Вероника Иванова

СТАРЦИТЕ И МОРЕТО

От очите на старците, сгушени в сянката на дъба,
изтичат речни кораби и поемат на далечен път.
Стъпалата им като крайречни камъни
се впиват в пясъка и ги дърпат надолу,
но в детските им длани крила ще станат
сгънатите лодки от хартия.

***

Днес иска всеки да е уникален,
да е някак друг, необикновен и по-специален -
някои със бухнал цвят, с прическа, дреха;
друг със стих, с шарено перо поетско.

Модно стана да си нестандартен и различен,
и мишокът иска да е на паун приличен.
Трудно е обикновен и честен да останеш,
то кръст и дар е
само за избрани.

НАКРАЯ

Варварите идват
под съпровод на
зверски силна музика
(така ли реват зверовете?).
Поклащат сочни бейли коремчета,
отпред танцува Саломе,
а по краката й се стича кръв от
гроздовите плодове
или от главата на Йоан Кръстител!

ВОЙНАТА Е ДРУГАДЕ

Паметта за войната е краткотрайна,
трае само миг:
едно превключване на канала,
неприятно чувство за далечна тревога,
задушено между два сериала.
Войната е другаде.
Отива в коша с боклук с прочетения вестник:
обелка от картоф върху лицето на
убито дете.
Наводнението е в новините…
Не виждаме ли водата,
просмукваща се
под вратите ни?!