Димитър Хаджитодоров

I
Земите, стопанисвани от Уестминстърското абатство, били отнети от опърничавия монарх Хенри VIII след разногласия с папата. Те разширили ловните полета около столицата.

Два века по-късно кралска заповед разпоредила да преградят течащата наблизо река Уестбърн. Така се появило езеро Серпентин, простиращо се по завоя на някогашното русло.

Дърветата и храстите на Кенстингън парк задоволяват вниманието на осведомения наблюдател, но случайно попадналия посетител се вглежда главно във водния басейн.

Множеството обитатели, със самочувствието на собственици, прекосяват в различни посоки територията му. Патици проучват делово заливчетата и се ровят в плитчините.

Гъски се взират сериозно в бреговете като чиновници, ангажирани с отговорна задача. Гмурците, напомнящи с нещо домашните кокошки, проникват енергично в дълбините край гнездата си.

Лебедите с изящно извити шии и ослепително бели крила подсещат за старинните ветроходи, отправили се в далечно плаване.

Най-интересни, обаче, са жеравите, - пътешественици от далечни страни, - долетели специално за да отгледат малките, които предстои да поведат на юг.

Макар и не толкова забележителни като щъркелите, те привличат с необяснимата си красота, която постепенно се открива пред непредубедения зрител.

Грациозните движения и изящната им стойка обясняват мълчаливо любовта на селските жители към тях. Нагазили в по-дълбоката вода, от жеравите остава незабравим спомен, рядко срещнат другаде.

Един от тях, вмъкнал се под римския фонтан в Италианската градина, подлага гръб на плискащите се талази. Каква ли причина го кара да приеме хладния душ? Сякаш надничам в банята на Архимед, когато решава сложна задача под обилните струи…

Без да се смущава от любопитните зрители, загадъчният философ продължава своето занятие, чиято тайна знае единствено той.

II
Компания сиви катерици стремително се гонят по дърветата в парка преди залез слънце. Увлечени, те се спускат по грапавите стволове, на по-малко от метър разстояние край минувачите.

Подкупващи със своята доверчивост, зверчетата са наясно за неприкосновеността си, спазвана от любителите на природата.

Друга неочаквана гледка се забелязва на неголяма поляна, покрита с акуратно подредени, като във военен строй, тъмни пухкави топчици. Заинтригуваният посетител спира пред ниска мрежеста ограда и внимателно се вглежда.

Минават една - две минути под здрачаващото се небе, докато се увери, че това са малки зайчета, приготвили се да нощуват.

Муцунките им, скрити в меките лапички, подсещат за дечица, завили се през глава в леглото.

Разположени в сравнително прави линии, на неголямо разстояние едно от друго, те сякаш са възпитавани в специални правила за поведение.

Над крехките им телца стърчат мъхести ушички, които долавят тихите вести, нашепвани от вятъра.

Светлината не ми позволява да ги фотографирам и аз се сбогувам тихо с приятните същества, леко натъжен, че внучката ми е далеч от мен и не може да им се порадва.