Жан Воклен дьо Ла Френе (Jean Vauquelin de La Fresnaye), френски поет, е роден на 21 ноември 1536 г. в замъка Ла Френе-о-Соваж. Учи хуманитарни науки в в Париж , след това право в Поатие и Бурж. Участва в религиозните войни под командването на маршал Матиньон и е ранен при обсадата на Сен Ло през 1574 г . След това прави кариера като магистрат, ставайки при Анри III генерал-лейтенант в Кан, а при Анри IV - президент на президиума на същия град. Ученик на Ронсар, последовател на Плеядата, иска да види френската поезия основана на национална основа. Присъединява се към поетичния манифест на Плеядата, подчертавайки историческата приемственост на френската литература. Ревностен католик, предлага да се замени древната митология с нов християнски Парнас. По-голямата част от живота си прекарва в Кан, където е президент, и умира там. Литературните си възгледи излага в стихотворното „Поетическо изкуство” („L’Art poеtique”), започнато по желание на Анри III през 1574 г., но публикувано едва през 1605 г. и преиздадено през 1862 г. Автор на „Френски сатири” (1605) и редица религиозни и политически сонети. Умира на 9 април 1606 г. в Кан. Произведенията му са събирани няколко пъти след смъртта му (Кан, 1605, 1612, 1869-1870). Баща на поета Никола Воклен дьо Ивето.

Публикации:

Поезия:

ГАСТОН, ТИ КАЗВАШ…/ превод: Красимир Машев/ брой 161 октомври 2023