че от гроба
искаш да се вдигнеш,
Македония свободна
най-подир да видиш.
Тя сега земя е чужда,
пъпна връв се скъса
и от тебе няма нужда,
сложиха ви кръста.
С харамии воеводи,
с пушката и ножа
три пъти по нея ходи,
без да жалиш кожа.
Колко огън, вяра, пламък,
си в сърце намерил!
Ръстът ни сега е малък
с теб да се премерим.
Разни родни ,,патриоти”,
с теб по дух ,,другари”,
са продажни идиоти,
долни измекяри.
Тази рана там, в сърцето,
мъката голяма,
ще кърви в небитието,
лек за нея няма.
Сух венец, туй всеки знае,
от отровно цвете -
Македония това е
вече днес, Поете!
