Веселин Андреев

Из „Размисли” (1973; 1980)

Чудото стана: един човек излетя неизвестен и се върна безсмъртен. Жив и жизнерадостен, в своите двадесет и седем години той се превърна в символ, даде името си на училища и площади, на деца и планински върхове. Стана история, стихове, легенда. С космическа скорост той се вряза във Вселената и в безсмъртието, в звездния мир и в човешките сърца. Никое име не е облетявало така светкавично света. Ничие лице не е ставало така внезапно познато. Цялата Земя се съсредоточи в един човек: Юрий Алексеевич Гагарин.

Историята е населена с дела и мечти. Мечтите непрекъснато стават дела - ту тихо, през векове, ту с взрив, в един звезден миг. Юрий Гагарин е вековечната мечта на човечеството, живяла в митове и сказания, във вдъхновението на поетите и в интегралите на учените. От мечта Юрий Гагарин стана дело. Човечеството го чакаше като бог, като митичен герой, като приказен юнак. Той дойде като прост руски човек, с пшеничени коси и небесносини очи.

Юрий Алексеевич Гагарин… Той можеше да се казва Островски. Или Чкалов. Или Кошевой. Но той се яви със свое име, за да го даде на една епоха. И все пак той е същият оня, така познат и мил „парень из нашего города”, оня неотразим Максим, който прави революция, съзижда новия свят, защищава го от мъртвешките ветрове на мракобесието, за да го предостави пречистен на цялата земя - и кой знае? - може би и на някоя от нейните вселенски сестри!

Той е поет, този Юра. И не само защото истинската поезия е пътешествие в неизвестното и всеки истински поет - първооткривател. Не, той е поет по душа. Първият му вик, след като видял Земята, увиснала в космическите бездни, е вик на поет: „Каква красота!”. Послушайте го само как говори за много, много тъмното, гъсто черно небе, за ярките ясни звезди, за нежносиния ореол на Земята, който преминава в небесносин, син, виолетов, за тая яркооранжева ивица, която се прелива във всички цветове на дъгата и тоя преход е необикновено плавен и красив, незабравимо красив… Световната поезия има вече своите първи космически лирични пейзажи.

„Самочувствието ми е добро. Продължавам полета. Всичко върви добре.” Тия думи на нашия Юрий историята ще запомни с много по-гордо чувство, отколкото думите на древния Юлий: „Дойдох, видях, победих.” Това са по-скромни и по-велики думи.

И какъв умен е този млад човек! Нали го чухте как разговаря в другарски беседи, от трибуната, на пресконференции - пред свои и чужди? Сякаш точността на полета във всемира е определила точността в полета на словото. Скромен и силен, той посреща вихъра на хиляди очи - изумени, обичащи, и други - изпитателни, злозавистнически - с онова спокойствие, с което е срещал космическите сприи. Лесно ли е да се каже кое от тия изпитания е по-голямо?

Звездният летец ни показа мъжество, воля, героизъм, които могат да служат за мярка на тия добродетели. Той летя с титаническата сила - на своя характер, на своята държава, на жизнелюбивото човечество. „Целият полет - това бе работа” - много точно се изрази той. А преди полета?!… Ние не знаем и трудно можем да си представим колко хора са вложили своя ум и своето бдение в кораба

„Восток”. Юрий Гагарин е името, което събира техните неизвестни имена - от велики учени до скромни работници, името, с което в случая бе наречен руският научен и технически гений.

„Това е най-голямото постижение в живота на човечеството” - твърди английският професор Бърнард Лъвъл. „Никога досега не е имало по-повратна точка в историята на човечеството” - добавя „Ивнинг нюз”. „Сега започва истинската история на човечеството” - заключава французинът Андре Бержелел, автор на научнофантастични романи. Нека допуснем, че изумлението пресилва думите. Но това не накърнява тяхната истина. От легендата за Икар дори до свръхзвуковия самолет човекът не можеше да се отскубне от жестоката и ласкава прегръдка на Земята, която ревниво го притиска към себе си. Сега за пръв път човекът се откъсва от тая прегръдка, за да опознае други светове, да опознае по-добре и своята стара майчица Земя. Всичко човешко до днес е ставало на Земята или под нейната власт. Сега човекът тръгва в небесата, които населяваше с богове и змейове - за да ги насели сам. Ето случай, когато думите звучат с първичната си сила: за пръв път от Сътворението на света!

…

Ние знаем: човекът не отива в космоса, за да търси скрижали за мъдър живот и за своите добродетели. Той ги е открил сам. Не отива във Вселената, за да живее в нейния бездънен мрак.

Еще безлюдни там просторы,

а здесъ - вся боль и радость вся -

бе казал по друг повод Шчипачов. Да, цялата ни болка и цялата ни радост е на добрата наша Земя, набръчкана и олисяла тук-там от старост, но с горящо сърце. И тя ще поживее още дълго, тая млада Земя, за слава на своя разум и на своето сърце - човека. Полетът на Гагарин бе полет в космическите и в душевните глъбини. Едно възвишаване и едно углъбяване на човека. Едно негово тържество, само по себе си призив за мир и отрицание на смъртта. Колкото по-силен е човекът, толкова по-свободен и по-разумен става той.

…

Някога Хърбърт Уелс написа книгата „Русия в мъгла” и нарече мечтите на Ленин за електрификация утопия. Дори той, авторът на научнофантастични романи, не вярваше в тия мечти! А какво би казал днес? Уелс бе честен човек и вероятно би написал нова книга - „Русия в звездните мъглявини”.

„Мечтайте!” - ободряваше Ленин Русия в годините на страшната реакция.

„Мечтайте!” - зовеше той в разрухата и глада. „Мечтайте!” - сочи ни той далнините и днес, защото човекът не може без крила, а човешките крила са мечтите.

Едва слязъл от небесата, Юрий Гагарин изрази желанието си да лети към Луната, към Венера, към Марс. Защо пък не? Юрий видя Земята синя, синя - като морето край Сочи, край Созопол, край Соренто. Утре той или негов другар по труд и подвиг ще я види по-отдалече - светла като луна. И може би тя вече цялата ще бъде светла - истински, човешки светла.

1961