КУЧЕ БЕЗ СЕЛО
Из „Камъчета за запалка” (1981)
БОДЛИВА ТЕЛ
Колко тъжни неща ми напомня
бодливата тел.
Полски деца в конски вагони,
подгонени от един луд Вилхелм Тел,
оградна мрежа за концентрационен лагер,
идеално маскирано минно поле…
В очите ми винаги парва влага,
видя ли тази проклета тел.
Не ме учудва жлъчната поза,
с която застават пред твоя парцел,
макар да е ясно, че ти си използвал
бодливата тел
с по-друга цел.
ПОРИВ
Хвърляйте, хора,
хвърляйте кой откъдето мине,
хвърляйте камъни в мойта градина.
Хвърляйте.
Грешен съм.
Черен съм.
Много виновен.
Признавам -
живял съм живот греховен.
Хвърляйте.
Сигурно тъй ми се пада.
Нека в градината стане цяла грамада.
Хвърляйте,
хвърляйте
със страшна сила.
От утре започвам да си строя вила.
КУЧЕ БЕЗ СЕЛО
Ако се върнем малко назад,
беше време с голямото село
начело,
наречено град,
всичко друго - си бяха села.
Триста пъти по-малки от градска махла,
ала всяко отделна държава -
един оре, друг мели, трети управлява…
Имаше даже надеждна охрана
в лицето на Шаро или Карамана.
Бе невероятен, невъзможен случай
да се намери село без куче.
Край ония прости далечни бразди
лъхаше на вечност от лай и звезди.
Добре, ама тъй извъртяха се времената -
един си вдигнал в града чукалата,
друг - в селищна система от градски тип.
И се мъдрят днес из селата
само баба и дядо - в екип.
Преди време даже и туй ми се случи -
селото го няма, а ме лае куче.
Та си мисля вече, макар и несмело:
защо ни е куче без село?
ЧАСОВНИКА
НА ЧИНОВНИКА
Изгуби си чиновника часовника.
Швейцарска марка. Златен,
с датник, секундарник.
И стана нещо много странно
с въпросния чиновник без часовник.
Наместо в девет, както бе по правилник,
започна в службата да идва в шест.
Забрави веселия навик
през час да пийва нескафе със кекс.
Доклади, дето другите със месеци
търкаляха във лен,
минаваха чевръсто през ръцете му
за ден.
Пръв
даде кръв
на някакъв катастрофирал.
Той, дето никого не бе апострофирал
от страх, че може мястото му да заеме,
сега засичаше дори министъра
на тема точно време.
Наистина ужасно странен стана
въпросният чиновник без часовник.
Какво ти странен -
непонятен, неприятен, бяла врана
за всички в службата той стана.
И както случва се със дипломата,
станал вече неудобен,
обявиха го персона нон грата…
Не знам как щеше да свърши играта,
но друг - също странен чиновник
бе намерил вече и предал в общината
самия главен виновник -
загубеният часовник
на първия чиновник.
ПОЕТИЧЕН МОНОЛОГ
И ЕДИН ВЪПРОС КЪМ
АРХИТЕКТА
Ако аз направя грешка,
има кой да ме поправи -
я коректора,
я редактора.
Не е беда, ако забравят
и те да ме поправят
улисани във свои ръкописи.
Зер, у нас е важно писането.
Пълен член - непълен член -
такава грешка според мен
само граматици би смутила.
Виж, лошо е, когато се изсиля
и сбъркам нещо перспективата
в противовес на директивата.
Творба такава си умира
в чекмеджето от атрофия.
Ха, кажи ми как се коригират
твойте сгради
по места
и в София?
БАСНЯ ЗА РОБОТА
Мъчи се човекът цял живот,
но намери най-универсалния робот.
Той лежи, а оня само шета -
лъска паркета,
чисти мазето,
търчи на пазара.
Поднася му даже кафе
и цигара.
Работен се извъди тоз робот.
Човекът му нахлузи цял хомот.
А той си пее
и като играчка
върти прахосмукачка,
държи лукобелачка,
чете му даже столичната преса.
Образ идеален на прогреса.
И тъй полека-лека
навсякъде робота замени човека.
Но нищо повече не стана,
че беше му гръбнака от стомана.
АТАВИЗЪМ
Строим красиво бани и камини,
от старите сърбежи няма помен.
Ала по неизследвани причини
ни парва често странен огън.
Погледнеш някой - чеше си езика,
а друг - врата, макар добре подстриган.
В работно време, дето всички викаме
че напоследък хич не ни достига.
Ах, навик, казват, лош, атавистичен,
несъвместим с великото ни време.
Така си е, повтаряш артистично,
като почесваш голото си теме.
КОТКА
Не може както някога да странства
свободно из дворове и мазета.
Заключена е в тясното пространство
на спалнята, на хола и антрето.
Пропускат я до кухнята нарочно
да свиква със съблазните големи
и по часовник - винаги най-точно
решават котешките й проблеми.
Задоволена, пухкава и кротка,
преде тя своя сън върху мокета.
И само в миг напомня, че е котка
след някоя муха като пошета.
А дойде ли стопанинът, щастливо
сърцето и замърква и си пее.
Живот! Дори когато се проспива
и туй е начин да се преживее.
МУХА
Бръмка тя из службата неспирно,
обикаля стаите под ред,
каца върху всяка остра мисъл,
плюе върху всеки честен ред.
Да я духнеш иде ти направо
или да я смачкаш на пестил,
ала се замисляш и съзнаваш,
че така наивно само би сгрешил.
Явно, поумняваш ти, човече,
щом се сещаш за добрия тон.
Пък и прав си, кой ли вече
от мухата не е правил слон.
СРЕЩА
Срещам сатирика разгневен
гръм и мълнии да мята.
Той като нищо можеше и мен
да ме очисти от лицето на земята.
Страх-нестрах попитах го все пак
какъв е този гняв към боговете.
О, не, оскубал го е някакъв глупак
с виенската мозайка във антрето.
Гръмна и отмина разгневен,
след себе си оставил дим и слава.
Признавам си - и смутна мисъл в мен -
уж сатирик, а преуспява.
