УРОЦИ ПО ДЖЕНТЪЛМЕНСТВО
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
Групата бе интернационална. От хотел „Клеопатра” в южния район Лас Америкас на остров Тенерифе всяка сутрин тръгва автобус с туристи накъм заснежения връх Тейде - най-високия връх на Испания, 3718 метра. Почти винаги в групата има и англичани, и германци, и по някой източноевропеец.
Случи се на четвъртия ред да седнат две лондонски двойки - от едната страна Джон и Мери, а от другата Иван и Мария. Личеше си, че не са семейни - доста искрящи бяха погледите им един към друг, доста миловидни обноските помежду им.
С тръгването на автобуса, Мария сложи ръката си върху коляното на Иван. Иван отвърна със същия жест - ръцете им се кръстосаха и, допирайки се, те чувстваха приятна близост.
А Джон и Мери се чудеха къде да дянат ръцете си, които сякаш им пречеха. И техните бяха на коленете, но всеки на собствените си. Хвърляха погледи към съседната двойка и мислено им завиждаха. Английското възпитание не им позволяваше подобно посегателство.
Накрая Мери не се стърпя и прехвърли ръката си от своето коляно върху коляното на Джон. И двамата се изчервиха, Джон отвърна на жеста й и… ръцете им се кръстосаха като при съседите.
Съседите, които бяха дошли тук също от Лондон, но си бяха източноевропейци по произход. По-точно от България.
На първата спирка автобусът отвори вратите. Скочи Джон веднага от високото стъпало. На Мери й беше височко и с голямо усилие преодоля тази височина, хващайки се за дръжката на вратата. След тях слезе Иван и подаде ръка на Мария. А тя, сякаш без да иска го прегърна, скачайки от стъпалото върху него.
Ей, как им завидяха Мери и Джон! Та това бе допълнително удоволствие за двамата… И защо ли повечето жени изпреварваха съпровождащите ги мъже, стремейки се да скочат преди тях?! Да покажат някакво си преимущество ли? Че са вече прееманципирани ли?!
След половинчасов престой около кратера на вулкана, групата продължи по маршрута си. Когато на следващата спирка под заснежения връх автобусът спря отново, Джон скочи пръв и моментално се обърна назад.
Подаде ритуално ръката си накъм Мери, тя скочи върху него и двамата засияха в щастлива усмивка. Те бяха възприели урока на съседите си от предишната спирка, а при следващите спирания тази постъпка зарази и останалите.
Вече нежните половинки не бързаха да скачат първи от автобуса, а мъжете масово започнаха да подават ръцете си отдолу и да им помагат при слизането.
Нашенците Иван и Мария станаха предмет на непрекъснато наблюдение. По време на тържествения обяд по средата на еднодневната екскурзия, Иван пое палтото на Мария при събличане и го държеше отзад при обличане. Поднесе й стола за присядане на масата, сипваше питие и в нейната чаша.
Останалите попиваха видяното и се стремяха да повтарят действията им. Те се учеха от лондончаните на английско джентълменство.
Да, лондончаните дадоха на групата екскурзианти уроци по джентълменство! Но това направиха не лондонските англичани Джон и Мери, а техните съграждани с произход от България, новолондончаните Иван и Мария!
Ноември 2014, Тенерифе
