Живко Тачев
Живко Тачев е роден през 1939 г. в село Тръстеник (днес град), Плевенско. Средно образование завършва в местната гимназия, след това Педагогически институт в Шумен. Работи като учител и възпитател в Разград и в Смолян. След това седем години се занимава с радиовъзела в родния си град. В началото на 1990 г. се преселва в Пловдив, където работи в централата на Българските професионални съюзи до пенсионирането си. Има богата биография като журналист и писател. Пише хумор, сатира и оперативна журналистика за окръжния вестник „Септемврийска победа”, „Стършел”, „Пардон”, „Трета възраст” и още много периодични издания. Кореспондент на двете програми на БНР. Работи за предаванията „Неделя -13″, „Ние, българите”, както и за „Смях лозе пази” на Иван Кулеков. Прощъпулникът му сред големите в жанра е през 1971 г. с фейлетона „Телепатия”, излъчен по Радио София в рубриката „Неделя 13″. Фейлетонът има щастлива съдба, защото попада в ръцете на редактора Любомир Пеевски, който съзира в Живко обещаващ писател. “В книгите му редом със саркастичната злъч, има и много истинска, остра болка, породена от тъжни факти от нашето ежедневие, от това, че в ъгъла са запокитени духовните и нравствените устои на българина. От всяка страница в едър план са показани „героите”, брутално изтласкали българското и заменили го с войнстващата простащина, наглост, фалш, лицемерие. Не са забравени и над 2 милиона млади българи - немили-недраги по чужди земи. Поместените в книгите му фейлетони, епиграми, афоризми, стихове, имат ясен и точен адрес, те са една препратка към българските политици да слязат на земята, нашата, родната, българската” - пише за него авторът на повечето предговори към книгите му, поетът-сатирик Красимир Машев. Автор е на над 10 книги, по-знакови от които са „Българи под прикритие”, 2009, „Предизборна травма”, 2014, „Модерни времена : епиграми, афоризми, миниатюри”, 2013, „Смяна на командата”, 2015 и „Евангелие по Брюксел” - петте книги, които авторът шеговито нарича „Петокнижието на Живко Тачев”, „Леви… десни… честни!: епиграми, афоризми”, 2015, „Фатална среща: епиграми, афоризми”, 2017, „Малко ум, много шум”, 2018. Живко Тачев си отива от този свят през 2021 г.
Публикации:
Поезия:
ОСОБЕН СЛУЧАЙ/ брой 161 октомври 2023
АПОСТРОФИ/ брой 162 ноември 2023
Проза:
