Ангел Бакърджиев

Днес фейсбук ми поднесе едно великолепно стихотворение.

Стихотворение - стон.

Стихотворение, изпълнено с тъга и разкъсваща сърцето картина. Истина, казана с малко слова, но в същото време разкриваща рана, която расте и расте в снагата на майка България.

Една народна мъка, родила се вследствие на икономическата емиграция. Състояние на обезлюдяване на десетки села и малки градчета.

Обезкървяване на снагата на нацията, защото младите, които са силата, ума и семето на нацията напускат родното си гнездо.

Търсят препитание и по-добри условия за отглеждане на поколението си.

Стихотворението, рисуващо ни картината на стопяващата се нация, не дава отговора на най-важния проблем на нацията ни.

Но! Но ни кара да се замислим кои са причините!

И гледайки днешните безглаголни политици, непознаващи смирението и съзидателността, мъката в душите ни се засилва.

Както силно го е казала Мария В. Николова:

„Мътна реката извира.
Няма какво да се случи.”

Картина пълна с тъга, навяваща мисли за безвъзвратност и безбъдещност гради поетесата с първите си строфи за обезлюденото село:

„Селото вдигнало мощите,
тук-там прозорец мержелее.
Гарги главата му пощят,
вятър му дрехата вее”.

Старците са измрели (Боже, с каква ли мъка на сърцето за заминалите чеда са склопили очи?), в селото се носи тишината на селското гробище.

Гробище, изпълнено с призраци където няма кой свещ да запали даже и на Задушница:

„Хората - камък до камък,
легнали вече отколе.
Няма свещица, ни пламък,
призрак до призрак белее”.

Даже и църквичката, събирала хората за почитане на Бога, учила хората да разпознават доброто и лошото, показваща силата на смирението е „крак подвила” - тези две думи показват че там, където няма хора загива и религията, учеща ги на човешките добродетели.

Единствена все още я има камбаната, готова да зазвъни, когато се завърнат хората в родното си място.

А дали това ще стане?

Липсва оптимизмът в душата и словата на поета, защото:

„Пустош се, Боже, тук свила -
всичко до край ще погази.
Няма ни писък на внуче.
Кой ли мъртвило ще вдигне?
Мътна река извира.
Няма какво да се случи.”

Тече времето - бавно, неотменимо и безспирно. Ще дойде време, когато селото ще изчезне поради липсата на хора.

Няма по-тъжно на този свят да изчезне едно селище с хората му, защото с тях идва светлина, смях и плач, деца, училища, празници, нови домове, обновена вековна църква.

С хората идва съзиданието, наречено живот.

27.05.2023 г.