МАКЕДОНСКИ Е ГОРДО ИМЕ И ЗВУК
/Ученически бисери за “Немили - недраги” - Иван Вазов. Из учителския бележник/
Хъшовете живеят много безгрижно и модно в Румъния - играят на карти, пият кафе, а когато няма, сърбат кисело винце и рядка бобена чорба.
Хъшовете може и да ги е страх, но никога не си признават без бой. Немилите се бият в памет на България и затова патриотът Вазов ги възвишава. Писателят е писал всякакви работи, но най-обичал възвишени повести.
Днес изпитваме продуктивно преклонение пред хъшовете. Сами по себе си чувствата ни са много показателни и в комбинация с прекаления талант на Вазов стават множество важни ефекти.
Странджата страда от някаква си кашлица, но тя не може да го събори изцяло на леглото. Понякога обаче се чувства като баба, която няма да умре на бойното поле.
Знаменосецът завещава на младия хъш всичкото си имане: няколко важни дрипи, но те не стават никак за обличане, а само за повдигане на националното самочувствие.
Македонски е гордо име и звук за ушите на читателите. Той е истински артист в живота, играе разни роли, но най-добре се прави на бабаит.
Македонски иска, ала не може да умре в бой за мъченица България. Много го е яд, че ще умре като чистач, с една ръка и с десет рани. Той не се ражда всеки ден. Вазов пише геометричното си преклонение с голямо благодарение към този хъш…
