СОФИЯ – СУРГУТ, ЕДНОПОСОЧЕН
…Тлъсти доматища и весели краставичоци. Гюрлюк всякакъв за аромат и цвят… Люти чушлета няма… Тук те не са уважавани… Какво още? Може би череши? Я какви са големи - досущ орехи! Хайде, на бате хубавелките, скачайте в торбата!
Магазинчето е сбутано, но заредено с пресни зеленчуци. Към каквото и да посегнеш, няма да сбъркаш. И още нещо - бараката с увисналия покрив и витамините е на десетина крачки от къщи.
А денят, макар и петъчен, беше гаден, без закуска и обяд, затова привечер факторът «разположение» определи моя маршрут за покупки.
В края на краищата стана нелош пазар. Сграбчих продуктите и по инерция на изпроводяк изтърсих единствените съхранили се в паметта слова на турски:
- Тешекюр едерим, уважаеми! Хошчакал! - нали продавачът е от Средна Азия…
Учтивостта ми видимо рикошира о стена от неразбиране. След кратка пауза от другата страна на тезгяха се поинтересуваха:
- Вие азербайджанец ли сте?
А-ха, и още как! През моите митарства са ме приемали за французин, италианец, прибалт… Вероятно, подобни допускания биват пораждани от едрия, но елегантен нос и от тайнствения акцент.
А наскоро опитах да убедя едно мило същество в банката, че има разлика между България и Белгия, макар да подозирам, че то остана на своето си мнение.
Това иди - доди, но азер… Хм… А сетне загрях: та нали този кльощав тип, който преди малко с омерзение побутна към мен терминала за плащане с карта, е от Таджикистан!
А тамошния език (забони точики по местному), са го класифицирали като етнолект на фарси… Такъв е, между другото, и афганистанският дари (фарси кабули). Някога целият регион е принадлежал на Персийската империя…
Тъй че в наши дни иранци, таджики и част от афганистанците и пакистанците общуват спокойно помежду си. Толкова различни и близки…
Лингвистите още не могат да решат каква е разликата между език и диалект и измислят разни термини, за да минат метър. И дали разваленият български, на който шпрехат нашите макета, вече не е станал етнолект?
Но кел файда пост фактум да се представям за умен! Не съобразих факта, че таджикският се отличава напълно от турския. Нищо, че говорещите ги са все мюсюлмани. Ех, полиглоте! Скръцнах си наум със зъби и отговорих:
- Не, българин съм.
- Аз познавах един българин. В Сургут.
О-па…
Кльощавият разтълкува:
- Голям мъж беше. Богат. С ей такава коса - продавачът посочи с длан някъде над кръста си.
- Караше сузуки. Аз работех при него. Но го обесиха.
- Как така?
- Той се занимаваше със строителство. Беше добър човек. Помагаше. Винаги, щом съм молел за пари, той даваше, без никакви въпроси. А един ден го намериха…
В магазинчето влезе жена и разговорът секна. Пък и какво още може да се обсъжда в тази история?