Димитър Хаджитодоров

Декоративните секвои, - секвоядендрони или мамонтови дървета, - се появяват у нас в началото на миналия век, най-вероятно по инициатива на Фердинанд, който се е интересувал от биология. Постепенно внушителните им силуети се настаняват и в градските паркове.

Вечнозелените фиданки, попаднали на плодородни терени, израстват високи и стройни. Заострените им върхове, устремени към облаците и конусовидните силуети целогодишно радват очите на минувачите.

Понякога, при по-малък шанс, насажденията се сблъскват още от първите дни с неизвестни проблеми. Дръвчетата се борят мълчаливо години наред с липсата на подходящи условия, преди най-сетне да стане ясно, че е потребен знаещ лечител.

Ако младите дънери растяха под надзор в ботанически център, биоспециалистите навярно биха отгатнали как да облекчат съдбата на екзотичните стъбла. В парковете растителната защита е възложена на териториалните администрации и нещата са по-опростени.

Засъхващите дървета се отбраняват със собствени сили от недъзите, но ръждиво-кафявата украса разширява постепенно обхват сред забележителните кичури листа.

Докато мощните клони зеленеят частично, въпреки болните вейки, специализираните служби не обръщат много внимание на загиващите тела.

Когато венецът от безжизнени израстъци обгърне целия ствол, прочистващите екипи отрязват делово умиращото дърво. Деянието е толкова енергично, че трябва малко време, за да се проумее настъпилата промяна.

След подобна операция в тревата остават неголеми пънчета, - единствени свидетели, че тук е растял дънер, заболял при определени обстоятелства.

Лятното слънце осветява ярко концентричните кръгове, записали възрастта на унищожения ствол.

Наесен, след първите по-настойчиви дъждове, отрязъкът потъмнява и са загубва, засипан от гниещи листа.