НОСИМ!
„Аз съм триста. Кървя. Дайте огън. От моята точка петдесет на запад”.
Все едно слушам гласа си отстрани - равен и безстрастен. Не чувствам болка - сигурно заради промедола.
* * *
Нашата група я притиснаха към земята. Картечницата в бялата къща удари във фланг, сипе куршуми и превръща тухлите в облачета прах, не ни дава да вдигнем глава. Не се ли изнесем бързо, тук ще останем. На разбития асфалт. Или ще ни приберат топлички.
Не… По-добре на пътя!
А онези не губят време, прегрупират се за атака. В сенките на двора пробягват силуети. Опитни са педалите. Ще скъсят дистанцията и ще ни засипят с гранати. Къде е артилерията?!
Бам - бам - бам. Нашето гърмене е рехаво и сватбарско - стига да изплаши гаргите. Отсреща не личи да са се стреснали. Чешат, не броят патроните и напират.
Синбад и Алегрото ги покосиха веднага. Останахме четирима. Как да организираш отбрана, когато постоянно те гледат в няколко прицела? А аз съм срамежлив… Не ми е по сърце подобно пресилено внимание. Трябва да се изправя… И хич не искам! Вече си имам дупка в крака… Нова, в главата, не е нужна…
Прикладът на автомата дава опора. Бузата го сгря. Тя моята е ясна. Но и вашата няма да я бъде. На, поемете го, твари! Калашникът избълва дълъг откос. Една от фигурите в натовски камуфлаж падна. Минус един. Другите залегнаха. Поне за малко да ги удържим!… И още!
С периферното зрение мярвам, че момчетата също се надигат, стрелбата става по-весела. Напускат опасната зона. Бързо! Давай, давай, давай! Двама дотичват до каменния зид. Ще прикрият Шахматиста. Вече е по-добре.
Под ответния оловен дъжд забих глава обратно в асфалта.
Толкова е тъпо… Да опъна петала в тази мизерна махала… Тя дори не е отбелязана на всички карти… Зеляхино… Вече не ми се псува. Устата е пресъхнала. Нищо, ние сега… Опитах да поизпъна тялото… Боли, неговата сметка, ох!
Напипах първата граната в подсумката и бавно я извадих… На земята до нея сетне наредих още три. Ще организираме киндер сюрприз… С музика и фойерверки! Без проститутки - но вие нали сте за това! Айде, момиченца, по-бързо насам!
* * *
Отбихме атаката. Противникът напусна проклетата къща. АГС и минометът направиха всичко на решето. Ето какво значи навременната огнева поддръжка!
Докато траеше затишието, при нас дойде група. Не евакуационна - щурмова.
Стовариха тленното ми тяло на спален чувал и го повлякоха. Към най-близкото безопасно място - в дерето на сто и петдесет метра назад.
Безопасно - в смисъл, че то беше минирано, затова поляците не го охраняваха… А ние се промъкнахме в селото оттам и през сметището.
Започнаха да дърпат… И ми просветна: „Няма да ме домъкнат”. Носачите се оказаха все новобранци от „Проекта” (1). Сами бяха в шок - явно бях първият ранен, когото виждаха наживо.
И се усещаше, че през времето, прекарано в затвора не са вдигали нищо по-масивно от канче с чифир (2)… А сега им се падна туловище малко под деветдесет кила…
Няколко ме тътреха 30 метра и капнаха. Почивка. Още трийсетина метра и пак спирка. Един издъхна: „Аз не могааа…”. Наложи се да забравя, че съм интелигент с висше образование.
Краткият ми монолог подейства ободряващо. Слабосилния го смени по-издръжлив.
Стигнахме как да е до нужната точка. Теглеха ме по селското шосе. Едва не рендосах задника си.
В дерето ни посрещна групата за евакуация. А тези момчета са свикнали с тежките товари. Всичките невисоки, но жилести.
Бърз преглед. Смениха превръзката. И се понесохме.
Естествено, оврагът не е път, но аз се чувствах по-удобно. Хората си знаеха какво правят.
Движехме се по определения от командира ритъм… Примерно така: „Носим, носим - носииим, пускай!”. „Носим” - това е някъде към сто метра (може и да бъркам, тогава не възприемах реалността съвсем адекватно), а „носииим” - когато ръцете вече не държат, но трябва да те закарат до относително сигурно място, например - под дърво. „Пускай” означава кратка почивка, за да си поемеш дъх. Момчетата са също в „броня”, с оръжие и боекомплект.
Докато стояхме, преглеждаха раните ми, даваха да пия. Главният докладваше по радиостанцията къде се намираме.
От дола се измъкнахме, преодолявайки 45-градусов склон. После - горски пояс с гъсти храсталаци и изоставени украински траншеи.
До този момент аз сам превързвах и пренасях нашите. А сега… На предната линия не знаеш какво ще бъде след минута.
Момчета, благодаря ви за живота!
————————-
Бележки
1. „Проект” е популярното название на програмата за вербуване на затворници в щурмовите отряди на ЧВК „Вагнер”. По официални данни тя беше прекратена през есента на 2022 г. Има сведения, че в момента същата практика се прилага от Въоръжените сили на Руската федерация. По подобен начин действат и в Украйна.
2. Чифир е напитка, създадена в Русия през XIX век. Приготвя се от силно концентриран чай. Оказва психостимулиращо действие. Предизвиква зависимост.
