Владимир Райсел

превод: Пенчо Симов

Подаваха ми своите ръце: сърдечни, твърди.
А дълго топлината им усещах аз.
И кой ли би познал,
че тези същите ръце
са се сражавали у нас?

Сърдечни длани, топли длани,
в които твърдост на метал сияй.
Прегръщаха деца, подкрепяха сакати,
напомняха за далнини, за роден край.

Докосвам ги и мисля си тогава:
като стоманата, ръката в огън се калява.