Продрум Димов

Този извод ме навести властно, когато се поразходих из примамливите поетични страници на новата книга на Джина Дундова-Панчева - „От сенки слънце си направих” - заглавие, предложено ни съвсем наскоро от издателство „Български писател”.

Името на тази наша талантлива авторка се появи през последните пет години в родното ни литературно пространство, но още с първите си издания привлече вниманието на значителна част от литературните ни среди.

И това, разбира се, не е случайно, защото с първите си поетични рожби непознатото доскоро шме в българската поезия завладя читатели и колеги с вроденото умение да си служи с изискан художествено-естетически инструментариум при сътворяване на образно-емоционалния облик на своя поетичен свят.

И макар че е солиден професионален медик и авторитетен преподавател на студенти - медици на български и английски език, тя отприщва арсенала и на неподозираните си литературно-творчески заложби.

За тях е напомняла още през младите си години, пишела е стихове, но свенливо ги е заселвала тайно в тетрадки и не се е решавала да им даде живот в литературния ни печат.

Дарованието, което носи в себе си обаче не я оставя намира и през 2018 година събира най-сетне кураж и издава дебютната си стихосбирка „Чудо”.

Нейният радушен прием дава воля на завихрената творческа енергия, която се излива в нови впечатляващи, стойностни издания - „Вълшебството си ти” /2018/, „Сънувано небе” /2019/, „Все някъде пътеката отвежда” /2021/ и други произведения, с които напомня на съвременния ни читател за обнадеждаващия изгрев на ново поетично име на литературния ни небосклон.

Навлязла с нескрито вече самочувствие в сферата на поезията Джина нагазва и в територията на белетристиката с атрактивната си новела „Андре от горния егаж” /2019/ - творба, която се посреща гостоприемно и в чужбина.

В същото време д-р Джина Дундова-Панчева, влюбена в света на малчуганите, им посвещава с много обич своите три букварчета за деца, които я превръщат в любим, желан събеседник на малките ни питомци.

В своето неголямо по обем, но съдържателно в емоционален и сюжетно-тематичен аспект творчество, авторката ни навежда в неспокойните лабиринти от преживяваниятя на нашия нравствено чист съвременник, като ни прави съпричастни на благородните му стремления, мечти, болки и тревоги, търсейки непрестанно истинската обич, красотата и жадуваната хармония в междучовешките отношения.

Разбира се, поетесата не остава чужда и на неизбежните разминавания, сблъсъци и съпътстващи огорчения. И този неукротим стремеж към доброта, благородство и добросърдечност битуват на фона на нелицеприятните социално-психологически сътресения, от които не престава да се задъхва съвременното ни общество, заставено отново насилствено да възприема ценностната система на бруталната комерсиализация на нравите.

Затова и стиховете и радуват за нравствена чистота, жадуват за пълно, истинско човешко щастие.

Тези толкова човешки и високохуманни внушения отразяват и благородната атмосфера, която ни завладява и в новата и стихосбирка „От сенки слънце си направих”.

Книгата, чиято корица и илюстрации от художничката Райна Дамяни синхронизират с основния психологически рисунак на творбата, се състои от шест цикъла, взаимнодопълващи се в сюжетен и емоционален план.

Още с докосването ни до стиховете на първия цикъл „Паралелен свят” усещаме нахлуването на тъжно предчувствие в душата на лирическата героиня, което авторката е успоредила и с поведението на природата, чиято късна есен потъва вече в ледените обятия на зимата и сгъстява мъката в сърцето. Тъгата се загнездва в гърдите и нищо не може да я спре :

„Ръми дъждът, сгъстява тъмнината,
от облаците пада самота.
Към зимата си дните се премятат
и знам, че няма връщане оттам.” /”Навън вали”/.

И това минорно настроение като че ли не напуска никога нейния толкова чувствителен поетичен свят, оцветен с немалко тъжен отенък.

В душата на лирическата героиня неперстанно си дават среща - мъчителна и тягостна, възхищението от доброто и красивото, помрачавано от неизбежните набези на разочарованието и този паралелен свят от странни и противоречиви преживявания разтърсва жадуващата за красота нежна лиричка. И за жалост се чувства все така безпомощна:

„По пътя бавно крачи самотата
и гледа към небето, още синьо.
Така е тихо… Вече не е лято.
Остана само мирис на смокини.” /”Остана само мирис на смокини”/

Много от стиховете и се родеят с удивително преклонение пред обаянието на природата. Авторката се вълнува и страда когато лятото си отива, но тя не може да преодолее тази неизбежна раздяла:

„Не подавай ръка за довиждане
мое топло, усмихнато лято
и не тичай така след безгрижното,
подредено по жиците ято /”Остани”/.

Горчивата мисъл, че утре вече няма да го има, извиква неутешимия призивен глас - „Не отлитай, остани, остани…” Рефрени, които ни потапят в едно драматично сродяване и болезнено изповедно преживяване, присъщи само на един истински нежен лирик. А градусите на тези чисти, емоционални изповеди се покачват с майсторското вплитане в стихотворната тъкан на внушителния пейзажен рисунък.

И колкото повече навлизаме в самите дълбини на творбата, чувстваме все по-осезаемо чистосърдечното откровение на авторката, разкривайки все нови щрихи от своя творчески портрет. Така в немалко стихове чуваме и горестния, нестихващ глас на носталгията, изгрял в безгрижното детство, за да я съпътства неизменно до сетния и земен ден.

