Иван Есенски

В памет на 60000-те хиляди добруджанци,
отвлечени в робство от румънските нашественици
по време на окупацията на Добруджа 1916-1918 г.,
чиито паметник е издигнат в с. Житен.

Нека е село - име да бъде!
А щом е име, нека е Житен…
Вятърът злите облаци пъди,
а те налитат. А те налитат…

Облаци мръсни, птици-гладници,
след вас в нивята не никне нищо,
след вас - вдовици на върволици,
бурен до шия и пепелища.

След вас - робия зла и безпътна,
от турско дважди по-безпощадна!
Българска мъко хилядосмъртна,
идат палачи и мършояди.

И те отвличат, и те отвеждат
с житото, с вола, навръх хармана…
Дори едната гола надежда
в празните къщи не ти остана.

И няма даже кой да оплаче
милите кости, скръбта сирашка.
Гарванът само зловещо грачи
там по чокойски - в пустата влашка.

Нека е Житен! И нека пее -
да пъди вятър шума и пясък
и както пее, дано отвее
с мъката стара днешния крясък.

Скръбните сенки нека долитат
в тая горчива столетна есен -
с каменно жито да се заситят -
с хляба, със сълзи и кръв замесен.