Александър Михайлович Ревич (Александр Михайлович Ревич; Рафаэль Михайлович Шендерович), руски поет, преводач, педагог е роден на 2 ноември 1921 г. в гр. Ростов на Дон. Учи във военно училище на гранични войски в гр. Орджоникидзе. Участник във Великата oтечествена война: пленен в Молдова, бяга от плен, стига до своите и продължава да се сражава в наказателен батальон, тежко ранен, възстановен в офицерско звание, демобилизиран след третото си раняване. Награден с орден „Червено знаме” и 24 медала. След войната завършва Литературния институт „Максим Горки” (1951), а от 1994 до 2009 г. преподава художествен превод в института. Пише поезия на руски и на полски език, публикува поезия и преводна поезия от началото на 50-те години. Член е на Съюза на писателите на СССР (1952). Автор е на стихосбирките „След огня” (1970), „Единство времени” (1977), „Поэмы” (1994), „Чаша” (1999), „Дарованные дни” (2004), „Из книги жизни” (2007), „Позднее прощание” (2010), „Перед светом: О войне. О Москве” (2013), „А в небе ангелы летят. Военные стихи и поэмы” (2013) и на над 15 книги с преводна поезия от френски (Верлен, Агрипа Д’Обине, Бодлер, Рембо и мн. др), немски (Гьоте, Тик, Брентано, Хайне), английски (Сидни, Мур), италиански (Петрарка), полски (Мицкевич, Галчински, Ружевич и други), чешки, сърбо-хърватски, български, румънски, гръцки (Варналис, Рицос, Паламас, Соломос), адигейски, абхазки, фарси, латвийски, тагалски езици. Превел е стихотворения за т. 1 от избраните произведения на Иван Вазов в шест тома на руски език. Член на Съюза на писателите на СССР (1952). Лауреат на Държавна награда на Русия (1998). Умира на 24 октомври 2012 г. в Москва. Погребан във Ваганковското гробище.

Публикации:

Поезия:

МОМИЧЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 161 октомври 2023

В АТАКА ТАНКОВЕ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 161 октомври 2023

В РЕАНИМАЦИЯ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 164 януари 2024