МОЕТО

Ганна Шевченко

превод: Георги Ангелов

МОЕТО

моето пространство е съвсем мъничко
то се роди неотдавна
уча го да говори

казвам: тетрадка
то повтаря: гора

казвам: брашно
то повтаря: класове

казвам: космос
то повтаря: дом

скоро моето пространство ще укрепне
ще стане голямо
и ще заговорим на един език


***

ръцете ми станаха клони
краката ми дълги като корени
не знам какво да правя сега
как да ида на работа
как да отворя зеления чадър
как да натисна клавиатурата
почти нищо не виждам
освен птиците
по дланите ми накацали


МЪГЛА

Даже рекламата проповядва истината:
„За едни косите са предмет на гордост,
за други - извор на безпокойство…”

Аз съм от онези, от „другите”,
моите коси са извор.

Наистина, и досега не знам
къде текат -
по бреговете им
никога не се разпръсва
мъглата.