СЪБУЖДАНЕ
СЪБУЖДАНЕ
на дъщеря ми
Когато те приспивам, аз се будя.
Очите ми проглеждат в тъмнината.
И за някакви минутки ми се струва,
че друг съм и че друга е земята.
Олеква тежестта в гърдите.
Кръвта, от ежедневието застояла,
връща се в сърцето и изпитвам
чувството, че то не е туптяло
досега, когато те приспивам…
И си мисля: Колко непонятно?!
Колко въщност всичко е красиво!
А се будим толкова за кратко…
ВЪРТИОПАШКИ
Исках друго, обаче във рая
оказа се нямаше място за всички.
Долу в ниското с псетата лаех
и за къшея хляб се боричках.
Прашен, опърпан, с муцуна
омазана с кървава пяна,
подиграха ме градските пудели,
че не мога да имам стопанин!
А те все до краката на някого,
чинно нещичко мляскаха
И накъдето подухнеше вятъра -
натам си въртяха опашката.
АНТИГРАВИТИЗАЦИЯ
Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее.
Нищо си няма собствено място.
Опитах. И да полудееш,
точно как, не е ясно.
Ясно е само, че всичко е вятър.
А вятърът духа накъдето си иска.
И уж всичко се рее, но ето земята
все си е толкова, толкова близка.
ПОЕДИНИЧНО
Потънали.
Забравени.
Някъде дълбоко.
Човешките ми нрави.
Стремежът -
за високо.
Празници и делници.
Онази вратовръзка.
Жилите са стегнати.
Пулсът е прекъснат.
Важното:
на масата,
хлябът, че е сложен.
Душата е оттатък
и се спасява
както може.
