Юн Донджу

превод: Георги Ангелов

Не извръщам очи, гледам право в лицето на небето,
не се срамувам от нищо извършено.
Като есенно листо съдбата ме откъсна.
Но трябва да обичам - в този свят огромен и тленен
животът и смъртта минават под песни за звездите.
И пътят, който ми е даден от небето,
ще измина до края, дори да е тежък.

Но звездите треперят от вятъра и днес.