Златимир Коларов

Румяна Раднева. „Духът на Хвърковатата чета” (поема), изд. „Спейс вижън”, 2015

Идеята за написване на поема за един от най-величавите и трагични моменти от нашата история - Априлското въстание, положили темелите на Свободата, сега, когато съзнателно или не много български светини се рушат и обричат на забрава, е достойно най-малкото за уважение.

И когато тази идея мине през душата и се отрази от ръката на Поета и е подкрепена от безкористен патриотизъм и преклонение пред величавото дело на Бенковски и сподвижниците му, освен отражение на историческия факт и реален художествен продукт, поемата се превръща в онова „запалено кандило” в края на поетическия текст, показващо пътя към възнесението за всеки българин, минал през преклонението пред загиналите.

Поемата е сътворена със страст, с преклонение и обич - това личи от всеки ред, от всеки стих.

Написана е на един дъх, с вълнение и болка, с отдаване и трепет пред героите и техните дела, така и се чете, което е безспорен критерий за литературна стойност.

В съвременното обезродено и отродено време, когато два милиона българи напуснаха страната и забравиха за нея, нуждата от подобни родолюбиви творби и текстове е несъмнена.

Най-вече за най-младите, които сега сформират своя морал и светоглед, все още са в България и всеки миг може да заминат.

Защото трябва да познаваме и ценим историята, тъй като сме една малка брънка, една нишка, неделима част от нея.

Тя е нашата пъпна връв с тези преди нас, пролели кръвта си, за да сме свободни, да ни има.

С поемата си „Духът на Хвърковатата чета”, авторът д-р Румяна Раднева продължава българолюбовата традиция от предишните си книги „Кървавото зарево на Свободата”, „Заветът на Дойран”, „По повеля на Отечеството” и др.

Това ме кара да се питам: Каква ще е следващата й творба? Времето ще каже…