СВЕЩЕНАТА РЕКА ЙОРДАН

Ангел Бакърджиев

Разказ-пътепис

В памет на майка ми

Въведение

Майка ми, вечна и памет, беше вярваща. Библейските истории разказваше като истински приказки.

Израснал съм в години на войнстващ атеизъм и тези познания лежаха дълбоко в съзнанието ми несподелени, но нерядко ми подсказваха как да постъпя  в трудни мигове от живота. Разбира се, никой в семейството ми не е налагал изучаването на тези проверени във вековете истини - приемал съм ги като свещени майчини притчи - вероятно част от домашното възпитание, така както майка ми си го е представяла.

Една от многото разказани ми истории е тази за кръщаването на младия Иисус от пророка Йоан Предтеча в река Йордан.

Майка ми, която никога не беше ходила в свещените за християнството земи винаги ги е описвала като красиви сухи места с малко храсти, носещи суровостта и оскъдицата на южните земи.

През тези планини и хълмове - разказвала ми е тя - протича виеща се като змия река. Бреговете й са много зелени от различни видове растения и дървета изпаднали в екстаз от присъствието на вода в горещината и безводието на сухия климат. Река, носеща живот за всички живи същества и растения в онези пустинни места.

Хората са я боготворели и са смятали че е не само живот, а и място, което пречиства и отмива греховете.

Не случайно това място в онези времена на раждането на Христос е избрано от Йоан Кръстителя, да кръщава жителите, да ги учи на разкаяние, вдъхвайки им очакването, че ще дойде човек, който ще донесе истина, надежда и милост.

Като в просъница съм си представял сухите планински възвишения и онази тихо движеща се бистра река, носеща живот за хората по цялото си протежение, за да стигне до безкрайно соленото Мъртво море, в което изчезва, така както изчезва всеки един от нас в морето на годините и вековете.

В съзнанието ми с времето се беше оформила картината - Иисус Христос в дълга бяла роба навлиза в реката, а до него е Йоан, който кръщавайки го, чува слова идващи от небето, казващи: - Това е обичният ми син!

Преживяването

Самолетът плавно се приземи. Бях в обятията на свещената земя, за която години наред бях мечтал и сънувал. Летището беше светло, просторно и огряно от слънцето. Хората както навсякъде по света, бързаха, чакайки багажа си на лентата.

Излезнах на голям слънчев площад, за да взема такси. Пред мен се показа море от автомобили, всеки с прикрепено малко знаменце на държавата Израел - беше национален празник.

В душата ми също беше празник - за първи път стъпвах на земята на Христос. Това съчетание ме накара да се радвам и да вярвам, че нищо не е случайно на тази земя - бях в света на сбъднатата мечта.

И за да продължа с поредицата случайности, на втория ден след пристигането ми се запознах с човек, който ми показа за няколко дни какво е истинско непринудено гостоприемство.

Роден в родината ми, преселил се в новооснованата си държава. Работил, учил, обичал, страдал. Градил държавата, семейството и кариерата си. Не забравил страната, в която се е родил и преживял първите си осемнадесет години от живота.

Два дни прекарах в работната атмосфера на професионални задължения.

Оставаха ми два дни свобода да посетя някои свещени места и да преживея атмосферата на природата, сред която е израснал, живял и проповядвал Христос.

…………………………..

Спряхме колата на брега на реката. Имаше пътека, по която  се стигаше до самия бряг. Наоколо беше зелено и красиво - издигаха се множество дървета, част от тях наклонени към водата. Реката течеше в зелен тунел, пропускащ слънчеви лъчи и създаващ необикновен декор с полутъмни мистични места. Горе, на по-високото беше разположено магазинче, откъдето да си купиш бяла дълга риза, с която да се потопиш във водата и така да приемеш кръщението.

Моите приятели ме оставиха - явно искаха сам да преживея срещата със свещената река.

Беше късен следобяд и слънцето клонеше на запад като лъчите му, пропуснати между клоните на богатата растителност, лягаха косо във водата. Атмосферата беше призрачна. За мое щастие бяхме само ние, което беше истинско чудо. По-късно моите приятели казваха, че винаги на този бряг има много богомолци и за пръв път са видяли пълна тишина и липса на хора и човешка глъч.

Слезнах по стръмния бряг и се озовах на стъпка от водата. Измих си лицето и леко навлезнах в руслото на реката. Водата беше приятно топла - чувствах се като в майчина прегръдка.

Леки вълнички обливаха дланите ми и правеха ръцете ми безплътни с готовност да се вдигнат да порят въздуха нагоре към небето - чувствах, че летя.

Очите ми забелязаха две бели птици. От отсрещния бряг бавно плувайки, се зададоха два лебеда. Спряха наблизо и ме наблюдаваха - сигурно бяха свикнали с хора.

Приех ги като пратеници от едни отдавнашни години, когато на това място е бил самият Син Божи, за да бъде кръстен. Тишината беше оглушителна, а аз бях изпълнен с чувство на благоговение, сякаш получавах благослов.

Може би това беше смирението, нужно на всеки един от нас?

Не зная, но бяха мигове, в които изпитвах истинско щастие, че съм във водите на свещената река.

В един миг лебедите се отдалечиха и аз постепенно започнах да излизам от състоянието на блаженство.

Излезнах на брега, свалих бялата дреха и машинално се облякох. Бях безтегловен,  изпълнен със спокойствие, а душата ми пееше, изпълнена с радост.

Лека-полека идвах на себе си, носейки преживяното в душата си.

Качих се в колата при приятелите ми и потеглихме.

Вечеряхме заедно за изпроводяк и ме изпратиха в хотела. Спах непробудно. На утринта пих кафето си и отново преживявах в детайли случилото се предния ден.

По обяд новите ми приятели дойдоха да ме закарат на летището - връщах се у дома.

Разговаряхме, пътувайки и приятелят ми каза:

- Вчера след посещението на река Йордан те видях съвсем друг. Беше спокоен, разсеян и невероятно усмихнат човек. Излъчваше щастие и добронамереност - сякаш беше разговарял с бога.

- Да, приятелю - отговорих аз - бях някъде, където цари вяра, любов и смирение.

Разбрах това, на което ме е учила майка ми.

Осъзнах, че смирението и доброто вървят ръка за ръка.

Може би там е човешкото щастие?