Пътувайки обаче из вълнуващия творчески свят на Джина Дундова-Панчева не може да не усетим повсеместния властен полъх на любовта, която с право е извисена на най-високия пиедестал.

И неслучайно магическата сила на това велико човешко чувство ни грабва в голяма част от поднесените ни поетични творби. Нейното могъщо присъствие откриваме и в поведението на вятъра, морето, ведрото синьо, но и облачно небе, песента на птиците и шума на гората, неуморимите води на реката и т.н.

И в немалко стихотворения интимните преживявания са водещи с тяхната живителна сила, устрем, динамика, полет, драматизъм, възходи, разрушителни мъчителни падове и безсъници…

И все пак над всичко стои нейното триумфиращо величие, възраждащо човешката личност. Нахлуването на обичта преобразява и възражда човека, осмисля и обогатява смисъла и съдържанието на нашето съществуване „Без нея, както казва Евтим Евтимов, животът е безсмислен”. Затова и авторката се изповядва:

„Аз, волна като ветровете,
от любовта си сякаш светя,
наметнала нощта суетно
и деликатна като цвете” /”Волна като ветровете”/.

Подобна възходяща градация на интимните преживявания изграждат емоционалния облик на „Кой си ти?”, „Мираж”, „По пътя ни обратно”, „Къде си?” и мн. др.

Интимната тема не напуска и останалите части на стихосбирката. Такова впечатление ни внушава например разделът „Пролетно почистване на душата”, в който бурното опиянение на младите интимни преживелици, макар и още нестихнало напълно, отстъпва място на разсъжденията, породени от неусетното отшумяване на младостта.

Сравнително тежък е въздухът например, който диша стихотворението „Старицата”, в което е заглъхнал безвъзвратно бодрият оптимистичен тон на младостта.

„Лицето й е като разорана нива.
Пътеките пълзят на старостта
по скулите, челото, край очите,
угаснали сред тиха самота.”

Не по-малко горест лъха и от стихотворенията „Нощни пеперуди”, „Не подавай за сбогом ръка”, „В окото на тъгата” и др.

Цикълът „Рапсодия в бяло” прогонва до известна степен натрупания сгъстен мрак и просветват разтоварващи светлинки, извиращи от съхранената романтична същност на авторката.

А това едва ли щеше да се случи, ако не ни върнеше отново към спасителната мисия на незалязващата любов, опитваща се да разсее тъмните облаци.

Просветва лицето на лиричната героиня, чието изражение сияе ободрено, защото

„Небето крие тайни и над нас
снежинките прехвърчат мълчаливо.
Докосват ни внезапно в късен час
и правят всичко толкова красиво” /”Пречистване”/

Подобно жизнеутвърждаващо дихание ни даряват и стихотворенията „Рапсодия в бяло”, „Неочаквано”, „Подаръкът” и др.

В тематичен аспект цикълът „Любовта на морето” се явява като естествено продължение на предходния си събрат. Неговото съдържание обаче издига на още по-високо стъпало събудените за живот интимни чувства.

Авторката е готова на всичко, за да си върне отново своя любим:

„Ще се превърна в черна роза
и ще съм винаги до теб,
дори когато сенокосът
превърне ни в прах и лед.” /”Черната роза”/.

С аналогичен емоционален заряд са наситени също „За да останем аз и ти”, „Любовта на морето”, „Живот” и др.

Темата за любовта се радва на още по-голямо гостоприемство в цикъла „Животът продължава”.

Изключително любвеобилно топли ласки и нежност струят от стихотворенията „Моя късна любов”, „Щастливка”, „Изгубеният Рай”, „Къде избяга лювовта” и др. В тези страници този толкова потребен огън има за адресат и децата, семейството, пътуванията и т.н.

В творческото полезрение на авторката попадат и размисли-равносметка на изминатия път, намерили място в заключителния цикъл - „Цветен дъжд”.

В поетичното си слово Джина наистина отваря с доверчиво откровение широко потайните двери на дълбокия си, неспокоен вътрешен свят.

Поетесата сякаш разголва душата си в стихотворенията си „Цветен дъжд”, „Моят път”, „Жар птица”. Убедена е, че „Поетът неслучайно е роден”, защото

„Поетът сътворява незабрава
за своите и за чуждите следи,
защото неусетно чудо става,
когато в думи някак ги вгради.”

В новата стихосбирка „От сенки слънце си направих” на Джина Дундова-Панчева, предполагам, съзнателно са избегнати днешните парливи социално-психологически и граждански проблеми - нещо, което е здраво втъкано в творческата канава на много наши съвременни творци.

За сметка на това обаче авторката пътува ненаситно, анализира дълбоко и човешки аспекти от напрегнатите вътрешни преживявания на нашия съвременник. В този смисъл поезията й е една твърде обхватна психограма, характеризираща генезиса на съвременните човешки преживелици.

В стиховете няма и намек за натрапване на крещяща и самоцелна естетическа натруфеност. Напротив, авторката ни убеждава, че може да се пише силен стих и чрез сигурните и изпитани словесни инструменти на класическата поезия, изливайки неутолимата си жажда за толкова липсващите ни днес нежност, любов и красота.

А това обяснява и неотразимото въздействие сред читателите на искреното и талантливо поетично слово.

5 юни 2023 г.