С ПЪЛНА ДУША
С ПЪЛНА ДУША
Тези птици, запели в душата ми -
нямат спиране, искат ответ,
тези пъстри, уханни обятия,
търсят свойте добри ветрове!
Аз съм част, от което се случва
и съм близост, дори и далеч,
аз съм обич, която получих,
и която изпращам към теб!
И защо ли, защо ли го правя,
кой го прави днес - просто така?…
Който има по много, не дава,
който няма, протяга ръка!
А пък аз съм от тези, които
и да нямат, са с пълна душа,
и се чувствам безкрайно честита,
ако тъжен човек утеша.
Тези птици, запели в душата ми,
те не пеят напразно за мен,
тези пъстри, уханни обятия,
правят нашия свят споделен!
Дали има Любов, не ме питай,
потърси Любовта си у теб,
ако не я почиташ - отлита,
ако я уважаваш - расте!
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Беше ми тъжно,
беше ми весело!…
Идва бездъждие,
става непесенно!
Но пък такава
е волята Божия,
обич се дава
до Невъзможност!
Нищо не искам,
всичко издумахме,
молена близост
не е разумна.
Дух във душата!…
Не го почувства!
Какво - нататък?…
Светът светува!
Аз ли съм тази -
да го оправям?…
Бог да ни пази,
малко остава.
Живи сме, живи,
все едно - колко!
Поне единият -
да чувства болка!
СЛЕД ДЪЖДА
И си пиша поредните стихове,
и животът при теб си върви!…
И е страшно в душата ми, тихо,
нито капка от звездната вис!
И денят се напълни със хора,
да разплитат - добро или зло!
И на листа са всички възторзи,
и забрави - какво е било!
Аз го помня до миг, ще ти кажа -
беше просто бълнуване, сън,
нищо лично към теб, нищо важно,
даже не е валяло навън!
Но защо ли нозете са кални,
боса бързах към теб през съня,
не, не спирай, дори и за малко,
и не давай за клюки храна!
Отмини покрай мен като облак,
обещаващ на другите дъжд!
А сънят ми - е само подробност,
преживяна в стиха неведнъж!
ПОД ДЪЖДА
Тази нощ я обричам на теб,
както всички останали нощи,
само двамата знаем - къде
ще отидем при първа възможност!
Колко хубаво пак заваля,
този дъжд и душите ни къпе,
и далече от мен, дай ръка,
няма лошо - и в локва да стъпим!
Не, не искам, не слагай чадър,
цял живот под дъжда съм вървяла -
друг да пазя, останах без дъх,
но пък с теб съм единствено цяла!
Няма пейка за нашта любов,
ще вървим, докато се разсъмне,
този свят е на всичко готов,
не и нечия обич да сбъдне!
Не ми казвай ни дума, задръж
всички думи, ще трябват във къщи!
Ето, спря да вали този дъжд,
май е време - и аз да се връщам!
ЩАСТЛИВА СЪМ, ДА ВИ РАЗКАЖА…
А можеше да озлобея!… В несъвършената среда
и най-пленителното крее без почва, слънце и вода!
Но аз се доверих на Бога и в скалната пукнатина,
от погледите по-високо, по-ниско от виделина,
разцъфнах, за да ви разкажа - защо след всичко оцелях!
А съм умирала от жажда, а съм възкръсвала след грях!
Не се привързах към злината, в неволите не възроптах,
приех ги - част от мен самата, плачът ми се превърна в смях!
Той беше онзи странен подтик, да осъзная най-подир
Божествената си природа и с мен да заживея в мир!
Уединена, да съм ваша, в несъвършения ни свят,
във време страшно и коварно, да чувствате за обич глад!
Щастлива съм - да ви разкажа, с духовното как оцелях!
А съм умирала от жажда, а съм възкръсвала след грях!
С ДУХА НА ДУМИТЕ
Сънувам думите, ръката пише,
записва ги до края на нощта!…
Събуждам се, а в мен те още дишат,
напират с поривите на кръвта!
Не си мислете, че е много лесно
да ги износиш и да ги родиш,
да ги превърнеш в плач или пък в песен,
животът после да ви раздели!
О, Думите!… Във храма на душата,
избрали кръст, пред меча на деня,
избрали вярата и свободата,
победа не със сила, а с Духа!
Че само той - Духът обединява,
какво са думите без вяра и душа?
Насила вяра не се взема, не се дава,
изстрадва се до сетната сълза!
С Духа на Словото по-близо сме до Бога,
че Словото дойде при нас от Бог
и нека все така да е високо,
душите помнят първия урок!
Какво след тази среща ни остава,
защо духът така е окрилен?…
Живея с думите и всичко отминава,
но знам, че ще пребъдат и след мен!
НАДЕЖДА ЗА ОБИЧ
Този свят се е луднал, има нещо в очите му,
то не бяха войни, то не беше упадък,
то не беше пандемия, то не бяха спасители,
всеки съчки добавя към общата клада!…
Но каквото ще става, то вече е ставало
и каквото било е, отново ще бъде,
нищо ново под слънцето, мъдростта е забравена,
за добро или зло, само времето съди!
Колко лесно е днес да осмиваме другите,
колко тъжно е утре да се сърдим на Господ,
всеки зида свой храм и си пише заслуга,
тъй минава животът - да се радваме после!
А пък после - не идва!… Затова съм зачатие,
пълна с обич и вяра, с надежда за утре!
Днес е новото чудо, днес се случват нещата
и е ценна до болка всяка минута!
Няма бедност от щедрост при хората Божии
и не може да даваш на час по лъжичка,
този свят се лекува с много повече обич
и животът до там е, докъдето обичаш!
