Роман Кисьов

Из „Светът на думите”, избрани и нови стихотворения (изд. „Ерго”, София, 2022).

АЗ СЪМ…

I
Аз съм творецът в сянка
Аз съм сянката на Твореца
който също е в сянка

II
Аз съм само сянка
на светеща дума
изречена от Бог
преди сътворението на света
преди началото на времената

АЗ И ТОЙ

Той има моите очи и моя поглед,
той има моите черти - скулите,
челото, носа, брадата,
той има моята забързана походка,
той има моя глас,
когато той говори - аз мълча…

Той е онзи, заради когото аз живея:
когато той греши - аз се кая,
подавам му ръка, когато пада,
насърчавам го, когато се обезсърчава,
вразумявам го, когато той обезумява…

Аз съм този, който редактира
неговите стихове,
този, който коригира
картините му…

Аз съм този, който живее
вътре в него
и който ще живее
след смъртта му…

СВИДЕТЕЛЯТ

Аз съм свидетелят.

Аз съм свидетелят
на кръвопролития и кръвопреливания,
на дихания и ухания, на прелети и прелести,
на гласове и глоси, на музики и музи…

Аз съм свидетелят
на бардове и барове, на гардове и градове,
на статистики и статики,
на числа и отчисления,
на показатели и ветропоказатели…

Аз съм свидетелят
на оратори и оратории, на викове и векове,
на партии и парии, на воайори и клакьори,
на дисиденти и акценти…

Аз съм свидетелят
на видения и знамения, на медиатори
и гладиатори, на гадатели и предатели,
на кортежи и грабежи, на светии и стихии…

Аз съм свидетелят
на вещери и вещи, на албатроси и албиноси,
на светила и светове, на генезиси и тезиси,
на манифестации и мистификации…

Аз съм свидетелят.

Аз съм свидетелят
на рождества и божества, на кръщения
и освещения, на прозрения и откровения,
на преображения и възнесения,
на дълбини и висини…

Аз съм свидетелят
на Началото и Края,
на Живота и Смъртта…

Бог ми е свидетел:
аз съм свидетел на Свидетеля!

СЪЗЕРЦАТЕЛЯТ

Аз чувам как зърното в пръстта расте…
И чувам тайните, които морските вълни
нашепват на брега.
Аз чувам стъпките на птиците по пясъка
и стъпките на раците по дъното на океана.
Аз чувам стоновете на осъдените в ада
и чувам възклицанията на блажените във рая.

Аз виждам ясно зародиша в утробата
на бъдещата майка…
И виждам как пътува сокът на дървото
от корена до цъфналата му корона.
А в детските зеници
аз виждам полета на птиците.
И виждам ангели-хранители
до моите родители.

Аз се вслушвам в гласа на моята кръв
и се взирам в сянката на моето слово…

Аз съзерцавам моята млада древност
и славословя раждането на моята вечност.

ТАЕН ПЪТ

В небето
гълъби летят

На земята -
таен път

По него
аз вървя

Зад мене -
лешояд и ангел

Лешоядът ме дебне
и чака да заспя

Ангелът го пъди
и замахва с меч-крило

Лешоядът се отдръпва
Чака

Ангелът
ме хваща за ръката

Аз вървя
Пред мен е Светлината

СВЕТЛИНАТА

Със светлината своя аз умножавам
тайните в света…
Лучиан Блага

- Коя си ти? - попитах зората.
- Аз съм светлината - ми отвърна тя.

- Кой си ти? - огъня попитах.
- Аз съм светлината - пламенно ми каза той.

- Коя си ти? - попитах кръглата луна.
- Аз съм светлината - тихо промълви луната.

- Коя си ти? - попитах и една звезда.
- Аз съм светлината - рече тя.

И аз видях как зората помръква и залязва,
видях как огънят в огнището угасва,
как луната се стопява и изчезва
с настъпването на деня, и как
звездата от небето пада и изтлява…

Но моето сърце ме уверяваше настойчиво,
че светлината не изчезва, не умира,
че е вечна и нетленна тя…

- Кое си ти? - попитах тогава сърцето.
- Аз съм глас на Светлината на живота;
лъч, положен в теб от оня миг на твойто
рождество.

МОНОЛОГ
НА РОДЕНИЯ ПОВТОРНО

Родих се, за да се родя…

С моето първо рождество,
с първата ми глътка живот
вдишах и смъртта.
И смъртта в живота ми
растеше с мен -
беше бебе,
после дете, ученик,
имаше буйна младост.

На 33 се родих за втори път.
Тогава вдишах вечността.
Оттогава (и сега)
в мен съжителстват враждебно
смъртта и вечността.
И смъртта зрее и старее с мен.
Все по-нетърпелива e,
все по-нервна е смъртта.
А вечността е кротка
и не бърза - нехае
за дните и годините.

Когато умра -
тогава всъщност ще умре
само моята смърт.
В оня миг
вечността ще хване за ръка
второто ми рождество
и аз ще продължа напред
извън кръга на времето…
Ще продължа, освободен
от дните и годините:
аз - вечно младият старец.

СВЕТЪТ НА ДУМИТЕ

Живея аз в света на думите.

