Дуня Паланджеану

превод: Надежда Радева

ПРОЛЕТЕН СЪН

Между нас
сезонът започва
с лудия бяг на мушици
и щурци, събудени
от безмълвно трептящи треви.
Чакам те
под ледения блясък
на звездите
да пребродим
магичните полета
на пеещия чернозем…
Как мъчително
се повдигат телата ни,
зашеметени от крещящия дъх
на необятното
с всеки ден,
с всеки час,
с всяка изтичаща секунда
под пърхащите ни погледи -
жажда за синева.
На разсъмване
сякаш сняг е навял -
вишневи бели цветчета
по слънчевия диск на сърцето.

ЩРИХИ ОТ ПРОЛЕТТА

Облечена в нюанси на зелено
копринената гънка на небето
обгръща улиците в слънце озарени,
простенват пъпки-цвят сред клонки крехки,
прозорците свенливо се открехват.
Ръцете трескаво претърсват гардероба,
препълнен с пролетни материи,
флорални шалове, ажурни ръкавици,
сезонът известява, че пристига
по кафенета и градини,
и още по безлюдните алеи…
Нагарчащ мирис на лалета,
вечери от кадифе,
сурови стръкове трева припяват
край Дунава - въздишка бяла.

НА РАЗГОВОР С МОЯ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ

Ето
съдиш ме и ме питаш
какво направих с живота си
и аз
се скривам в шумоляща хартия
хвърлям бързо отровата на думите
изрисувам крилете си в бяло
да приличам на теб
да ти се харесам
забравяйки
че от утре
самотата
като една уморена и тъжна балерина
ще се завърти в стаята
и в душата ми
подушвайки празнотата
на неизпълнени желания.
Ти
покажи ми магически знак
да мога да те повикам
в утрините
когато ще липсваш
само с едно просто
движение на клепачите.

ЯБЪЛКОВ ЦВЯТ

Любими,
водопадът от сълзи
щях да изпия като вино
призори, когато чашата с отрова
се напълни от отчаяние,
така тъжна е раздялата,
която лежи помежду ни,
днес ти си слънце, аз - луна
и няма пътища за нас.

Любими,
годините минават в бяг
и аз не съм само едно вдишване,
миговете се повтарят,
но сега е твърде късно,
толкова горчива е раздялата,
какво ще ни остане - дъжд вали,
днес ти си слънце, аз - луна
и няма пътища за нас.

Ябълков цвят
като прах от звезда,
ябълков цвят
нощем в твоя прозорец,
ябълковият цвят
ще ти разказва за мен,
ще шепти през годините -
не ме забравяй.

ТЪГА ПО РОДИТЕЛИТЕ

Мамо, ти си росата в градината,
венчелистче, сладост, светлина,
звън на цигулка, пеперуда, звезда,
мамичко моя.

Татко, синя зора те прегръща,
вятър в ливадата полъх подема,
пътешественик облак, лунен месец
на прага стоиш, мили татко.

Годините минават, днес тъжа за вас,
в ъгъла на стаичката спят рояк щурци,
ябълката ви очаква в двора, непокътната
за вас, скъпи родители…
за вас, скъпи родители…

КАРТИЧКА ЗА СПОМЕН

Това е времето, когато корабите спят,
тела, облени в светлина,
диво чезнещи
в процепа на хоризонта,
длани на водорасли,
лъщящи от дъното,
раковини, избуяли
сред сините пясъци,
тътен от бездната
изпод безмълвните ми колене.

Това е времето, когато корабите спят,
поразителна тишина,
сгушена
в черупка усмивка,
мисълта ми -
огърлица, трепкаща на мачтата,
само аз никъде
никъде…

ДЪЖД ОТ ЗВЕЗДИ

Ще падне в тази нощ необятен облак от звезди,
нашите тъжни очи ще го посрещнат с умиление,
клепачите ще трепнат плахо - ангелски криле
полегнали в диамантентения контур на мигновението.
Между нас няма място за дълги и застояли признания,
заклинанието, което ще ни обхване, ще бъде достатъчно,
ще се скрием уморени в димната завеса на далечината,
в закъснял стих, който ще блесне с последната паднала звезда -
боязливи светулки в тревата, горяща от жажда.
Нощ е, но никой не спи сега,
ние сме малки и незначителни, плахи и несправедливи
с величието на живота, което не заслужаваме напълно.
Стъпвам леко, внимателно, да не смачкам с влюбената си стъпка
звездите, които под мене разтварят мантията на земята
и нетърпеливи ще изригнат призори от първата ми изнурена мисъл.

ЕДНА ЦВЕТНА СЕДМИЦА

Започва нова седмица -
сгради, улици, дървета
притихнали сред въздух свеж
като бонбони от фондан строени
на утрото в кутията с позлата.
Оттук навярно скоро ще премина
в забързаните мигове на битието,
ще се забавя, знам, в кафенето
омаяна от полъха горчив
на топлия ликьор в кафето
и омагьосана ще се разлея -
ненаситен лаком еднорог
по бялото платно, което
очаква търпеливо цветовете.

АНГЕЛЕ, БЪДИ ДО МЕНЕ

На килима от мъниста
две унесени звезди,
но не спящи са звездите,
а изтощени от сълзи,
с моите очи поглеждат,
търсят синята зора,
маковете ги люлеят,
пазят от прокоба зла
и тревите ги люлеят
на земята да останат,
лудо биле ги зави…

Ангеле, бъди до мене,
дни очаквам по-добри,
утрото ще се промъкне
през завеса от мъгла,
капки дъжд догоре пълнят
каната на есента.

ИДВА ЕСЕН, ГРОЗДОВЕТЕ КАПЯТ

Идва есен и лозата оредява,
вятърът надува бузи вън,
свири през прогнилите листа,
съска, реже, сякаш е коса.

Идва есен в глухата лоза,
къпе я отгоре дъжд
и се чува как въздиша тя,
но блести под лунен лъч.

Идва есен, гроздовете капят,
пивко вино в каната стои,
жар-копнеж у мен гори.

ПЕСЕН ЗА БАЛЧИК

Морето над Балчик -
вълна от кристал,
стъпките на Мария
по плат от кенар.

Грейналият бряг -
бокал от сребро,
сянката на кралицата -
утихнало гнездо.

В Балчик, в Балчик
остана мисълта ми
в Балчик, в Балчик,
в часа потаен.

Лабиринтът отново
ме вика - мини,
една Стела Марис
тихо шепти.

Виждам минарето,
обляно в лъчи,
чиста светлина
в безкрайната шир.

Стела Марис, Стела Марис,
моя душа,
Стела Марис, Стела Марис,
бляскава звезда!

———————

* Дворецът в Балчик е дело на румънската кралица Мария Единбургска. Първата построена сграда е резиденцията на Мария - „Тихото гнездо”.
* Стела Марис - от лат. „звезда на морето”, име на параклис в Двореца в Балчик
* Минарето е част от Двореца в Балчик. Дворецът е забележителен със своята архитектура, в която хармонично се преплитат различни стилове - християнски, мюсюлмански и ориенталски.

БЛАГОСЛОВЕН БРЯГ

Посреща те в Балчик
ароматът на кипарисите,
съблазнителни стъпки
отмерват върховния миг -
екстаз, гнездо на завръщането,
благословен бряг,
влюбен пристан,
път, изваян от седеф,
сърце, разнищено в поема,
невидимият хоризонт покрит е
със сянка на воал.