ДАНИ БОЙ
превод: Росица Станева
Любими Дани, гайди пак запяха
под облаци над стръмни долини,
след лятото цветята в куп умряха,
ти тръгна, аз все чакам дълги дни.
Ще се завърнеш ли в росни ливади,
или в сняг мълчалив, сред мраз?
Без слънце - в сянка крее мойта младост.
О, Дани бой, как те обичам аз.
Ако си дойдеш, под цветята мъртви
самотна ще лежа във гроб студен,
оттам ще разпозная твойте стъпки,
ела, молитва промълви за мен!
Мечтах за сладка обич споделена,
но в гроб ще съм. Ти прошепни на глас
прощални думи, паднал на колене.
О, Дани бой, как те обичах аз.
1910