ФАИЛ
Моята война приключи за неопределено време. Десният крак е в гипс, външният фиксатор опъва лявата ръка. Същински киборг съм, дялан - дялан и недодялан.
Макар че би било грях е да се оплаквам. На фона на видяното на предната линия, а сега и в Луганск, може да се каже, че аз направо съм галеник на съдбата…
Две операции и предстоящ дълъг реабилитационен период… И всички части са на мястото си по тялото, най-важното!
Само дето ми писна да се въргалям като изсушен фараон в чаршафите. И ме гони зверски никотинов глад. Цигари има. Но без чужда помощ не мога да помръдна… Обидно.
* * *
Не, съществува справедливост на този свят! Днес няма да се превърна в мумифициран трезвеник!
Фаил ме изведе навън. Онзи, от „проектантите”… Такъв - сгърбен и слаб, изрисуван като картинна галерия. С кривия клюн… Аз също го знаех само по физиономия. Та той дотика количката до леглото и вика:
- Ставай, братле, от сън спомени няма! Айде да се разходим!
Колегата е също с обездвижена ръка. Както можа, помогна ми с изправянето и настаняването във возилото.
Сега пушим под рехавата брезова сянка и сподиряме с погледи народа по алеите… Уж е началото на юни, а слънцето прежуря съвсем сериозно.
Котките са изпопадали в тревата, опънали лапи нагоре. У нас по това време още можеш да дишаш, черешите тъкмо започват да зреят… А тук властва суров континентален климат.
* * *
В боя за онази махала под Бахмут групата на Фаил настъпваше с нашата, само че в съседния горски пояс. Тогава в хода на радиообмена стана ясно кой къде е.
Раната му не е тежка, но зараства бавно. И той изнемогва. От прегледите и смяната на превръзките се връща мрачен. Все се кара с лекарите. Иска обратно при нашите. Естествено, веднага отрязват мераците му.
Някога човекът се ползвал с авторитет в своя кръг на общуване. Имал солидно портфолио… Среднотежки и тежки статии: побоища, грабежи…
От своите трийсет лазарника десет излежал по затворите. А там се изявявал като вечната контра, злостен нарушител на дисциплината.
Без съмнение е бил трън в задника на управата. Разказваха, че за подписването на договора с „музикантите” са го извели от карцера.
На вътрешната страна на здравата му ръка е татуирано лале, омотано в бодлива тел… Значи, собственикът е отбелязал шестнадесетия си рожден ден в изправително учреждение.
А грубите белезите по китките са от опита за самоубийство. Нямал е намерение да напуска нашия свят - разпорил си вените напук, само за да създаде неприятности на лагерното началство.
Вътрешната служба се отнася сериозно към подобни случаи - започват безкрайни проверки, яко раздрусват служителите.
Накратко: закоравял бандюга… С принципи. Но в „Оркестъра” Фаил се проявява като добър щурмовак.
Веднъж пред мен позвъни у дома: „Майко, майче, всичко е наред! Аз съм в Донбас. Не. Не съм в затвора… Аз съм войник. Честна дума! Воювам. Да. А после вкъщи… Не, сам се записах.” В този дух.
А сетне, като изключи телефона, ми разказва: „Нашите сега се гордеят. А отначало не ми повярваха…”
Не съм разбирач на човешките души. Наистина, понякога обстоятелствата променят човека, преобръщат душата му с хастара навън… Попадали са ми отрицателни примери за такава метаморфоза… Дали има и добри? Би било хубаво.
