Триунфо Арсиниегас

превод: Гергана Владимирова

из „Кратка луна”

Въпреки че бяха прекарали цял живот заедно, повече от петдесет години, не проля нито една сълза на погребението на баба си. После започна да рисува човечета по стените и да излиза на улицата без гащи. Вдигаше си роклята и момчетата умираха от смях.

Ходеше като кралица и раздаваше въздушни целувки.

- Стара пачавра - крещяха жените.

Леля Теодора излезе гола навън два или три пъти. Изненадахме се, когато видяхме снимката й във вестника. Бедната, изглеждаше толкова мършава.

- Вече и не яде - казаха вкъщи. - Ще се разболее.

Беше толкова мила и спокойна, с котката и цветята си, невидима, ефирна и изведнъж се развали, побърка се. Вървеше от къща на къща, питайки за мъж, за когото не знаехме дали изобщо съществува.

- И после какво, братко? - приятелите питаха татко.

Леля Теодора правеше и други неща, но не знам дали да им вярвам. Някои видях, а за други чух. Един следобед, когато се връщах от лов на птици в планината, я заварих пред огледалото, с ножици в ръка, скубейки косата си.

- Все още ли съм хубава? - попита.

Никога не е била хубава.

Предложих й птиците и сготви супа. Напълни чинията на котката, коленичи до нея и двете ядоха заедно.

Повече не я видях.

Бяха я намерили един ден, заспала в кокошарника, покрита с пера, друг път върху покрива на метоха „Робини на Господа”, с прикачени крила от картон, готова да полети. Останала там, докато полицията не я свалила.

После я отвели нанякъде.