НОВИ САТИРИЧНИ ВИРУСИ

Иван Ненов

ЗАЩО?

След като всичко е продадено…
След като всичко е изядено…
След като сме най-бедни в Европата…
След като ни е страх да хванем сопата…
След като корупцията е по върховете…
След като икономиката я влачим с нозете…
След като сме разделени на богати и бедни…
След като и в раждаемостта сме последни…
След като сме си харизали водата и тока…
След като вече не сме хора, а стока…
След като кадърното избяга в чужбина…
След като всичко направено се срина…
След като „не сме народ, а мърша”…
Е…? Дядо Славейков, и аз искам тук да свърша!
Но преди това - ще попитам:
Защо не една политическа тиква
твърди, че ни обиква
и продължава да ни внушава,
че сме държава?


„НЕ ПЕЙ МИ СЕ”

В съня си бях запял, ала будилникът
още във тъмно зверски тананикна.
Не мога да го изпреваря никога,
нито пък мога с глас да го надвикам.

На улицата - после. Да запея ли?
Там пеят по асфалта лимузините.
Като дърво съм мълчалив. Немея
пред фаровете, срещу мене зинали.

Напира глас в гърдите, но табелата
„Пазете тишина!” - ми забранява.
Такава кротка! Ала тя отнела е
оная песен, дето все ме сгрява.

И вместо мене - вечер пее вятърът…
(Из клоните надвиснали са нотите…)
Потъвам в песенка като в обятия…
А песента се казва: „Ех, живот ли е?”


ЗЛАТЕН МЕДАЛ

Не знам някой да е давал инструкция
да има корупция.
Но корупцията се шири.
Не оставя такива дири
като лисицата и заека,
но води до приятно главозамайване.
И понеже се отказахме
от звания ненужни -
предлагам едно звание още да ни служи -
(щото го има още в наличност)
А то е:
златен медал - „Корумпирана личност”.


НАПРЕД - НАЗАД,
НАЗАД - НАПРЕД

Понеже се чувствам част от тоя електорат,
който е изпаднал в затруднено материално положение -
мисля да взема и аз някакво отношение
по въпроса дали вървим напред или - назад.

Какво значи напред? Ние, православните християни,
сме обърнати поначало на изток
и няма значение трезви ли сме или пияни -
като цяло са източни нашите мисли.

Да, ама - не! - както вика един. Европа е зад гърба ни.
(Да си спомним Берлинския договор, когато тя „такова ни”.)
Е, не само за него. Колко много случаи…
И - най-важното - от нищо не сме се поучили.

Какво значи назад? То си е всъщност напред,
Само че не с лице, а с гръб…
(Това ме вече съмнява. Трябва ли някой да е толкова тъп,
че със задната част демокрация да създава, и ред?)

Нейсе! Европа не чака - маха граници, митници…
Европа, която я бяхме шашнали, когато тя бълваше битници.
Сега я молим да ни прави дълги отсрочки
и да ни включи в дневния ред по някои точки.

Но на Европа не й е до нас. Ами тогава? - Към Щатите.
Еее - там е далече. Няма да стигнат заплатите.
Пък и коя е гаранцията, че няма да се загубим!
Честно казано, а ако попаднем в Куба?

Все пак - накъде? На едно място не бива да се стои.
На едно място само социализъм се строи.

Напред - със гръб; назад - с лице.
От всякъде сме със лице. Като яйце.
И няма значение - напред или назад.
Важното е да сме инат…


МЕЧТА

(Детско стихотворение,
което не се препоръчва на малолетни)

Мила мамо! Мила мамо!
Искам да съм олигарх!
Нека да порасна само…
Малък съм, но го разбрах.

Ще си купя полицай.
Ще си купя политик.
Винаги ще викам: Дай!
Ще измислям трик след трик.

Прокурори и съдии
ще ги сложа в моя джоб.
Като мулета са тия -
млъкват - щом им сложиш зоб.

Ех, веднъж аз да порасна.
Ще натрупам куп пари.
А родината? Ужасно
ще я пална да… гори!