Хван Джини

превод: Георги Ангелов

*
Кажи, нима някога съм те лъгала?
Колко е студена възглавницата при трета стража!
Само вятърът шумоли в опадалите листа.

——————————

*
От зимната нощ ще си отрежа късче,
ще го скрия до пролетта под одеялото,
за да бъде по-дълга нощта с любимия.

——————————

*
Мени се водата, само планините са неизменни.
И денем, и нощем далече текат потоци.
Така е и човек: заминал ли е, няма да се върне.

——————————

*
Аз съм като планините, ти на ручей приличаш.
Тече потокът, а планините са неизменни.
Ручеят далеч от планината тъгува, плаче.

——————————

*
Знаех си, че утре ще тъгувам.
Защо тогава не те помолих да останеш?
Отиде си любимият - и в душата ми е тъга.