Татяна Любенова

***

В този дом ще влязат чужди хора
и ще го наричат свой и роден.
Чужди стъпки ще огласят двора,
детска глъчка ще ехти свободна.
Никой няма тук да се замисли
кой основи е копал и зидал.
Кой по нощите тъкал е черги пъстри.
Сенчици ще бъдат те, безименни…
Друг ще гледа цветната градина
и лозите друг ще ги обгрижва.
Друг ще пие вкусното им вино,
под асмите, с музика и песни.
Свърши Пътят. Времето изтече,
но за други то ще продължава.
И Домът ще бъде жив. И вечен,
над забравата, Животът ще остава.

3.07.2023 г.