Тук всичко е от думи:
Луната и звездите са думи бляскави.
Вятърът е дълга гневна дума.
Въздухът невидим е безмълвна дума.
Реките, морето и небето
са необятни думи с много гласни.
Дърветата, цветята - прекрасни думи,
цъфнали през пролетта.
Думи прелетни са птиците…

Живея аз в света на думите.

Тук времето по думи се измерва.
Минутите са думи кратки.
И думите текат, изтичат,
подобно песъчинки на клепсидра.
Изтича и животът ми…

Но аз оставам.

Животът ми е дума,
която е изрекъл Бог.
А всяка дума Негова е вечна.

ВИДЕНИЕ

И когато разтворих широко
моята все още ненаписана
книга със стихове

от страниците й избликна
фонтан от гной

Сякаш книгата бе цирей
който се разпука
и изхвърли от себе си
нечистите думи

за да остане единствено
чистата кръв на Словото

ДУМИТЕ

1.
От ужасното лице на света
ме побиват
думи

2.
Думи като термити ме лазят
и глозгат плътта ми
Аз съм храна за думите
Толкова ли съм вкусен?

3.
Думи
На изток запад север юг
В ширина дължина дълбочина висина
Горе долу вътре вън
Думи навсякъде думи
И няма място и няма време без думи
И вечност няма без думи
Не можеш да избягаш от думите
Защото всичко е думи
Ти също си дума
Битието е дума
А небитието е
Мълчанието на думите

МУЗИКАТА

Музиката преди всичко!*
Музиката - не толкова в поезията
а музиката във живота
Да различаваш музиката на дните и годините
защото всеки ден
и всяка една година от нашия живот
е музика неповторима -
със свое собствено звучене…

Да чуваш и познаваш Музиката на Живота
във живота свой - тайнствената и величествена
Музика на сферите която се явява неочаквано
посред какофонията на злободневието
посред воя на вопиещи духове
и стоновете на жадните души
Музика извираща от Извора небесен
като Глас от много води -
токатата на Светлината
изгряла в мрака на ентропията
и на мировата скръб…

Музиката на 2020-а бе фуга на смъртта
смъртта е световен маестро
твоята златна коса Маргарете
косата ти пепелен прах Суламит**
пепел и прах пепел и прах
и гроб в небесата там има простор…

Музиката преди всичко!
Да различаваш поезията във живота
и да слушаш непрестанно
Небесния концерт
посред пепел и прах
посред пепел и прах
във всички твои земни дни
______
* Стих от Пол Верлен („Поетическо изкуство”).
** Стихове от Паул Целан („Фуга на смъртта”).

В ДЕНЯ КОГАТО СИ ОТИДА ОТ СВЕТА

В деня когато си отида от света
слънчогледите ще загърбят слънцето
и ще заронят черни сълзи над земята
за да оплачат своите приятели - очите ми

В деня когато си отида от света
класовете ще склонят глави в житата
за да изпратят своя брат в пръстта -
моето тяло

В деня когато си отида от света
лястовиците в небесна траурна процесия
ще се сбогуват със своята сестра -
душата ми

В деня когато си отида от света
Вселената майчински ще хване за ръка
своя син - духът ми
за да го отведе при Бог - небесния ми Баща

В деня когато си отида от света
ще се завърна
ще се завърна
ще се завърна у дома

ТОГАВА

И тогава когато Слънцедатният ме призове
и изрече моето скрито тайнствено име
за да се преселя окончателно
от света на мрака в царството на Светлината
и да премина Отвъд
през многобройните невидими Врати
и тогава когато тялото ми се спусне надолу
за да се съедини със земята
а душата ми полети нагоре
за да се съедини с Небето

Тогава онова което е долу
ще стане като онова което е горе
и северът ще стане юг
а западът ще стане изток
Тогава ще се слеят горните и долните води
ще разцъфнат пустините
и смъртта ще остане без царство*
а животът ще бъде всичко във всичко

_______
* Стих от Дилън Томас.

POST SCRIPTUM

I
Аз няма да умра!
Аз няма да умра в дъждовен ден…
И няма да умра в четвъртък (в петък или
в събота), аз няма да умра през този век.
Аз няма да умра в Париж (Виена, Лондон),
аз няма да умра и в София…
И няма да умра на улицата или в своето легло,
аз няма да умра естествено, но и неестествено
аз няма да умра, няма да умра…
Аз няма да умра от смях или от страх,
и няма да умра на път, летейки…
О, няма да умра, няма да умра
изобщо…

Аз няма да умра
(как дразнят тези дръзки думи
чувствителния слух на всички живи мъртъвци)!
И все пак - аз няма да умра,
няма да умра - дори и мъртвото ми тяло
да изстива, дори сърцето ми да спре,
аз ще живея…
Ще живея аз в небесния контекст
на други думи, птици и пейзажи,
на други стихове и ветрове…

II
Тук на небето
видях лица
видях безброй лица:

лице зелено е дървото на живота
лице прозирно е райската река
звездите са бляскави лица на деца
цветята са прекрасни лица на невинни душ?
птиците са летящи лица на благи слова
ветровете са ангелски лица…

Лице безкрайно е небето
а моето лице сега е
без профил и без сянка