Стоян Лозински

На К. Н.

До залеза след дълъг бяг доплувал,
в мига, преди из мрака аз да се изгубя,
срещнах теб - принцесата сънувана
в сетния си час - безумно влюбен.

Ръка дори към тебе да протегна
няма време - влакът вече тръгва
и тази краткост след несбъднатата нега
от мен надеждата изтръгва.

Така осъден и без право на помилване
стърча без дъх все по-далеч от твоите очи,
а ти летиш… О, ужас и безсилие!
И вече зная -
този свят
до края
ще горчи…