Георги Вълев

***

Две смърти няма, сине. Без една не може -
заплащаме чрез нея изживян от нас живот.
Вървях през този свят - измислен и тревожен,
като обикновен човек, а не като робот.

През ада страшен минах - да открия рая,
че празни биват дните без мечти и спомени.
И лъх на смърт усетих как дъхти в безкрая,
и плач на вятър лих във дървеса поломени.

Над мен летяха жерави със вик прощален
и плясък на криле отрони бяла тишина.
А моят ден без изгрев и без залез ален
ще стане ясен като слънчевата светлина.

Ще стихне яростният вятър във душата -
от бездната тогава ще изляза - страдал век.
И както семе, ще полегна сам в земята -
от нея сок да пия, за да бъда пак Човек!

***

Не знам дали са къси или дълги мойте нощи,
че свиден дар е всеки миг и всеки час от тях.
Събуждам се със птиците и сещам - жив съм още
и пак морето на надеждите във длан побрах.

Над него хоризонтът цял превърна се във пламък -
гори душата ми без порив смел на мисълта.
Очите святкат, сякаш удря се подкова в камък
и сам отстъпвам, победен от древен зов в кръвта.

Звъни в сърцето празник - песента на Окуджава,
играй морето и до болка розите дъхтят.
Едва сега разбирам - ражда се човек за слава!
Макар че дни изтичат, знам - за него няма смърт!

И знам - тъй както свещ, топят се мойте дълги нощи,
но в тях зачерквам всички божества - да стана бог!
Събуждам се със птиците и литвам в порив мощен -
да стигна хоризонта бял и слънчев връх висок!

***

Здесь птицы не поют,
деревья не растут…
Булат Окуджава

А тука въздухът с тъга и стон е зареден
и сякаш е олово - във сърцето мъката тежи.
А птиците изгарят тука в залеза студен
и всеки ден умирам като Йово Балканджи.

Не роня сълзи и не вия като единак -
навярно свири вън на вятъра оркестъра фалшив.
Седя на мойта старост пред изронения праг -
припявам тъжно и се радвам, че съм още жив.

Сега съм като облак щедър, който ръси дъжд,
но мина мойта пролет, гасне мойто лято без цъфтеж.
И всяка капка в камък се превърна изведнъж,
във свирепа жажда, в блян далечен и копнеж.

Но толкоз неизбежни - като нощ и светъл ден,
в живота се редуват прилив, отлив, раждане и смърт.
Затуй се връщам като пеперуда вдъхновен -
бразда във вечността да тегля - към Живота път!