Саймън Армитидж

превод: Георги Ангелов

Влязохме
в училищния двор с едно момче -
как се казваше?

Не помня. Проверявахме докъде
може да стигне гласът ни:
то трябваше да вика с всички сили,

а в отговор, аз -
ръка да вдигна,
че съм го чул.

Извика то над парка - ръката вдигнах.
Все повече отдалечавайки се,
то викаше от пътя,

от подножието на хълма,
от наблюдателната кула на фермата -
ръката вдигах.

Отдалечи се то съвсем
и от двадесет години мъртво е -
в устата се простреля -
в Австралия, на другия край на земята.

Как се казваше това момче? Не помня.
Аз те чувам, чувам те. Не викай.