КАТАРЗИС
България трябва да изживее жесток катарзис, ако иска да продължи във времето. Катарзис във всички властови структури, във всяка отделна личност. От нас трябва да бъде изгнан завинаги Мамона - и да се посели отново Бог.
Нима можем да направим крачка към живота с “политическа класа”, която е изгубила човешки облик и прилича на кълбо змии, жаби и гущери?
На глутница подовели помияри?
Нима напредък може да осъществи с корумпирани нищожества, които служат на други нищожества с произход от весдесъщото ДС - “олигарси” с ограбени от българския народ милиардни сметки в швейцарски банки?
И цялата тази смрад се кланя на външни врагове, зад които стои “Световното правителство”.
Кой може да попречи на тази верига на смъртта да се репродуцира, след като в продължение на трийсет и три години тя закали брънките си, спои ги и ги стори неразбиваеми?
Утре, на изборите, ще бъдем принудени да гласуваме пак за нея, защото в депутатските листи ще влязат същите национални предатели, дембели, лумпени и простаци, а националната интелигенция отново ще бъде маргинализирана и шкартирана?
И 48-то НС за 48-и път ще се напълни с измет, безлика, безсловесна, достойна само за заплюване, чевръста единствено в търговията с плътта на майка България?
Ако Родината имаше национална армия, проблемът отдавна щеше да бъде решен с военен преврат, арест и присъда за грабителите и изменниците.
Нямаше да чакаме Гешев и “съдебната ни система”, инсталирани и бетонирани от мафията, да борят същата мафия, от която те самите са основната част.
Цялата престъпна сган щеше да е изгнила в затворите. Щяхме да сме я забравили досега.
Обновлението отдавна императивно щеше да е извършено. Но първото, което направиха слугите на сатаната, бе да лишат народа ни от национална въоръжена защита.
Водач на обновлението можеше да бъде Българската църква. Но тя показа, че е разнебитена барака, неспособна за такова грандиозно дело. БПЦ е много дребна и дребнава, несъизмерима с понятия като Бог и Отечество.
Свещеници и йерарси стават случайни и недостойни люде. Не успял да стане търговец - нахлузил расо и станал поп.
Нашият Свети Синод си направи кумир - и той се казва Бойко Борисов. Окачи му нимба. Той всъщност е неговият огледален образ. По време на пЛандемията на портите на Божите храмове висеше надпис: “Влизането с маски задължително!”. Свещениците служеха пред олтара с маски - и не се вдигнаха с анатема срещу такова светотатство!
Докато БПЦ не се върне към Христовите начала и за архиереи не бъдат избирани безкомпромисни православни християни, тя ще си остане един незначителен придатък - не на държавата, а на правителствата, смъртоносните разсейки на тумора ДС.
Българската църква не само не ръководи обществените процеси в страната, тя отвръща очи от тях, тя се прави че не ги забелязва. Тя води свой собствен, престъпно материалистки и мижитурски живот в епоха, в която борбата за душите стои
на първо място. БПЦ не е в състояние да извърши катарзис, докато тя самата не се пречисти.
А може би народът отдолу, от своите недра, “от низините”, ако си припомним социалистическата фразеология, би могъл да наложи такъв катарзис на себе си и на властниците? Уви, нашият народ намаля под критичната демографска линия, помрачи се в апатия, изпадна в летаргичен сън. Избяга в емиграция или напълни гробищата.
Трийсет и три години власт на престъпността - криминорация, го лишиха от всякаква вяра, че Злото може да бъде победено и Доброто някой ден ще възтържествува.
Последният удар му бе нанесен от зловещите клоуни от “Продължаваме промяната”. Българинът разбра окончателно, че вместо промяна, винаги ще му се пробутва “подмяна” - фалш, чалга, гавра.
Най-страшното, което се случи с българския народ през демоНОкратичния преход - и за което съм писала неведнъж - е, че той усвои манталитета и модела на поведение на своите палачи - и заприлича на тях. Ограбен от тях до шушка, дрипав, нищ - той стана пародия на своите властници - пожела да заприлича на мутрите, опростачи се, оскотя.
Възприе тяхната “ценностна система” - краде, пиянства, ругае, безчинства. Кажете колко пъти сте били псувани от мърляви шофьори, само заради това, че сте били пътници в карания от тях автобус?
Колко пъти са ви лъгали доставчици? Колко пъти са ви обругавали продавачи в магазините?
Колко пъти сте били унижавани от дребни чиновничета, когато сте се нареждали на дълга опашка да си платите сметките?
Безброй, безброй пъти. Българинът озверя и озлобя, но озверя и озлобя на дребно.
Излива злобата си върху най-близкия обект, върху друг потърпевш като него, а не я насочва срещу виновните за хала си.
Няма водачи, които да канализират негодуванието на народа, но и самият отделен български индивид вече е задминал фазата, в която бесовете му биха му позволили да приеме и да се подчини на водач.
Българинът е стигнал до краен индивидуализъм и неверие. Той съзнава, че е безсилна единица, но същевременно не може да се обедини в колектив.
Той се цепи, люспи, мята се насам-натам от ярост. И винаги губи.
Има такива поразителни примери, описани в митологията. Това са признаци на смъртоносно загниване. Българският народ не осъзна, че бедността, която му организираха, не е причина за морално падение - напротив, той можеше да изкове оръжие от нея. А вместо това - попадна в клопката.
Такъв, какъвто е днес, българският народ няма моралните и физически сили да предизвика катарзис и самопречистване.
Катарзис можем да очакваме само от външно събитие. Така, както Александрия очаква варварите в стихотворението на Кавафис - “за нас те все пак бяха разрешение”
За България вече няма да се “живее”, за България ще се умира.
За каталепсията, в която сме изпаднали, трябва жесток лек.
Лекарството за нашата смъртоносна болест трябва да е разтърсващо, смъртоносно почти колкото болестта.
Ще ни излекува Самият Господ Бог Със Своя Меч - щом сме стигнали дотук, трябва да приемем Неговия Страшен Съд - осъдените ще паднат, а пощадените ще съградят една нова България, такава, каквато са я мечтали нашите герои, които отдадоха живота си за нея.
2022
