СУПЕР БАБА

Добрина Симова

Един ден внукът ме извади от моята летаргия и ми връчи светкавичен ултиматум:

- Бабо, искам вече и ти да си супер баба като тези на моите съученици!

Нямах никакъв избор и веднага започнах с подготовката и моето преобразяване.

Подложих се на супер диета и минах само на водорасли. За две седмици отслабнах с двайсетина килограма…Записах се на бърз вечерен курс по модерни латиноамерикански танци. Голям кеф беше! Вече плувам в кухнята като в “Лебедово езеро”, когато започна да си мятам палачинките до тавана. Много рядко изпускам. Е, на всеки се случва…

Не беше достатъчно, че правя фантастични пълнени чушки, мусака и божествен кекс, според внука ми, но той ме записал тайно на бърз курс за “Мастър шеф” като се оправда:

- Бабо, време е да се научиш вече да правиш гурме меню, да не се притеснявам като започна да ти водя гаджета.

Това далеч не беше всичко, което очакваха от мен и другите внуци. Като подарък за имения ден ме бяха записали и на съкратен сладкарски курс, защото “френските” внуци се преласваха по десертите, а аз не можех бързо да ги впечатля с моите обикновени сладкиши.

Трябваше да има заврънкулки, изненади от вкусове и форми, на което се научих с течение на времето, благодарение на курса. Вече умея да правя “космически” сладкиши, както се изразява най-малкият внук.

Той обаче имаше и други очаквания от мен да стана супер градинарка, да засадим не само редки цветя, но и да направя френски алеи като в техния парк. Изпрати ми снимка и скица, направена от батко му. Тежка се оказа короната на супер баба…

Големият внук ми изпрати на месинджъра дълъг списък какви био зеленчуци да произвеждам в градината, като начело, естествено бяха доматите и краставиците. Не само защото е много модерно, но е супер полезно за здравето и тялото.

- Бабче, ако се храниш само с такива продукти, ще се подмладиш най-малко с двайсет години, а кожата на лицето ти ще стане като на бебе! - знаеше как най-лесно да ме убеди той. Нали беше пръв по успех в курса по реторика.

Като приключеше вечер с уроците, за разтоварване на мозъка, си правехме онлайн тренировки по модерни танци. Нали науките му бяха в кръвта, малко беше вдървен в краката, та моята задача бе да го поразчупя заради гаджетата, да ги впечатлява.

Той “плочките” вече си ги имаше, проблемът бе в артистичното му поведение, за да бъде достоен партньор.

На мен малко ми куцаше боравенето с компютър и модерните техники, затова се наложи да завърша и съкратен курс по информационни технологии, за да помагам на внуците и в онлайн-обучението. Вече можех да набирам и редактирам текст, да правя модерни таблици и диаграми…

Спешно се наложи да завърша и курс по английски език, за да проверявам и домашните им преди госпожите. А родителите им какво правят ли, работят на три места и почти не се прибират или само за спане. Няма как да си плащат високите сметки за ток, парно и вода, да не говорим за горивото…за почивките…

Децата много искаха да тренират плуване, но преди да ги запише, голямата дъщеря пожела аз да изкарам бърз курс за спасители на плажа, иначе не смееше през лятната ваканция да повери и тримата принца на заспалите треньори, които повече цъкаха на телефоните под чадърите, отколкото да следят дали някое дете има нужда от помощ или опасност да се удави.

Все по-друго си е, ако родната им баба е на “ти”с плуването и може във всеки един момент да се метне в басейна или в морето като мряна риба и да спаси внуците, ако не дай боже се наложи и дори да поплува като шамандура.

Заради наркотиците, агресията и биячите около училищата, малкият зет ми връчи семейна петиция:

- Няма как, тъщо, налага се да завършиш само още един курс за телохранители на дипломатически личности. Нали за такива ги готвим нашите наследници!

- Няма лошо - съгласих се аз. - Само дето от толкова курсове взех да си забравям името и адреса. Зетко, май пак трябва да пия гинкобилоба, иначе аз ще имам нужда от придружител, да не ме издирвате после с дрон по улиците.

- Няма страшно, ти отдавна имаш заради децата проследяващо устройство, за всеки случай, за общата ви безопасност - каза зетят.

На големия зет пък му хрумна да ме запише на курс по безмоторно летене, за да возя наследниците лично с частния ни самолет, когато го купят, разбира се, по международни състезания. Вече минах на космическа храна, че излизам от един курс и влизам в друг, а нямам време за ядене.

Малката дъщеря беше артистична натура още от дете и завърши Театралната школа. Много искаше най-малкият принц да наследи професията й. Тя пееше като славей, но не свиреше на никакъв инструмент и искаше с него да поправи сторената грешка като го запише на уроци по пиано.

Естествено, за да се случи това, трябваше първо супер баба да изкара още един бърз курс, този път музикален. Но преди това всички ми подписаха декларация, че е последният ми курс в живота.

От толкова учене и трениране ми се стопиха килограмите, че едва нося папката с дипломите на супер баба. Вече има опасност силният вятър да ме отвее на друга планета при извънземните. Няма как да използват способностите ми, дори на фона на “Малка нощна музика” от Моцарт…

Ако сега не се явя на конкурса “Мисис баба”, ще е много жалко за дипломите!