Калина Малина

Слънчева сестрица
мама ме нарича.
Че нали ме Слънчо
толкова обича!

Щом изгрее рано,
първом мене буди.
В стаята наднича
и се чудом чуди.
Аз ли съм?… Не съм ли
негова сестрица!

„Ставай - шепне Слънчо -
наточи водица!
Поръси чемшира,
ружата засмяна!
После облечи си
новата премяна!”

Слънчева сестрица
мама все ми вика.
Може би със Слънчо
имаме прилика.